Лий Голдбърг
Г-н Монк и финансовата криза (21)

20. Г-н Монк споделя мига

Спасяването на Монк беше неохотно извършено от двама криминалисти, въоръжени с четки за мъх, с които отстраниха кучешките косми от панталоните му, и ролка полиетилен за покритие, който разгънаха върху килима, за да ни осигурят безопасен път до вратата.

Монк настоя да придружи Стотълмайер обратно до полицейското управление, за да прегледа лично данните от проследяващата гривна за глезен на Боб Сийбс. Затова капитанът се обади предварително да вдигне от леглото полицейския техник, за да дойде в управлението и да ни обясни данните.

Когато стигнахме в управлението, там вече бе дошъл да ни посрещне изненадващо бодрият и буден Дишър заедно с Инго Кьониг, мъж със замъглен поглед и оредяваща коса, с врат, който изглеждаше твърде къс и тесен да крепи масивната му глава. Приличаше на оживелия Чарли Браун, само че без ризата със зигзаговидни райета.

Бяха на бюрото на Дишър, наведени над един лаптоп. На монитора бяха отворени няколко прозореца. В единия прозорец се виждаше карта на Пасифик Хайтс, друг показваше многоцветна графика, подобна на електрокардиограма, дала права линия, в трети имаше суха статистика, която не ми говореше нищо, а четвърти приличаше на времеви отчет.

Стотълмайер ни представи, после помоли Инго да ни разкаже за GPS наблюдението и гривната, която Сийбс носеше на глезена си.

— Съдията вероятно е щял да остави Сийбс под стража, ако адвокатът на Сийбс не го бил убедил, че от всички съществуващи марки, „Triax XG7 8210“ е най-доброто в технологията за наблюдение, чиито показания не могат да се фалшифицират — каза Инго.

— Нищо не е защитено от фалшифициране — заяви Монк.

— Предполагам, че устройството може да се увие в алуминиево фолио или олово, за да блокира излъчването на уникалния безжичен сигнал. Или бихте могли да използвате инструмент за рязане на болтове, или горелка, или дори истинския ключ, за да отстраните гривната.

— Тогава как може да твърдите, че не се поддава на фалшифициране и повреждане? — попита Монк.

— Защото най-прекрасното качество на „Triax XG7 8210“ е, че всеки опит за фалшифициране на работата му ще бъде моментално открит. Между устройството и крака има инфрачервен лъч. Ако се опитате да вмъкнете каквото и да е между гривната и кожата или да отдалечите устройството от тялото си отвъд настоящия му обхват, ние сме предупредени. Ако гривната бъде счупена, срязана или отключена, биваме предупредени. Всеки път, когато предаването на уникалния ви сигнал се наруши, по каквато и да е причина, ние биваме предупредени. Но това е само частица от гениалните способности за наблюдение „Triax XG7 8210“…

После Инго обясни останалите свойства на „XG7 8210“ с пламенност, която се доближаваше до благоговение. Научихме, че устройството позволява на GPS технологията не само да проследява движенията на нарушителя, но също и да прилага индивидуални зони на включване или изключване.

Например, ако човекът е сталкер или извършител на сексуални престъпления и не се допуска в радиус на две хиляди фута от училища или от точно определени дом или учреждение, устройството ще предупреди властите в мига, щом той наруши тези граници или е в близост до тях. Сийбс беше под домашен арест; следователно неговото проследяващо устройство щеше да предупреди властите в мига, в който излезеше извън границите на имота си или, както я нарече Инго, зоната на включване.

Устройството можеше също да анализира промените в кожата и потта, за да открива всяка употреба на наркотици или алкохол.

— Някои хора купуват тези устройства с поръчка по пощата, за да следят проблемните си деца или неверните си съпрузи — каза той.

Можех да разбера изкушението. Щях да се тревожа много по-малко за Джули, ако към глезена й беше прикрепен „XG7 8210“.

— Значи щяхте да разберете, ако Сийбс някой път се „заиграе“ с устройството или излезе от къщата си? — попита Стотълмайер.

