Лий Голдбърг
Г-н Монк и финансовата криза (17)

16. Г-н Монк приготвя пица

Пристигнахме преди обед и първата задача, възложена на Монк, беше да почисти кухнята и да подреди масите — задачи, които той не само много хареса, но и с които се зае с искрен ентусиазъм, незабавно спечелвайки новия си шеф.

— Този човек е удивителен — каза ми Уорън. — Кухнята никога не е била толкова чиста, а масите никога не са изглеждали толкова добре.

— Той просто прави това, което обича.

— Никой не обича да чисти и да подрежда приборите по масите. Направих го, за да сломя духа му и да изпробвам издръжливостта му още от началото.

— Затова ли ме караш да стържа сирене, да режа чушки и да кълцам лук?

— Не. Просто ми харесва да си при мен в кухнята — отвърна той.

— Ако наистина искаш да направиш господин Монк щастлив, помоли го да мие чиниите, да жули подовете и да чисти тоалетните.

— Будалкаш ме.

— Честно — уверих го. — Ще ти благодари за това.

Така че Уорън последва съвета ми и възложи на Монк да измие съдовете по време на обедния наплив, а след това да почисти тоалетната. Монк му благодари и щастливо се зае и с двете задачи. Уорън беше зашеметен.

В „Мама Петрочели“ се изсипва голяма навалица за обяд, така че постоянно бях заета да обслужвам масите заедно с още една сервитьорка, Ерин, жизнерадостна двайсет и две годишна жена, която искаше да стане фризьорка. Ерин предложи да подстриже косата ми и тази на Джули за по пет долара, ако се отбием в колежа й по козметика по време на часовете. Трябваха й хора, за да се упражнява, и предлагаше на всеки клиент същата възможност, която беше дала на мен.

Припомних си сервитьорската работа, сякаш никога не бях спирала да я върша. Също и подбитите крака.

Уорън беше силно впечатлен от Монк. Сигурно ми благодари поне петдесет пъти, задето го доведох. Монк също изрази благодарността си, докато седяхме в едно от сепаретата по време на ранната си почивка за обяд.

— Тази работа е фантастична. Толкова ти благодаря, че ме препоръча за нея.

— Удоволствието е мое — казах.

— Мисля, че шефът има специално отношение към мен. Получавам всички най-хубави задачи.

— Например чистенето на тоалетните.

— Надявам се, че не се чувстваш пренебрегната.

— Съвсем не. Вие го заслужавате.

— Вярно е — каза Монк. — Изглежда, че имам естествен афинитет към ресторантски бизнес. Кой е подозирал?

— Виждате ли, д-р Бел беше прав — вече откривате нови неща за себе си. — Посочих пицата със сирене, която се предполагаше да си поделим, но която той не беше докоснал. — Не сте ли гладен?

Той се наведе към мен и прошепна:

— Не мога да ям това. Деформирано е.

Кимнах:

— Не е съвършен кръг.

— Уорън е такъв мил човек и вече ми даде толкова много възможности. Не знам как да му кажа, че пиците му са отблъскващи на вид.

— Тогава не го правете. Вместо това доброволно предложете да приготвяте пици. Така, вместо да се оплачете и да го обидите, можете да му покажете чрез пример как да го върши правилно.

— Идеята е страхотна, Натали. Освен това е шанс да впечатля Уорън, като се предложа доброволно за една от тежките неблагодарни задачи, без да ме моли.

— Никога не вреди да спечелиш малко точки пред шефа. И като говорим за това — не бих споменала, че смятате приготвянето на пици за черна работа.

— Разбира се, че не — каза Монк. — Що за човек мислиш, че съм? Не съм лишен от такт.

И така Монк доброволно предложи да прави пиците. Уорън с радост удовлетвори молбата и предложи и двамата да опитаме.

