Лий Голдбърг
Г-н Монк и финансовата криза (10)

9. Г-н Монк е ошушкан

Джули не се появи за закуска на другата сутрин. Аз обаче знаех, че е будна, защото я чувах да се движи из стаята си зад затворената си врата.

Не знаех дали се цупеше заради това, че трябваше да си намери работа, или ме избягваше, защото съжаляваше за оскърбителните неща, които беше изрекла.

Така или иначе, бях доволна просто да си изям зърнената закуска, да изпия нес кафето си и да прочета „Кроникъл“ без никакви сблъсъци или ледени мълчания.

Отворих вестника с очакването, че първите страници ще са изцяло посветени на приключването на случая с убийството на Класкър — вестникарска изрезка, която се надявах да използвам, за да намеря на Монк някаква работа. Статията беше там, но забутана в най-долния край на страницата и не се споменаваше ролята на Монк в разрешаването на случая. Щях хубавичко да си поговоря със Стотълмайер по този въпрос.

Голямата водеща статия на първа страница и повечето останали бяха за Боб Сийбс и някакъв финансов скандал, който сравняваха със случая на Бърни Мадоф^[1].

Макар Боб да беше под ключ в имението си, съпругата му, Ана, се осмеляваше да излиза всеки ден, ни най-малко смутена от папараците на улицата. Подминаваше ги бавно в черния си мерцедес като супер модел, който демонстрира най-новите дизайнерски модни тенденции — а всъщност тя безсрамно правеше и това.

Ана Сийбс изглеждаше безспорно елегантна по един старомоден, напомнящ за филмова звезда начин, будещ асоциации с Бет Дейвис или Джоан Крофърд на върха на славата им. Носеше шал или шапка, огромни тъмни слънчеви очила и ръкавиците, нейна запазена марка, криещи сбръчканите й от артрита ръце.

— Съпругът ми е арестуван — каза тя на репортерите. — Не аз. Защо да стоя под ключ в тази ужасна мрачна къща? Не съм обвинена в никакво престъпление.

Може и така да беше, но обвинителите предприемаха бързи стъпки да замразят авоарите й с твърдението, че те са плячката от извършените от съпруга й измами. Всъщност семейната яхта беше записана на нейно име, а десет милиона долара бяха прехвърлени на личната й сметка само броени дни преди схемата на измамите да бъде разкрита.

Заедно с новините имаше и описание на продължителния брак на Боб и Ана Сийбс, активните им роли в местни благотворителни дейности и неговото неотдавнашно почти смъртоносно преживяване — алергична реакция към алкохол, докато давал парти на яхтата си в открито море, на стотици мили от някоя болница.

Предполагам, че целта на тази история беше да придаде човешки облик на семейство Сийбс, но у мен тя не пробуди никакво съчувствие към тях, и съм сигурна, че не бе успяла да го пробуди и у никого другиго.

Вече утолила глада си за пикантни клюки и скандал, аз довърших закуската си, оставих страниците с обявите, отворени на рубриката за работа, за да ги види Джули, и се отправих към жилището на Монк. Взех със себе си лаптопа, за да мога да потърся в интернет работа за нас.

Качвах се към жилището на Монк, когато клетъчният ми телефон иззвъня. Обаждаше се Тед Драйсдейл, управителят на моята банка.

С Теди бяхме излизали за кратко преди няколко години и той беше много сладък, но просто не си паснахме като двойка. Никой от двама ни не беше оскърбен при раздялата и той, така да се каже, от тогава насам бдеше над мен, като си затваряше очите, ако случайно превишавах сумата по кредита си, и ми даваше отсрочка, ако закъснявах с вноските по ипотеката.

След размяна на обичайните любезности той каза:

— Съжалявам, че ти звъня толкова рано, но исках да знаеш, че има проблем с разплащателната ти сметка.

— Не се тревожи за ниския баланс, Теди. Няма да има никакви превишавания на кредита. Депозирах чека със заплатата си вчера.

— Точно затова ти се обаждам. Върнаха го поради липса на покритие.

