Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Prime Luci del Mattino, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Фабио Воло

Заглавие: Първите утринни лъчи

Преводач: Надежда Иванова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: ИК"Колибри"

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: италианска

Печатница: Инвестпрес

Излязла от печат: 27 януари 2014

Редактор: Елена Константинова

Художник: Росен Дуков

Коректор: Донка Дончева

ISBN: 978-619-150-270-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9087

История

  1. — Добавяне

3 март

Напоследък се гледам по-често в огледалото. Наблюдавам се анфас, в профил, хващам си косата с ръце, играя си, като правя физиономии, променям изражението си, опъвам кожата на лицето си, за да видя как бих изглеждала с лифтинг. Мисля, че имам хубаво тяло за възрастта си. Не ходя на фитнес, въпреки че би трябвало, но гърдите ми още са красиви и бедрата ми харесват. Смятам, че тялото ми събужда копнеж.

В последно време се чувствам изпълнена с непокорство. Изпитвам желание да не съм така послушна.

Вчера, след работа, отидох да пием по нещо с някои колеги от офиса. Обикновено отказвам поканата, но този път ме връхлетя неочакван порив и приех. Изпих два коктейла и когато всички излязоха да пушат, ги последвах и ги помолих да ми дадат цигара. Не гълтах дима, разбира се.

Трябва да излизам по-често с други хора, вчера се забавлявах и се чувствах по-лека и спокойна, не така напрегната, както обикновено. Двата коктейла дори ме поразвеселиха, даже не писах, преди да си легна да спя.

Докато се прибирах към къщи с колата, бях щастлива, ала по едно време, не знам защо, ме обзе лека носталгия и си спомних как се връщах у дома след училище. Изпитах желание да отворя вратата, да видя как майка ми слага масата, да е приготвила паста с рагу.

Кой знае защо, но когато пия алкохол, се настройвам носталгично. Днес след работа си позволих акт на суета. Купих си бельо, което е на мен в момента, докато пиша. Комбинезон от черна дантела. За пръв път купувам нещо подобно, винаги съм смятала дантелата за донякъде вулгарна и неподходяща за мен. Но този комбинезон, през който гърдите едва прозират, ми хареса на мига, още щом го изпробвах в магазина.

Сега ще го сваля и ще го прибера в чекмеджето, преди Паоло да се върне в стаята. Сигурна съм, че ще намери начин да ме накара да се почувствам смешна.