— Аз и половин дузината други служби по прилагането на закона, които постоянно наблюдават неговото проследяващо устройство — каза Инго. — Дори и ако не наблюдаваме двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, системата е нагласена да подаде обаждане в къщата ми, ако се появи някакво нарушение в установените протоколи.

— Получавали ли сте предупреждения? — попита капитанът. — Сийбс ровичкал ли е из проследяващото си устройство по някакъв начин?

— Не засякохме никакви нередности — Инго посочи резултатите върху екрана на лаптопа си, за да го докаже.

Капитанът кимна.

— Сийбс излизал ли е от къщата си през последните двайсет и четири часа?

— Не, не е. Всъщност мога дори да ви кажа в кои стаи на къщата е бил.

Стотълмайер се обърна към Монк с изражение на самодоволство.

— Виждаш ли, Монк? Не съществува възможен начин убиецът да е Боб Сийбс. Така че престани да се вторачваш в него и отвори ума си за други възможни заподозрени.

Монк наклони глава на една страна, а после на друга, след което посочи към екрана и едно заострено място върху иначе равната линия на една графика.

— Каква е тази чупка — попита той, — около десет и четирийсет и пет снощи?

— Сийбс е изпил едно-две питиета — каза Инго. — Забравихме да деактивираме функцията за следене на изпития алкохол на устройството му.

— Какво питие? — попита Монк.

— Бих казал, силно мартини или няколко чаши вино, като съдя по следите от етанол, които устройството е открило.

Почувствах тръпка на осъзнаване в основата на врата си, сякаш някой стоеше точно зад мен, дишайки върху кожата ми.

— Какво значение има какво е пил Сийбс? — попита Дишър. — Не е арестуван, задето е пияница.

Монк се усмихна. И всички в стаята, освен Инго разбраха какво означаваше тази усмивка. Аз — най-много от всички, защото по чудо бях направила същата връзка, в същия момент, като Монк.

— Защото доказва, че Сийбс не е бил в къщата — каза Монк. — И че е убил Линкълн Кловис.

 

 

На Стотълмайер би му се искало петимата да посетим Боб Сийбс, без да привлечем вниманието на всички репортери, дебнещи пред къщата. Монк обаче направи това невъзможно.

Монк отказа да влезе в къщата, която нарече „огнище на вирусни крачни гъбички“, без да сложи бял гащеризон, каквито носеха криминалистите, предпазни очила, ръкавици и гамаши, за да се предпази. Така че Монк зае един гащеризон от криминологичната лаборатория и беше облечен с него, когато се приближихме до входната врата.

Ана Сийбс беше тръгнала да излиза, но промени плановете си, когато пристигнахме, и видя как беше облечен Монк. Предава се много негативно послание, когато на вратата се появят група детективи с мрачни лица заедно с човек, екипиран за събиране на съдебномедицински доказателства. А на нея явно не й хареса внезапното внимание, разпалено от пристигането ни сред представителите на пресата, които крещяха въпроси и се блъскаха да заемат позиция пред портата за заснемане на възможно най-добрите кадри с камерите си.

— Тази екипировка наистина ли е необходима? — обърна се тя към Монк. — Създавате впечатлението, че е станало престъпление.

— Станало е — заяви Монк.

— Съпругът ми е невинен — каза тя. — Не е измамник или убиец.

— Вашият съпруг е бедствие — каза Монк. — Ако имахте ум в главата, и вие щяхте да носите един от тези екипи.

Тя неохотно въведе Стотълмайер, Дишър, Инго Монк и мен в дома си.

Боб седеше на канапето в кабинета си, вдигнал босите си крака върху масичката за кафе, гледайки „Сделка или не“ на огромен телевизор с плосък екран. От двете страни на кабинета му бяха подредени спортни отличия и луксозни филмови плакати, около които Инго обикаляше бавно, възхищавайки им се, сякаш се намираше в музей. По протежение на едната стена имаше снекбар, който включваше машина за пуканки, автомат за безалкохолни напитки и стъклена витрина, пълна с бонбони и десертчета. Който казва, че престъпността не се отплаща, очевидно никога не беше срещал Боб Сийбс.

