Джеймс Дъглас
Жестокият пръстен (50)

50.

Пристигнаха на летище „Хийтроу“ с дрехите, с които бяха изкачвали Хималаите. Двамата опърпани парии, изолирани в дъното на самолета на „Еър Индия“, бяха привлекли любопитните погледи на останалите пътници — явно дружно ги бяха помислили за наркопласьори, хванати в крачка, — но заради умората и още пресния спомен за саможертвата на Тензин, те изобщо не им обърнаха внимание.

Сара настоя да се отбият в нейния апартамент, преди да продължат към Кенсингтън, и след като се изкъпаха, най-разумното беше да се хвърлят в леглото, където спаха през по-голямата част от следобеда. Чак когато се събудиха и се облякоха, тя забеляза мигащата червена лампичка на телефона си, която означаваше нови гласови съобщения.

Джейми се завъртя в кухнята, докато тя ги прослуша. Когато отиде при него, новините явно не бяха добри.

— Вандербилт са ни отрязали. Казват, че сме нарушили условията на договора. Не знам как точно става, но подозирам, че не е трябвало да участваме в престрелки. Предполага се също, че музеят няма да позволи на картината да напусне Полша отново. Ще ми платят за материала, но можем да забравим за покупката на яхта.

— Това притеснява ли те?

— Че пак ще съм бедна ли?

— Да.

— Няма никакво значение.

— Така е.

— Какво ще правим сега? Не може просто да спрем.

Той се усмихна и я целуна по косата. Говореше старата Сара.

— Уредих да говорим със стар приятел, който знае всичко, за което ни разказа Тензин. Ядрено делене и ядрен синтез. Светият Граал и всичко останало. Мисля, че трябва да разберем още и за тайната американска операция по нелегалното изкарване на нацистки учени от Германия в края на войната. Още не сме свършили.

Майк Оливър познаваше Джейми достатъчно отдавна, за да не очаква, че ще дойде навреме. Той търпеливо си пиеше бирата в ъгъла на кръчмата, когато позна дългокраката фигура. Изненада го дамата, която бе избрал приятелят му. Беше много по-екзотична от крехките и често доста скучни английски рози, които обикновено изтрайваха по няколко месеца с Джейми, преди взаимната апатия да ги накара да се разделят. Сара беше облечена с тесни кожени панталони и късо вталено сако, което подчертаваше стройната й фигура. Със златистата си кожа и високите скули приличаше на звезда в някоя от рекламите за италиански маркови стоки, но нещо му подсказа, че това момиче е много повече от закачалка за дрехи. Прокара ръка по олисяващото си теме и не за пръв път му се прищя да имаше повече коса.

— Какво ще пиеш? Майк Оливър, това е Сара. Майк е луд учен.

Ръкуваха се, докато Джейми отиде до бара.

— Отдавна ли познаваш Джейми?

Тя се вгледа в него и той се почуди дали вижда нещо повече в невинния въпрос, отколкото имаше предвид.

— От около месец, но ми се струва като години. Всеки ден с Джейми е едно голямо приключение.

Рунтавите му вежди се вдигнаха изненадано.

— Значи му се отразяваш добре. Виждал съм го само преди осем месеца, а изглежда подмладен с пет години. Как го изкара от туиденото му сако? Всъщност, забрави, че го казах. Имах предвид, че си подобрила вкуса му, направила си го по-модерен.

— Благодаря ти, Майк — отвърна тя, като пусна в действие провлачения си акцент, докато оглеждаше ценното му, но доста износено кожено яке по начин, който го накара да се изчерви. — Като всички мъже, имаше нужда просто от бутване в правилната посока. Като се замисля, не отговаряш на представата ми за луд учен. Представях си малко повече коса и бяла престилка. Каква специалност имаш?

Той се ухили, като прие леката закачка.

— Крия дълбоко лудостта си, госпожице. Избива само при пълнолуние. Аз съм скромен трудолюбив астрофизик, а е добре известен факт, че всички астрофизици са освидетелствани.

— Не го оставяй да те будалка. — Джейми се появи, ухилен, с две бири и чаша бяло вино. — Няма нищо скромно в преподавателя Майкъл Оливър, магистър на науките. Човекът е гений. Освидетелстван — да, но не и скромен.

Майкъл пое бирата си.

— Какво мога да направя за теб? Каза, че ще ми надуеш главата. Сара сподели, че сте преживели някои приключения, и аз имам няколко въпроса за огромното скривалище, на което си попаднал в Германия — но ти си пръв.

Джейми погледна Сара и си прехапа устната. Не се шегуваше, че Майк е гений. Той беше един от най-умните хора на планетата, с повече научни степени от броя на матурите, които бе държал Джейми. Какво да му каже и какво не?

— Чудехме се за небесните обекти. — Не обърна внимание на невярващата физиономия на приятеля си. — Знам, че е в сферата на научната фантастика, но какви са шансовете да бъде открито неизвестно досега нещо от метеорит?

Майк сдържано му се усмихна.

— Будалкаш ме, нали?

Джейми поклати глава.

Ученият въздъхна.

— Нещо ми подсказва, че не сме на хиляди мили от дупката в Харц. Какво имаш предвид под „нещо“? За бактерия ли говорим, или за нещо по-веществено?

— По-веществено.

— Материал ли?

— Да — отвърнаха в един глас Джейми и Сара.

Майк се облегна назад и гласът му придоби сериозния тон, който, досети се Сара, обикновено пазеше за лекционната зала.