— Чекът ми от Ейдриън Монк? Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм. Не съм виждал други чекове, освен неговите, в които всички цифри са четни, включително номерът на чека, номерът на сметката и сумата за плащане. Така че не пиши никакви чекове, използвай кредитната си карта.

Вече дължах толкова много по кредитната си карта, че дори само лихвите отдавна бяха надхвърлила основните дължими суми.

— Благодаря, Теди. Оценявам го — казах. — Дължа ти едно кафе в „Макдоналдс“.

— „Старбъкс“ затвори ли?

— Не, просто вече не мога да си го позволя.

Затворих телефона и си поех дълбоко дъх няколко пъти, за да се успокоя, преди да видя Монк. Не исках да вляза с отсечени гневни крачки и да кажа нещо, за което после да съжалявам. Вината можеше и да не е негова. Можеше да има напълно невинно, разумно обяснение, че Монк ми е написал чек без покритие. Но ако такова не съществуваше, нямаше да му се наложи да се безпокои, че ще умре от обезводняване. Щях да го убия с голи ръце.

Отворих вратата и влязох, съобщавайки за присъствието си, както правех винаги.

— Аз съм, господин Монк — извиках.

Монк беше в кухнята и чистеше четката си за зъби с вряла вода — част от сутрешния му ритуал, — но скимтеше тихичко, докато го правеше.

— Какво има? — попитах.

— Наложи се да използвам четири чаени лъжички „Съмит Крийк“, за да почистя четката си за зъби — каза той. — Това ме приближава с четири чаени лъжички до смъртта.

— Преди да умрете, бих искала да ми платите за работата през последния месец.

— Направих го — каза Монк. — На смъртното си легло.

— Бяхте на кушетката.

— Аха! — възкликна той, като насочи обвинително пръст към мен, сякаш бях убиец, когото той току-що беше хванал в уличаваща грешка на езика. — Значи знаеш, че вече съм написал чек. Опитваш се да се възползваш нечестно от обезводняването ми, за да измъкнеш двойна сума. Това е предаване на доверието ми и е равносилно на незаконно присвояване. Натали, изненадан съм от теб.

И мен ме биваше да внушавам чувство за вина.

— А пък аз съм наранена, че дори за частичка от секундата бихте си помислили, че ще се възползвам от вас по този начин — рекох. — Как можахте след всички тези години и всичко, което сме преживели заедно? Би трябвало да се срамувате от себе си.

— Тогава защо искаш да ти плащам два пъти?

— Защото чекът, който ми написахте вчера, се върна.

— Как може да се е върнал?

— Или вие сте се обадили в банката и сте отменили изплащането — което именно подозирах, че е направил, — или нямате в сметката си достатъчно средства за покриването на чека.

— Не съм се обаждал в банката и имам много пари в сметката си — каза той. После се усети: — С „много“, имам предвид точно колкото да оцелея.

— Тогава има проблем — казах. — И отиваме веднага в банката да го решим.

 

 

Карли Тран се намръщи на компютъра си.

Тя беше млада, много енергична жена, която ни се беше представила като личния ни банков служител. Монк й обясни, че написан от него чек, е бил върнат, макар че в сметката му имало достатъчна, макар и не крупна, сума. Тя ни се усмихна широко и каза, че за нея ще бъде удоволствие да се погрижи за проблема. Сега се мръщеше. Приех това като лош знак.

— Страхувам се, че понастоящем балансът на сметката ви е нула — каза тя, като извъртя монитора към нас, в случай че Монк не повярва на думите й по въпроса.

— Как е възможно това? — попита той.

— На първия четен работен ден от всеки месец през последните няколко години сте получавали редовно прехвърляне на суми от инвестиционния си мениджър в разплащателната си сметка — каза тя. — Това прехвърляне не се е осъществявало през последните три месеца, така че средствата ви са изчерпани.

Обърнах се към Монк:

— Имате инвестиционен мениджър?

— Да — каза Монк. — Освен това той плаща и месечните ми сметки, например наема, тока, водата, газта, такива неща.

— Никога не сте ми казвали това.

— Не обсъждам личните си финанси с подчинените си.

