Фабио Воло
Първите утринни лъчи (31)

13 април

С него понякога се чувствам тромава. Иска ми се да бъда по-непринудена, ала се страхувам, че няма да успея да удовлетворя желанията му, точно както в началото не успявах да издържа на погледа му. В сексуално отношение никога не съм се чувствала на висота, но той ме води към нови нива на осъзнаване. Всеки път, щом изляза от дома му, прекарвам следващите дни в очакване да се върна възможно най-скоро.

Днес открих друга своя страна, която не познавах. Обикновено с Паоло говорим малко, докато се любим, дори почти никога не говорим, все едно се срамуваме. С него също мълча, понякога ми задава въпроси, но не отговарям, пренесла съм се другаде. Викам и се смея от удоволствие в друго измерение. Затова моите „да“ са в действията и в отдаването ми.

Днес, като се любехме, той започна да изрича вулгарни думи. Думи, които не мисля, че съм произнасяла някога в живота си. Докато изговаряше тези думи, гледах устните му и се възбуждах, чувствах ги удивително живи. От тях ме обземаше трепет. Устните и устата му са способни да ме накарат да приема всичко. Помоли ме да ги повтарям. Отначало не успявах, мислех, че ще ми бъде неприятно. После последвах потока от топли думи и се отпуснах по течението му.

Щом промълвих първата, усетих тръпка. Сега не успявам дори да я напиша, но в онзи момент съумях да я произнеса, да я извикам. И открих, че се възбуждам не само като ги слушам. Усещах в устата си вкуса на забраненото, докато ги виках с висок глас, освобождавах нещо скрито в мен. За пръв път в живота си крещях какво ми харесва да правя, как искам да ме обладаят, каква ми харесва да бъда. Крещях тайните, фантазиите си и доверявах желанията си.

Ирационално е, но в него се таи могъщество, което ме изкушава, разпалва и освобождава.