Уорън ни показа диаграмите на стената, които илюстрираха със снимки всяка стъпка в процеса по приготвянето на всички видове пици, които „Петрочели“ предлагаше. Тестото беше предварително приготвено; ние трябваше само да го разточим. Всички сосове, сирена и късчета месо и зеленчуци, които се поставяха отгоре, вече бяха приготвени и обитаваха собствени отделни контейнери. На Монк това много му хареса. Процесът беше подреден, ясен и еднообразен.

Това, което не се хареса на Монк, бяха снимките на готовите пици, които изглеждаха като, както се изрази той, „местопрестъпления от безформено тесто“.

Той използваше дезинфекцираните си компас, ролетка и нивелир, за да се увери, че неговите пици са съвършено кръгли. После нанасяше равномерен слой от сос и сирене. Дотук добре.

Проблемът се яви, когато слагаше покритието. Трябваше да се увери, че върху всяко парче има един и същи брой неща в едно и също положение. Това придаваше на неговите пици вид на мишени на стрелбище, с месо и зеленчуци, подредени в концентрични кръгове, на равни разстояния един от друг, като ставаха все по-малки, когато стигаха до центъра.

Това не беше толкова зле върху пица с едно или две покрития, но изглеждаше чудновато върху комбинираните. Направихме доста от тях, преди Уорън най-сетне да се върне с една.

— Тази пица изглежда като произведена на машина — каза Уорън.

Монк засия от гордост:

— Много ти благодаря.

— Не можеш да правиш пица така — каза Уорън. — Нещата отгоре трябва да са смесени.

— Защо, в името Божие, би искал да направиш това? — попита Монк.

— За да имаш по малко от всичко във всяка хапка.

— Не можеш да направиш това — възпротиви се Монк.

— Защо не?

— Това е неестествено, небалансирано, неетично, нездравословно, неудобно, нехигиенично, безбожно, безобразно, отблъскващо, отвратително, нестабилно, непростимо, неприятно, непатриотично — то противоречи на всичко, което е скъпо на човечеството и цивилизованото общество.

— Това е просто пица — каза Уорън, който изглеждаше леко удивен от пламенната тирада на Монк.

— Това е една безредна пица — каза Монк.

— Така ги харесваме.

— Призовавам те да премислиш, Уорън, най-категорично те призовавам или ще съжаляваш за това до края на живота си.

Обадих се преди Уорън да успее да каже нещо:

— Това, което господин Монк има предвид, е, че навярно талантите му и чувството му за ред са по-полезни в други отношения, различни от правенето на пица.

— Определено — каза Уорън. — Промяна на плановете, Ейдриън. Тази вечер можеш да настаняваш клиенти, а аз ще правя пиците.

— Ти си шефът — каза Монк, а после посочи инструментите си. — Би ли искал да използваш компаса, нивелира и ролетката ми?

Уорън се втренчи объркано в Монк.

— За какво?

Обадих се отново:

— Мисля, че Уорън предпочита да използва собствени инструменти.

— Разбирам напълно — каза Монк, като си събра нещата. — Нека само да почистя и дезинфекцирам тези, а после ще отида в залата за хранене.

В мига щом Монк се отдалечи, Уорън се обърна към мен:

— Инструменти? Аз правя пици, не изработвам етажерки.

— Знам.

— Какъв му е проблемът?

— Обича нещата чисти и подредени.

— Дори пиците си?

— Всичко. Но мисля, можеш да се съгласиш, че това е една страна от характера му, която, ако бъде правилно насочена, може да бъде от голяма полза за един ресторант.

— Виждам това — каза Уорън. — Виждам също и как това може да подлуди човек.

Отново се заех да сервирам заедно с Ерин, докато Уорън и още един готвач работеха в кухнята, а Монк играеше ролята на новия оберкелнер.

Неприятностите се явиха още от началото. Група от трима души, двама мъже и една жена, влезе и Монк им каза, че ще трябва да чакат.

Един от мъжете погледна покрай Монк към трапезарията:

— Но празни маси има в изобилие.