— Надявам се, че не се храните на тази маса — каза Монк, като вдигна ръка пред себе си, отблъсквайки образа на босите, покрити с пришки, люспести крака на Боб.

Боб изключи телевизора с дистанционното, но не си направи труда да стане.

— Какво мога да направя днес за вас, господа?

— Дошли сме заради убийството на Линкълн Кловис — обяви Стотълмайер.

— Чух за това по сутрешните новини — каза Боб. — Някой отчаяно иска да отида в затвора.

Монк вдигна ръка.

— Това сигурно съм аз.

— Говоря, за когото там избива хората, извършили в действителност престъплението, в което съм обвинен — каза Боб. — Целта на всичко това е да си прикрият следите и да ме натопят още по-убедително.

— Вие сте убил Ръсел Хаксби и Линкълн Кловис — заяви Монк.

— Хаксби беше убит в Марин Каунти, Кловис беше долу в Сан Матео, а аз съм закотвен тук под домашен арест — каза Боб. — Как може да съм убил, когото и да било от тях?

— Не сте били тук снощи — каза Монк.

— Изобщо не съм излизал. Но не е нужно да приемате честната ми дума за това. Питайте него — Боб посочи към Инго, който разглеждаше внимателно една поставена в рамка бейзболна ръкавица, с гръб към нас.

Стотълмайер плесна Инго по рамото, за да привлече вниманието му. Инго се обърна рязко.

— Съжалявам. Просто се възхищавах на колекцията ви. Тази ръкавица наистина ли е била на Уили Мейс?

— Забрави за ръкавицата — каза Стотълмайер. — Провери гривната на глезена му.

Инго се отправи към краката на Боб, когато Монк нададе вик.

— Стойте!

Инго замръзна:

— Какво?

— Смъртта ли си търсите? — извика Монк. — Не можете да се приближите до тях без защита. Аз нося защитно облекло и въпреки това не бих ги докоснал.

Инго въздъхна.

— Всъщност мога чудесно да виждам устройството „Triax XG7 8210“ от мястото, където стоя. Очевидно никой не е бърникал в него. Но знаех това, преди да тръгнем от управлението. Още не съм сигурен какво правим тук.

— Арестуваме убиец — обясни Монк.

— Той току-що ви каза, че не съм излизал — рече Боб.

— Всъщност каза, че по гривната на глезена ви не е бърникано — каза Монк. — Не е същото.

— Всъщност е — каза Инго.

— Знам, че не сте били тук снощи — каза Монк. — Защото сте тук точно сега.

Стотълмайер се почеса по главата:

— По дяволите, не говориш много смислено, Монк.

— Толкова се радвам да ви чуя да казвате това, капитане — каза Дишър. — Мислех, че съм само аз.

— Аз разбирам какво казва Монк — казах.

— Наистина ли? — учуди се Стотълмайер.

— Да — казах. — Просто е. Боб Сийбс не може да е бил тук снощи и това наблюдаващо устройство го доказва.

— Току-що каза нещо противоречиво — каза Дишър.

— Не, не съм — отвърнах. — Кажете им, господин Монк.

И тогава Монк направи нещо необикновено. Поклати глава и ми се усмихна.

— Кажи им ти, Натали.

— Но това е вашият миг.

— Това е нашият миг. Разбираш какво си мисля. Знаеш ли откога ми се искаше някой да разбере откъде идвам? Досега това се е случвало само веднъж в живота ми и мислех, че никога няма да ми се случи отново.

Страхувах се, че ще ми каже, че ме обича. И вероятно беше така, но не по същия начин, по който беше обичал Труди. Или по който аз обичах Мич.

Но знаех какво искаше да каже. Освен това изпитвах радостна тръпка, че поне веднъж нещата бяха паснали за мен по същия начин, както пасваха за Монк. Това никога преди не се беше случвало на мен или на някой друг, поне не и откакто съпругата му, Труди, беше загинала. Всички винаги бяхме объркали и не можехме да разберем как Монк е разкрил нещата, докато той не ни разкажеше.

