Фабио Воло
Първите утринни лъчи (48)

14 юни

Тази сутрин се събудих, радостно възбудена от мисълта, че ще прекарам цялата неделя с него, щастлива от това, че ще мога да се приготвя спокойно и да направя всичко, без да се притеснявам. Паоло има служебен ангажимент и аз му казах, че ще бъда целия ден с Федерика.

Закусих както обичам, като си мислех какво да облека, въпреки че още от предишната вечер вече определено имах идея. Докато изплаквах съдовете, ми се струваше, че възприемам всичко много по-осезаемо: водата, обливаща ръцете ми, дишането си, нещата, които докосвах. Пуснах музика и дойдох тук, в спалнята, за да избера как да се облека. Подредих на леглото всички възможни комбинации, като изключим бельото, което избрах още вчера. После напълних ваната, добавих парфюмирани соли и се изкъпах. Изплакнах хубаво косата си под душа, обвих я с хавлиена кърпа и намазах тялото си с крем. Обземаше ме възбуда, защото се подготвях с мисълта, че след малко ще бъда негова. Изсуших косата си и се облякох. В края на краищата избрах семпло облекло.

Приятно е да изляза готова от дома си, а не да бъда принудена да се преобличам при него или, още по-лошо, в колата. Днес сложих съвсем леко червило, дори не се виждаше. Известно време се чудих дали да си гримирам по-силно очите, за да бъде различен погледът ми, или да отида при него напълно естествена, ненагласена. Понякога, след като съм си отделила доста време, започвам да се съмнявам, че съм прекалила, и да се чудя дали не изглеждам по-добре в дните, в които пропускам да се гримирам, защото бързам.

В колата се чувствах щастлива като момиченце. Погледнах се много пъти в огледалцето си, преди да се кача при него. В асансьора няма огледало, затова си поопипах още веднъж косата, като се опитвах да разбера с пръсти как стои. Изпънах хубаво дългите си чорапи и прокарах длани по бедрата си, за да ги наглася.

Посрещна ме на вратата с думите, че съм красива. Беше спокоен и се чувстваше напълно удобно; аз обаче се смущавах, защото обикновено още с влизането си попадам в плен на устните и ръцете му. Не и днес.

Докато ми приготвяше чай, видях на кухненската маса чертежи на къща, изглеждаха като направени от архитект. Попитах го дали това е имението, което той и брат му имат в Тоскана.

Седнахме на дивана и поговорихме за проект, който може би щеше да доведе до това да работим отново заедно. Чудехме се как ще успеем да се скрием от очите на останалите, за да продължим любовната си връзка. После той взе чашата от ръцете ми, постави я заедно със своята на масичката и ме притегли към себе си. Сърцето ми биеше силно, а телата ни постепенно нагласяха извивките си едно към друго. Любихме се деликатно, безмълвно, на дневна светлина, без екстремни игри. Когато се събудих, той леко похъркваше. Внимателно се отместих и се загледах в него, като проследявах линията на лицето му, очертанията на клепачите му. Харесвам до полуда формата на главата му. Колкото повече го гледах, толкова по-красив ми изглеждаше. Това е мъж, който ми харесва през цялото време, възбуждам се дори само когато бавно обхождам с поглед очертанията на спокойното му лице. Казах си, че трябва да внимавам, понеже днешната игра на нормалност е опасна за мен. Хвърлих се цялата, при това с главата напред, в тази връзка, но не мога да обвържа сърцето си. Може би се заблуждавам и вече съм го обвързала, може би вече съм се влюбила. Веднага прогоних тези мисли и се обвиних, че не съм способна да се отпусна напълно и да приемам живота какъвто е. Винаги трябва да разрушавам хубавите неща още преди да се родят, от страх да не страдам.

Събуди се и видя, че го гледам. Целуна ме и като че ли отгатнал състоянието ми, ми каза да не се отдавам прекалено много на мисли. После стана, взе душ и отиде в кухнята. Пихме червено вино. Вкъщи никога не пия вино, въпреки че ми харесва, защото Паоло предпочита бирата, а не ми се иска да отварям бутилка само за себе си.

Харесва ми как се движи сред вещите си, как търси и веднага намира нужните му неща. Докато чакахме обядът да стане, той приготви филийки препечен хляб, намазани с крем, направен от авокадо, люта чушка, лимон, зехтин и сол. Седнахме на масата след три следобед. Бях щастлива, чувствата бушуваха в мен, разпалени от тази толкова простичка красота. Върнахме се на дивана и изпихме по кафе. Носех негова тениска и той ми каза, че през нощта ще спи с нея, за да му мирише на мен.

Включи стереоуредбата и ми пусна прекрасна музика, която не познавах — ноктюрни от Джон Филд^[1]. Говореше, целуваше ме, хващаше ме за ръката и ме караше да танцувам с него. Бях пияна, но не от виното.

Виеше ми се свят и отидох в банята, за да си изплакна лицето. Познах отразената жена: разпознавам се само в огледалото в неговата къща. Най-после се виждам.

Тази неделя беше така интимна и нежна, че на следващия ден почувствах нужда да се обадя на Карла.

— Излизам от магазин за дискове.

— Какво правиш ти в магазин за дискове?

— Че кое му е странното? Не може ли да си купя някаква музика?

— Разбира се, че може, само че за пръв път те чувам да говориш за това. Какво купи?

— Ноктюрни от Джон Филд.

— Откъде го познаваш?

— Четох в едно списание. Всъщност не ти се обадих, за да говорим за музика, а за да ти кажа, че вчера бях цял ден с него.

— Как така цял ден?

— Ами така, казах на Паоло, че отивам при Федерика, обаче бях в апартамента му от сутринта, докато стана време за вечеря.

— Как беше?

— Не смятам, че някога съм се чувствала толкова добре с някой мъж в целия си живот. Сготви ми за обяд, пихме наистина хубаво вино, говорихме много.

— Да не би да се влюбваш?

— Не, не. Не мисля.

— Елена, не прави глупости.

— Не, ами всъщност може малко да съм се увлякла, това е… В смисъл че е трудно да не се влюбиш или поне да не изпитваш нещо. Познаваш ме, а и той е прекрасен мъж. Да оставим секса настрана, той освен това е внимателен и нежен. Не съм свикнала с подобно отношение. Мисля, че и той е малко увлечен, в противен случай нямаше да се държи така.

— А какво казва?

— Нищо, не сме говорили направо по темата, но се разбира от това какво изпитваме, когато сме заедно.

— Внимавай да не си измисляш филми. Може би той гледа на отношенията ви по съвсем различен начин.

— Съзнавам, че е трудно за вярване, но ако можеше да ни видиш заедно, вероятно щеше да разбереш.

— Възможно е, не казвам, че не си права, напомням ти само да внимаваш… Случва се въз основа на някои леки недоразумения в началото човек да си изгради погрешни представи.

Онзи ден по телефона Карла не спря да ми повтаря да внимавам. Каза го толкова много пъти, та по едно време дори я заподозрях, че иска нещата между мен и него да не потръгнат. Долавях, че и за нея беше трудно да проумее какво се случва в онзи апартамент.