— Съобщете ми, когато пристигнат останалите от групата ви — каза Монк.

— Всички сме тук — каза жената.

— Знаете какво имам предвид — каза Монк.

— Не, не знаем — каза тя.

— Тогава ще трябва да изчакате, докато пристигне някоя жена — каза Монк.

— Защо? — попита мъжът.

— Вашата група е нечетна и небалансирана — поясни Монк. — Трябва да намерите още една жена.

— Няма да седим с някаква непозната жена — каза мъжът.

— Трябваше да помислите за това, преди да дойдете на обяд — каза Монк.

Втурнах се, грабнах три менюта и им се усмихнах:

— Насам, моля.

Монк ме сграбчи:

— Не можеш да ги настаниш. Не им достига една жена.

— Имат мен — казах и ги отведох до една маса, като пътьом хвърлих поглед към кухнята да видя дали Уорън беше дочул нещо от спора. За щастие изглеждаше зает с нещо друго в кухнята.

Но докато бях с гръб, влезе друг клиент — мъж с риза, която не беше прибрана в джинсите, със списание под мишница.

— Маса за един — каза той, като се обърна към Монк.

— Ще трябва да си закопчаете ризата — каза Монк.

— Защо?

— Най-горните четири копчета са разкопчани и разкриват гърдите ви — обясни Монк. — Нехигиенично е.

— Какво му е нехигиеничното?

— В храната ви може да паднат косми от гърдите ви.

— Ще поема този риск — каза мъжът.

— Ние, останалите, няма — каза Монк. — Не можем да допуснем мръсните косми от гърдите ви да се разлетят из стаята.

Мъжът се обърна и излезе, преди да успея да се върна при Монк.

— Господин Монк, не може да изхвърляте хората за това, че не са си закопчали яката — казах.

Монк посочи един надпис над вратата, който гласеше: „Няма риза, няма обувки, няма обслужване“.

— Той носеше риза — казах.

— Едва — рече Монк.

Опитвах се да държа Монк под око и да смекчавам проблемите, преди клиентите да си излязат, но имаше такъв наплив, че не можех да върша едновременно своята и неговата работа.

Всичко беше наред, когато си имаше работа с групи с численост, деляща се на две, но караше групите с нечетен брой хора да чакат, докато влезеше сам човек, който бе склонен да се присъедини към тях. Или предлагаше групите, състоящи се от нечетен брой хора, да се обадят на друг приятел или член на семейството да дойде и да се присъедини към тях.

Това беше достатъчно неприятно, но освен това той отказваше обслужване на хора с криви зъби, разрошена коса и пиърсинги, на основание, че „нарушават здравните норми“.

За късмет, всичко това се случваше без Уорън да забележи. Нещата обаче излязоха от контрол, щом хората бяха настанени и започна сервирането на храната.

Повечето клиенти си поръчваха „безредни“ пици, и на него му беше достатъчно трудно да пренебрегне това. Но той просто не можеше да се примири хората да си делят пиците и да ги ядат с ръце. Тичаше от маса на маса, опитвайки се да попречи на хората да го правят, но те просто не желаеха да слушат.

— Така се разпространява ешерихия коли — каза Монк на едно четиричленно семейство, което си делеше една пица на масата си. — И черната смърт.

— Черната смърт се е причинявала от плъхове — каза майката.

— Плъхове, които са яли пица, която хората са докосвали с мръсните си и оплескани със слуз пръсти — каза Монк.

— Не знаете за какво говорите — каза жената.

— Знам, че предавате съпруга си, като въртите извънбрачна сексуална афера.

— Какво? — възкликна мъжът, като едва не се задави с хапката от пица в устата си.

Очите на дъщерята в предтийнейджърска възраст бяха разширени.

— Мама спи с други мъже?

— Не спя. Не слушай този ужасен човек — тя закри ушите на дъщеря си с длани и погледна съпруга си. — Фред, направи нещо.