— Трябва да говорим с този човек — казах. — Кой е той?

— Казва се Боб Сийбс — отвърна Монк.

Карли Тран се втренчи шокирано в него. Аз също. Монк премести поглед между двете ни и се усмихна.

— Впечатлени сте, нали? — каза Монк, явно доволен от себе си. — Не мислехте, че се движа в тези изтънчени кръгове. Не всеки бива поканен да участва във фонда „Реиниер“. Само специални хора като мен.

С Карли се спогледахме, а после аз погледнах Монк в лицето.

— Вие наистина ли не знаете? — попитах.

— Какво да знам?

— Че Боб Сийбс е арестуван за организирането на една от най-крупните измами в американската история.

— Сигурно го бъркаш с някой друг — рече Монк. — Боб Сийбс е високоуважаван член на финансовата общност и абсолютен гений с числата. От години осигурява дванайсет процента възвръщаемост със своя фонд „Реиниер“.

— Било е лъжа. Не е имало инвестиции — казах. — Било е мащабна схема за измама. Използвал е парите от новите вложители, за да изплаща дивиденти на по-старите. Всичко се разпадна, когато икономиката потъна и хората започнаха да теглят парите си. Липсват два милиарда долара.

— Финансовите пирамиди винаги се провалят — неизбежно е. Боб Сийбс е твърде умен за това. — Монк поклати глава и хвърли поглед към Карли. — Вие сте професионалист във финансовата сфера — кажете й.

— Тя е права, господин Монк. В новините говорят само за това. Отделни хора, благотворителни начинания, университети и банки по цял свят са били измамени от него, включително и нашата — каза Карли. — Да не сте живели като отшелник някъде?

— Не повече от обикновено — рече Монк.

— Колко от парите ви бяха при него? — попитах.

— Всичките — отвърна Монк.

Карли прочисти гърло:

— Очевидно не бива да пишете повече чекове, докато не попълните разплащателната си сметка. При тези обстоятелства обаче се боя, че за момента ще трябва да наложим десетдневен запор на всякакви депозити, които правите по сметката — тя се усмихна отново. — Мога ли да ви услужа с нещо друго днес?

— Не, благодаря — казах.

Не знаех за какво й благодаря. Тя само ни беше съобщила лоши новини и беше поставила нови ограничения по сметката му.

— Моля чувствайте се свободни да останете тук колкото пожелаете. — Тя стана от бюрото си и се отдалечи, за да ни позволи да се усамотим за малко.

Монк поклати глава:

— Трябва да има някаква грешка. Боб Сийбс никога не би ми причинил подобно нещо.

— Защо му дадохте парите си?

— Все по основателни причини. Бях впечатлен от стабилната, равномерна възвръщаемост на фонда „Реиниер“ и се доверих на хубавото му име.

— Хубавото му име? Какво знаете за висшите финанси и хедж фондовете?

— Нищо — призна Монк.

— Тогава защо името му е имало някакво значение за вас?

И после осъзнах. Той не знаеше нищо за репутацията на Сийбс.

— О, Боже мой. Имате предвид „хубавото му име“ буквално, нали? Не мога да повярвам. Инвестирали сте при него, защото името му и името на фонда му са палиндроми, пишат се по един и същи начин отпред назад и отзад напред^[2].

— Това е много добър знак за надеждност — каза Монк. — Знаеш ли, че жена му се казва Ана?

— Това не значи абсолютно нищо.

— Освен това погледнах списъка му с клиенти. Включваше големи вложения и много богати хора.

— Той е заличил всичките — отбелязах.

— Сигурен съм, че всичко това е едно голямо недоразумение — Монк се изправи. — Искам да го видя.

— Той е под домашен арест, господин Монк, а пред къщата му лагеруват тълпа репортери и разгневени вложители. Няма да ви приеме.

— Ще го направи — каза Монк и си тръгна. Трябваше ми един миг, за да се изправя на крака.

Чувствах коленете си леко омекнали. Със същия успех можех аз да съм тази, която бе вложила всичките спестявания на живота си при Боб Сийбс. Защото ако Монк бе разорен, това означаваше, че и аз бях.