Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Prime Luci del Mattino, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Фабио Воло

Заглавие: Първите утринни лъчи

Преводач: Надежда Иванова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: ИК"Колибри"

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: италианска

Печатница: Инвестпрес

Излязла от печат: 27 януари 2014

Редактор: Елена Константинова

Художник: Росен Дуков

Коректор: Донка Дончева

ISBN: 978-619-150-270-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9087

История

  1. — Добавяне

25 юни

Днес следобед отидох до тоалетната в офиса и си направих секси снимка. После му я изпратих заедно със съобщението: „Така няма да ни забравиш“.

„Обожавам те, а сега искам още една.“

Направих си още една и ми отговори следното: „Скоро се връщам, липсвате ми. Сега ще ми се наложи да продължа работната среща възбуден“.

Започна наситен обмен на съобщения: „Нямаш си и представа какво бих ти сторил в момента“.

„Напиши ми.“

„Предпочитам да ти покажа, като се видим.“ Срамувах се да напиша това, което се въртеше във въображението ми.

„Поне намек, а?“

Чувствам се всесилна, окрилена от съзнанието, че умея да го възбуждам. Продължих играта и му пуснах ново съобщение.

Отговорът му беше: „Направо ще ме подлудиш, непосилно ми е да работя, неспособен съм да разсъждавам, кръвта ми не стига до мозъка“.

„Радвам се, доволна съм, че ти въздействам така.“

„Ще минеш ли довечера? Когато ми изпращаш снимки, не съм в състояние да чакам.“

„Надали ще успея, но нямаш представа как бих искала.“

„Ще се справя сам, какво разхищение. Чао, до утре.“

Онази вечер у дома разбрах, че дори и да продължавах да играя както в началото, за мен вече не беше само въпрос на секс. Винаги си бяхме говорили свободно за всичко, затова реших на следващия ден да му го кажа.

Когато пристигнах при него, ефектът от снимките все още беше жив и очакването изригна в страстта, която се бях научила да изпитвам. И все пак най-яркият спомен от тази среща не е от това как се любихме, а от онова, което се случи по-късно.

В банята нямаше кърпи, така че отворих шкафчето, за да си извадя една, но вниманието ми беше привлечено от дамски козметичен несесер, сложен до купчинката нагънати хавлиени кърпи. Сърцето ми спря. Не знаех какво да правя, останах неподвижна с отворената вратичка на шкафчето пред мен. Не знаех дали да го отворя, за да видя какво има вътре, може би имаше негови неща, може би съществуваше различно обяснение от това, което ми идваше на ума, може би си стоеше там от дълго време, забравен от някоя жена. Погледнах се в огледалото, взех кърпата, затворих вратичката и седнах. В този момент осъзнах колко ранима бях. Постоях седнала няколко минути, като се опитвах да устоя на изкушението да го отворя.

Изведнъж чух гласа му зад вратата на банята:

— Както винаги без захар и с капка мляко, нали?

— Да, благодаря… Веднага идвам.

Станах и се погледнах в огледалото: не познавах лицето насреща. Опитах се да го скрия, не исках да ме вижда така. Реших, че няма да му казвам нищо. Когато влязох в кухнята, той ми подаде с усмивка чашата с кафето. Нямаше и представа за шока, който бях преживяла току-що в банята.

— Всичко наред ли е? Лицето ти изглежда странно, бледа си.

— Да, да, всичко е наред.

— Сигурна ли си? Какво има?

Изкушавах се да му кажа, да го попитам за козметичния несесер, за да ме убеди, че не е така, както си мисля, че всъщност обяснението е друго. Обаче казах:

— Нищо, дойде ми предварително. По-добре да се прибирам, не си нося превръзки.

— Мога ли да ти помогна по някакъв начин?

— Не, спокойно. Ще си тръгвам, съжалявам. А, отворих шкафчето, за да си взема кърпа.

Гледах го право в очите, за да доловя някаква следа от притеснение по лицето му, но нищо.

— Ще ми дадеш ли чаша вода?

Докато ми наливаше вода, посегнах за чантата си. Трябваше да изляза веднага от този апартамент, не се чувствах добре. Изпих я и си тръгнах с натежало сърце. Асансьорът не се движеше надолу, а се спускаше в бездънна бездна.