— Научната фантастика има любопитната тенденция да се превръща в научен факт. Вижте Жул Верн и Хърбърт Уелс. Може да намерите директна връзка между написаното от Уелс и разработката на балистичните ракети и пращането на Нийл Армстронг от американците на Луната. Това, което знаем сега, определено не е онова, което ще знаем след десет години. Открито ли е нещо? Не. Има ли възможност? Това е друго. Може да търсим на грешно място или по грешен начин. Може още да не разполагаме с инструментите, за да разберем какво може да има там. Но ние търсим и възможностите са достатъчно интересни, за да пращат янки и руснаци екипи да проучват места на паднали метеорити по целия свят. Китайците също започнаха отскоро; това е една от причините да инвестират толкова сериозно в Африка.

— Ами практическите последици? — попита Джейми.

Майк го изгледа изпитателно.

— Затова било всичко, значи. Носят се слухове за мястото, което си открил в Саксония. Явно практическите приложения зависят от това точно какво си открил. Но каквото и да е то, ще разкрие напълно нова област в науката. Науката поражда изследване, което поражда откритие, което поражда технология, което поражда индустрия, което поражда печалба. — Възможностите се отразяваха на гласа му, който все повече се извисяваше, докато говореше. — В момента голямото нещо е ядреният синтез. В момента това е фантазията, но помислете за овладяването на слънчевата енергия. Безкраен източник на енергия. Достатъчно мощност от плувен басейн, пълен с морска вода, за да зареди цялата планета за година напред. Разбира се, също като ядрената енергия, ще има и военни приложения. През войната се говорело за някакви германски открития, но те се оказали толкова реални, колкото и чудните оръжия на господин Хитлер. Освен ако…

Джейми вдигна рамене и запази гласа си спокоен. Хората ги зяпаха.

— Изглеждаше като склад за скрап, Майк. Повече ни интересуваше картината. — Видя, че Майк не му повярва.

— Тогава защо изведнъж толкова се заинтересува от моя запленяващ клон на науката, Джейми? И не ми разправяй глупости. Знаеш нещо. Ако ми кажеш какво е, може и да ти помогна.

Джейми отвори уста: защо да не каже на Майк за сферата? Но предупредителният поглед на Сара го принуди да смени посоката.

— Повярвай ми, Майк — отвърна той със съжаление, — ако знаехме нещо със сигурност, щяхме да ти кажем, но всичко е само на теория.

— Тогава защо имам чувството, че някой се опитва да ме преметне? Ако не започнем отначало, аз се махам и двамата с приятелката ти можете да вървите по дяволите! Но понеже ще започнем, ще пия още една бира.

Сара взе чашите, а Джейми продължи, все едно нищо не беше станало.

— Да кажем, че тази фантазия е възможност: кой ще спечели най-много?

Майк поклати глава.

— Боже, Джейми, какво стана със стария, скучен, отстъпчив, правещ и на мравката път господин Джейми Синклер? Мисля, че той ми харесваше повече.

Сара се върна с напитките.

— Блъсна го влакът, Майк. Това е новата подобрена версия. — Смехът й беше толкова заразен, че Майк не можа да устои и също се разсмя.

— Добре, по дяволите! Кой би спечелил? Който стигне пръв. Янките, руснаците, които вече са ни хванали за топките с големите си газови запаси или, господ да ни е на помощ, китайците. Те са много напред в изследванията, но още не са направили голямото откритие. Та значи правителства. И корпорации. Всяка от големите международни индустриални компании би платила буквално всяка цена за подобно нещо. — Стана по-сериозен. — Даже биха убили заради него. Всичките до един. Затова може и да сте прави и вашият чичо Майк няма нужда да знае. Разбира се, има и потенциален недостатък. Чувал си за Големия адронен ускорител.

Джейми повдигна рамене.

— Смътно.

— Боже, къде си бил? ЦЕРН. Инвестиция за четири милиарда долара. Тунел, дълъг 27 километра, прокопан през Франция и Швейцария, за да бъде заровен най-големият ускорител на частици, създаден някога, така че да могат да пресъздадат условията на деня на раждането на Вселената. Големият взрив. И ако взривът не е достатъчно голям, те се надяват също така да открият божествената частица и да хвърлят светлина на това, което наричаме „тъмна материя“. Всичко това, взето заедно, бе могло да отвори вратата към това, за което говорим. Непрекъснат ядрен синтез.

Джейми се намръщи.

— Щом като вече го правят, какво толкова?

— Ами никой не знае дали ще проработи, и има един мъничък недостатък.

— Мъничък?

— Ако нещо малко излезе от контрол, може да се създаде черна дупка, която да погълне планетата.

— Наистина ли мислиш, че е възможно? — попита Сара.

Майк се усмихна на наивността й.

— Смисълът на научния експеримент е да изтласка още по-напред границите на познанието ни. За да го направят, учените понякога трябва да си завират носовете в тъмни и понякога опасни ъгли. Точно както Мария Кюри. Колко вероятна трябва да е глобалната катастрофа, за да се откаже един учен от голям експеримент? Няколко души, включително и президентът на Кралското дружество, видели адронния ускорител и изчислили, въз основа на астрономически доказателства и предположения за физичните свойства на някои хипотетични частици, наречени „стрейнджлет“, които не разбираме, че вероятността да превърнем Земята в мъртва планета е около едно към 50 милиона. Добър шанс, а? Горе-долу като шансът ми да спечеля от лотарията. Само че някой печели от лотарията почти всяка седмица. Учените са толкова склонни да грешат, колкото и обикновеният човек, Сара. Големият адронен ускорител е игра със съставните части на Вселената и истината е, че никой няма ни най-малка представа какъв е истинският риск. Дявол да го вземе, сигурно стискат палци всеки път, когато натиснат „Старт“!