Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Prime Luci del Mattino, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Фабио Воло

Заглавие: Първите утринни лъчи

Преводач: Надежда Иванова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: ИК"Колибри"

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: италианска

Печатница: Инвестпрес

Излязла от печат: 27 януари 2014

Редактор: Елена Константинова

Художник: Росен Дуков

Коректор: Донка Дончева

ISBN: 978-619-150-270-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9087

История

  1. — Добавяне

10 юни

Тази сутрин занесох дневника си в офиса, за да препрочета някои места.

Когато отидох в дома му след работа, ми хрумна, че за пръв път тези страници ще поемат от атмосферата, за която разказват. Докато се любехме, усещах как всяка целувка, всеки поглед, всяко докосване се печатат завинаги в белите страници.

Преди да отида при него, си купих нова рокля и бельо. От колата му изпратих есемес:

„Остави вратата отключена, приготви две чаши с червено вино и ме чакай в спалнята.“

Влязох, съблякох се в антрето, извадих всички покупки от чантата и се приготвих за него. Взех двете чаши с вино и се отправих към спалнята, където ме чакаше той. Когато ме видя, изражението на лицето му ме възнагради за старанието. Чудя се как може да спреш да желаеш такъв мъж.

— Не сваляй нищо, дори обувките… Остани така — промълви ми и започнахме да се любим на мига.

Виждах се отразена в огледалото и се харесвах, облечена с подаръците, които си бях направила, и със своите обувки на високи токчета. Когато съм с него, чувствам, че съм неустоима. После изпробвах нещо ново и беше по-лесно да го направя, отколкото да пиша за това сега. С първия си приятел вече бях пробвала веднъж, но ме заболя много силно още в началото и реших, че това не е за мен. Тогава си обещах, че ще опитам отново някой ден с бъдещия си съпруг. Ала Паоло никога не го поиска от мен. Ако трябва да бъда честна, той също не го поиска, направи го и толкова. Не се противопоставих, не казах нищо, получи се съвсем естествено. Страхувах се, че ако ме заболи, ще се наложи да го помоля да спре. Почувствах как през тялото ми преминава тръпка. Леката болка, която изпитах в началото, проправи път към едно напълно различно и съвсем ново удоволствие.

Понякога ми се случва да мисля за всички неща, които съм правила с него, и си казвам, че на моята възраст е смешно човек тепърва да опитва тези непознати страни на секса; трябвало е да го сторя по-рано, като момиче. След това обаче си казвам, че в крайна сметка на тази възраст те придобиват по-голямо значение, понеже ни помагат да осъзнаем собственото си „аз“, да осъзнаем нашия собствен живот.