— Моля те, Натали — каза той. — Сподели с всички онова, което и двамата си мислим.

— О, за Бога — каза Ана. — На никого не му пука какво мислите.

— На мен ми пука — каза Стотълмайер и ме изгледа със странно изражение на лицето. Мисля, че май беше завист.

Погледнах Ана Сийбс.

— Знаехте ли, че проследяващото устройство „XG7 8210“ върху глезена на съпруга ви не само показва къде се намира той, но и колко алкохол пие?

— Защо да ме интересува? — каза тя, но очевидно я интересуваше. И знаех защо.

— Защото Боб е пиел снощи, а тъй като е сериозно алергичен към алкохол, това би трябвало да ви интересува много. Едно питие, и е можел да изпадне в анафилактичен шок, точно както на онзи круиз с вас преди няколко години.

— Би трябвало да сте мъртъв — каза Монк на Боб. — Но тъй като не сте и тъй като снощи тук не са се втурнали парамедици да спасяват живота ви, очевидно не вие сте този, който е пиел.

— Таймаут — обяви Дишър. — Казваш, че той по някакъв начин е свалил проследяващото устройство „XG7 8210“ от глезена си, сложил го е на някой друг и се е измъкнал незабелязано от къщата, минал е покрай всички ченгета и репортери отвън, убил е Линкълн Кловис и после се е вмъкнал обратно вътре?

— Казвам, че Боб Сийбс не е бил тук снощи, или щеше да е мъртъв — рече Монк. — Не знам как е обезвредил наблюдаващото устройство или как е влязъл и излязъл от къщата незабелязан.

— Не е — каза Инго, като клатеше глава, отказвайки да приеме представата. — Не би могъл.

— Може би си има таен тунел под къщата — предложи Дишър.

— Няма таен тунел — каза Стотълмайер.

— Откъде знаете? Входът може да е скрит зад таен панел в стената, който се задейства чрез наместването на някоя картина, издърпването на книга от лавица или натискане точно където трябва — Дишър започна да обикаля из стаята, изпробвайки теорията си, като почукваше, дърпаше, натискаше и наместваше разни неща.

— Щяхме да открием всеки опит за бърникане из проследяващото устройство още преди той да го свали от глезена си — каза Инго, като още клатеше глава. Помислих си, че може да започне и да тропа с крака. — Не може да е свалил устройството и да го е прикрепил на някой друг. Невъзможно е. Значи тайният тунел не се връзва.

— Все пак бих искал да го намеря — каза Дишър.

Това, което ме впечатли през цялата тази размяна на реплики, беше, че Боб Сийбс не приличаше на човек, който току-що е бил разобличен като убиец. Беше разсеян, сякаш мислите му бяха на съвсем друго място.

Нещо беше много, много нередно в развитието на тази история.

— Толкова е жалко, Ейдриън, че е почти забавно — каза Боб. — Толкова гориш от желание да ме арестуваш за две убийства, които не съм извършил, че ти убягва най-простото, най-позорното обяснение за случилото се.

— Какво е то? — попита Монк.

— Снощи бях тук и пиех.

— Тогава защо не сте мъртъв? — попитах.

— Исках да бъда — каза той печално. — Но Ана ме спаси.

— Съпругата ви не е била тук — каза Дишър, като почука по стената. — Излязла е вчера следобед и се е върнала чак след полунощ.

Сийбс кимна:

— След като тя излезе, започнах да мисля за всички грешки, които допуснах, за това, как егото ми и това, че не обръщах внимание на бизнеса, дадоха на Хаксби, Кловис и други възможността да организират крупна измама под носа ми. Животът и репутацията ми са съсипани и ще изгубя всичко. Най-лошата част от всичко обаче е целият ад, през който Ана, невинен наблюдател, любовта на живота ми, преминава. Реших, че най-малкото, което мога да направя, е да сложа край на това изпитание за нея и да й оставя малкото все още останало ми имущество, което ищците не можаха да вземат — застраховката ми „Живот“. Ако всичко се беше получило както трябва, щях отдавна да съм мъртъв, когато тя се прибере у дома, и за мен този кошмар щеше да е приключил.

