Фабио Воло
Първите утринни лъчи (29)

7 април

Снощи си легнах, след като писах в дневника, и поплаках, преди да заспя. Не знам защо. Напоследък често ми се случва да плача и после да се мъча да разбера причината. Паоло въобще не забелязва. През годините на брачния живот се научих да плача безмълвно, обърнала му гръб, легнала неподвижно в тъмното на хълбок, опитваща се да назова причината да съм разстроена, причината за сълзите, които не успявах да спра.

Тази сутрин се събудих щастлива. Може би защото ми предстоеше да отида веднага при него. Чакаше ме вкъщи преди работа. По обед трябваше да пътува със самолет и след това щеше да отсъства няколко дни. Обадих се в офиса и казах, че ще закъснея.

Вратата на апартамента му беше отключена и от коридора се виждаше как от спалнята се процежда светлина. Вече съм се научила да не говоря, да не произнасям името му. Беше в леглото и спеше или се преструваше, че спи. Съблякох се тихо и се мушнах под завивките в края на леглото. Там беше топло. Не исках да го докосна веднага, защото ръцете ми бяха студени. Когато вляза в тази къща, усещам как цялата ме облива топлина, но ръцете ми са винаги ледени. И той често дори не ми оставя време да ги стопля. Започнах да целувам стъпалата му, после се изкачих към краката, коленете и бедрата. Беше гол. Така обичам кожата му. Когато целувам тялото му, ми харесва да усещам как на някои места мускулите внезапно потрепват, свиват се при допира ми. Реакцията му ме изпълва с усещане за власт. Колкото повече се издигам нагоре, толкова по-силно ме опиянява ароматът му. Мушвам нос във всяка гънка на тялото му. Изпълвам ноздрите и дробовете си с него. Главата ми винаги леко се замайва, когато го вдъхвам.

Все още не беше готов да се люби. Движех се бавно, целувах го сладостно, докато не усетих ръцете му на главата си. Изпитвах неудържимо желание. За пръв път го поех в себе си без презерватив. Днес исках да го почувствам така.

Любихме се. Не бях се любила сутрин от години. Полежахме няколко минути под завивките мълчаливо прегърнати. Бях щастлива. После пихме заедно кафе, пожелах му на добър час и отидох на работа.

Липсва ми още отсега. Понякога чувствам, че ми липсва дори когато съм с него. Странно е, знам, но даже ако сме прегърнати, изпитвам лека носталгия по нас. Няколко дни трябва да живея без него и без жената, която съм с него.

Това беше първата ни раздяла. На другия ден следобед, към пет, докато преглеждах документи в офиса, получих съобщение.

„Какво правиш?“

„Досадни неща. Преглеждам документи. А ти?“

„Мисля за теб.“

„Не работиш ли?“

„Работя и мисля за теб. Представям си ни заедно. Разсейваш ме. Ще ми се да сме вкъщи.“

„И на мен.“

„Искаш ли да поиграем малко?“

„Да.“

„Иди в тоалетната, направи си снимка и ми я изпрати.“

„Каква снимка?“

Не отговори на този ми въпрос. Размяната на съобщения ме беше възбудила. Отидох в тоалетната, разкопчах си ризата и направих снимка на гърдите си. Не ми хареса, направих още една. На четвъртата най-накрая бях доволна и му я изпратих. Изчаках отговора му, който не се забави.

„Красива… още.“

Усмихнах се. Забавно ми беше. Не знаех как да ги направя. Смъкнах си полата, мушнах ръката си в бикините и снимах отражението в огледалото.

„Побъркваш ме… не спирай.“

Завъртях се с гръб към огледалото, свалих си бикините до коленете и щракнах дупето си. Поиска още снимки. Караше ме да си играя и да върша забавни неща. Удивявах се, че правя така неприсъщи за мен неща, а на бюрото ме чакаха документи и важни решения за вземане. Оставих въображението си да се развихри. В служебната тоалетна, докато другите работеха в съседната стая, аз си правех еротични снимки.

Написа ми следното: „Идеята не беше добра, сега желанието ми е по-силно отпреди. Прекрасна си. Да можеше да видиш ефекта от снимките си“.

„И ти ми изпрати снимка“, отговорих му аз.

Изпрати ми снимка на ръката си: нито един друг образ нямаше да ме възбуди повече. Дойде още едно съобщение: „Направо ме разби. Няма да мога да издържа толкова дни. Утре ще хвана самолета, мини през къщи, моля те“.

Беше сменил полета си заради мен, а аз бях готова да измисля каквото и да било извинение пред Паоло. На следващата вечер, когато слезе от таксито, вече бях паркирала пред дома му.