— Вашето прелюбодеяние е очевидно — каза Монк. — Съпругът ви е чисто избръснат, но любовникът ви, който си е подрязал брадата преди рандевуто ви, е оставил малки косъмчета по врата и яката ви. И ви видях да откъсвате поставения от хотелското пиколо етикет върху ключодържателя си и да го пускате в боклука на влизане.

— Спиш с Тод? — заекна Фред.

Лицето на жената стана яркочервено, което беше равносилно на признание.

— Не стига, че сте предали семейството си чрез своята изневяра — продължи Монк. — Ами сега излагате на опасност здравето им с немарливите си хранителни навици. Нямате ли срам?

Сграбчих Монк и го отведох.

— Какво правите?

— Спасявам животи — каза Монк.

— Хората ядат пицата с ръце. Така е прието.

— И погледни до какво води — каза Монк, като посочи към семейството, с което току-що беше говорил. Тръгваха си от ресторанта, и четиримата — просълзени — цяло едно разпаднало се семейство.

— Начинът, по който си ядат пицата, няма нищо общо с това — казах. — Беше задето разкрихте прелюбодеянието й.

— Тя водеше нездравословен начин на живот. Това е признак за морално разложение.

— Всички ядат пица с ръце. В това няма нищо лошо.

— Помисли си за всички неща, които са докосвали, преди да хванат с ръце парче пица. Би трябвало да носят ръкавици. Или да използват нож и вилица.

— Изборът е техен — казах. — Не ваш.

— Отвратително е — отсече Монк. — Това разпространява болести, зараза и смърт.

Поне не беше покварена зараза.

— Не виждам никого да пада мъртъв тук.

— Не още — каза Монк.

— Моля ви, господин Монк, бъдете разумен в това отношение.

— Няма да е лесно — каза той.

— Умолявам ви, не само заради мен, но също и заради вас. Имаме нужда от тази работа.

Монк кимна:

— Добре, така ще направя.

— Благодаря ви — казах и му обърнах гръб, за да продължа да сервирам.

Точно тогава Монк плесна с ръце и повиши глас, достатъчно силно, за да го чуят всички:

— Може ли всички да ми обърнете внимание, моля? Имам много важно съобщение. Трябва да спрете да говорите, да оставите храната си и да ме изслушате, ако искате да живеете.

Всички прекратиха заниманията си и се обърнаха да го погледнат. Включително и Уорън, когото видях в кухнята да се взира невярващо в Монк.

Втурнах се към Монк.

— Казахте, че ще бъдете разумен.

— Съм. Неразумно е да си затварям очите за това само защото е смущаващо за Уорън. Казах ти, че няма да е лесно.

— Това е точно каквото не исках да правите.

— Тогава трябваше да ми кажеш да бъда неразумен.

— Да изгубим работата си ли искате?

— Разбира се, че не. Точно по тази причина спирам това, преди здравното министерство да затвори заведението — Монк отново повиши тон, за да се обърне към обядващите: — Трябва да спрете да се храните с ръце или всички ще умрете.

Тогава разбрах, че е свършено. Примирих се с неизбежното. Тътнещ тревожен шепот се разнесе из трапезарията. Уорън изхвърча като мълния от кухнята, като размахваше ръце, за да привлече вниманието на всички.

— Не обръщайте внимание на онова, което казва този човек — каза Уорън. — Той само се шегува.

— Хранителното отравяне и бубонната чума не са шега — каза Монк.

— Хранително отравяне ли? — възкликна един от клиентите, като си изплю пицата. — Какво й е на храната ми?

— Нищо й няма — каза Уорън. — Напълно безопасна е.

— Ръцете ви са това, което не е безопасно — каза Монк и посочи към друг клиент, мъж: — Особено неговите. Той си избърса носа с опакото на ръката, преди да посегне към парчето си от пицата. Цялата тази маса трябва да бъде поставена под карантина.