Ана отиде при съпруга си на кушетката и взе ръката му.

— А моят кошмар щеше тепърва да е започнал. Не те обвинявам за нищо от това и със сигурност не искам да те загубя, Боб. Ние сме заедно в това независимо какво ще се случи.

— Вашето обяснение е, че пиенето ви е било опит за самоубийство — каза Монк.

Той заяви очевидното, но смятам, че просто мислеше на глас, правейки изявлението, за да може да го чуе, да го изследва и да види дали то беше липсващото парче, което щеше да разреши мистерията и да възстанови реда. По бузите на Ана започнаха да се стичат сълзи.

— Снощи отидох на кино. Две глупави комедии, просто за да отклоня ума си от събитията. Само да бях знаела какво замисля Боб. Когато се прибрах вкъщи, го намерих да лежи на пода с подпухнало лице, с празните чаши от мартини на масата. Бях ужасена. Слава Богу, че винаги нося „писалки“ епинефрин в дамската чанта със себе си, просто в случай че някой глупак сложи винен сос върху пържолата на Боб или нещо подобно. Затова го инжектирах с всички писалки, които имах, докато се свести.

Знаех за писалките с епинефрин. Моя приятелка беше алергична към ужилвания от пчели и носеше епинефринови писалки със себе си. Представляваха предварително отмерени дози епинефрин в снабдени с пружинка, автоматично инжектиращи спринцовки, които можеше да забие в бедрото си дори през джинсите.

— Защо след това не се обадихте на 911 и не го заведохте в болница? — попитах. — Можел е да умре.

— Последното, което ни трябва за капак на всичко останало, е светът да се подиграва на Боб, че е опитал да се самоубие — каза тя. — Медиите щяха да го извъртят и да кажат, че е признаване на вина.

— Наистина се чувствам виновен — каза Боб. — Но не задето съм откраднал два милиарда долара или съм убил някого. Не съм направил това. Моето престъпление беше, че проявих високомерие и лекомислие.

Монк изопна плещи, после наклони глава на една страна, сетне — на друга.

— Не, все още сте извършителят.

Аз също го вярвах, макар че не можех да го докажа.

— Неговото обяснение е много по-смислено от вашето — каза Инго.

— Достатъчно — каза Стотълмайер на Инго.

— Но той оклевети проследяващото устройство „Triax XG7 8210“ — каза Инго. — Това не може да остане неоспорено. Това е…

— Изчезвайте оттук — нареди Стотълмайер, прекъсвайки го рязко. — И не казвайте нито дума на никого, особено на репортерите отвън, за това, което се случи тук днес. Ясен ли съм?

Инго кимна и измарширува навън.

Стотълмайер се обърна към Дишър.

— Вече може да спреш да чукаш по стените.

— Но не съм намерил тайния тунел — каза Дишър.

— Няма такъв — каза Стотълмайер.

— Може би е на пода — сети се Дишър и започна да тропа с крака.

Стотълмайер го сграбчи за ръката.

— Спри. Не мърдай. Извади си от джоба бележника и молива и си води бележки.

Дишър направи каквото му казаха.

Стотълмайер си пое дълбоко дъх и се обърна към Боб и Ана Сийбс:

— Познавате ли някого, който може да е искал смъртта на Линкълн Кловис?

— Него — каза Монк, като посочи Боб.

Стотълмайер въздъхна:

— Не говорех на теб, Монк. Всъщност време е да си вървиш.

— Но не сме свършили тук — каза Монк.

— Ти свърши — каза Стотълмайер. — Ще се видим в управлението.

Монк не възрази. Обърна се и излезе от стаята. Позабавих се за миг, като се постарах да уловя погледа на Стотълмайер с най-гневното си изражение. Успях, но той не повехна под него. Ако някой повехна, това бях аз.