— Млъкни, Ейдриън — извика Уорън и се обърна към всички останали: — Моля, простете ни за това грубо прекъсване. Храната ви е наред. Няма проблем да ядете с ръце. А вечерята тази вечер е за моя сметка. Също и десертът.

Уорън сграбчи Монк за ръката над лакътя и почти го извлече през входната врата на улицата. Последвах ги, като си развързах престилката и я оставих. Знаех, че няма да ми трябва повече.

Излязох навън точно навреме да чуя как Уорън казва на Монк онова, което предчувствах.

— Уволнен си!

— Защо? — попита Монк, искрено объркан.

— Защото току-що упражни тормоз над клиентите ми и ми коства цяла вечер печалба — каза Уорън. — Ще имам късмет, ако тези хора там някога дойдат отново.

— Не ви трябват отново — каза Монк. — Те са диваци.

Уорън само поклати глава и се обърна към мен:

— Той не е добре дошъл в ресторанта ми никога повече. Но ти можеш да останеш, Натали. Знам, че вината не е твоя.

Усмихнах се:

— Оценявам го, Уорън. Наистина. Но ние вървим в комплект.

— Тогава по-добре да свикнеш да си без работа — каза той и се върна вътре.

Монк ме погледна гневно:

— Предателка.

Пристъпих към него:

— Ако това беше вярно, щях да си запазя работата, когато той ви уволни. Вместо това се отказах от нея.

— Но не преди първо да му се подмажеш.

— Това, което направих, беше да му благодаря за добрината, за това, че не допусна гневът му към вас да навреди на приятелството ни.

— Именно — каза Монк. — Вместо да ме подкрепиш, задето постъпих правилно, ти беше по-загрижена какви чувства има към теб — той, човекът, който ме уволни, за да не му се налага да се справи с кризата, заплашваща общественото здраве, която избухва под носа му, в собствения му ресторант. Това е малодушно, Натали, и показва шокираща липса на характер.

Сведох поглед към краката си, опитвайки се да удържа гнева, който ме караше да треперя. Но не можех. Бях твърде слаба, твърде раздразнена и твърде изплашена накъде отива животът ми.

— Проблемът сте вие — казах, като го мушнах с пръст в гърдите, принуждавайки го да отстъпи назад. Но веднага продължих да настъпвам, мушкайки го отново. — Втръсна ми и се уморих да поддържам фантазията, че вие сте прав, а останалият свят греши. И знаете ли какво? Вече не трябва да го правя, защото не работя за вас. Всъщност благодарение на вас не работя изобщо.

Всеки път, щом кажех „вие“ или някоя дума, производна от тази, го смушквах отново с пръст, за да изтъкна довода си, да се уверя, че той не само ме чуваше, но и чувстваше онова, което казвах.

— Време е да осъзнаете, че живеете в алтернативна вселена, която не е свързана с онази, в която живеем всички. Не трябва ние да се учим да живеем по вашия начин — вие трябва да се адаптирате към начина, по който живеем ние. И ето ви една новина — ние ядем пицата с ръце. Винаги сме го правили. Винаги ще го правим. Свикнете с това.

Монк не би могъл да изглежда по-шокиран, дори ако си бях смъкнала всичките дрехи и бях хукнала гола на улицата, пеейки песни от „Звукът на музиката“.

Той се взря продължително в мен, докато аз затаих дъх, вече престанала да треперя и изпитах болезнено смущение от онова, което бях казала и което бях направила.

— Просто ще си стоите там ли? — попитах. — Нямате ли какво да кажете в своя защита?

Той протегна ръка:

— Би ли ми дала кърпичка, ако обичаш?

Бръкнах в чантата си и плеснах една в дланта му.

Той посегна, избърса грубо устата ми с нея и я натика обратно в дамската ми чанта, преди да ми обърне гръб и да се отдалечи.