Метаданни
Данни
- Серия
- Джейми Синклер (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Doomsday Testament, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Анна Христова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,9 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Еми (2016)
- Разпознаване и начална корекция
- dianays (2017)
- Допълнителна корекция и форматиране
- egesihora (2017)
Издание:
Автор: Джеймс Дъглас
Заглавие: Жестокият пръстен
Преводач: Анна Христова
Година на превод: 2012
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД
Редактор: Анна Балева
Художник: Megachrom
ISBN: 978-954-655-369-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1082
История
- — Добавяне
35.
8 май 1945 г., по обяд. Пришпорвах ги и те ме намразиха. Пътят стана по-стръмен, първо между дърветата, където ни нападнаха бръмчащи черни мухи и потта се стичаше по лицата им на вадички, после за кратко на открито. Бром се оплакваше, докато не му секна дъхът.
Клосе ме ругаеше под нос. Страсер изглеждаше така, сякаш всеки миг ще получи сърдечен пристъп. Смилих се над тях, когато стигнахме до ручей, който минаваше през една просека покрай отвесна клисура, и те признателно седнаха, за да пийнат вода от манерките и да изядат остатъка от хляба си. Според указанията, които ми бяха дадени, това беше един от най-спокойните сектори от германо-швейцарската граница. Линията криволичеше, накъдето й хрумне — и то без явна причина — от точката, където разсичаше Унтерзее, западната част на езерото Констанца, чак до Клетгау, където се връщаше обратно и откъсваше огромна хапка от швейцарската територия и съвсем произволно една ферма или селце ставаха германски или швейцарски. От това, което бяхме видели, нямаше никакво съмнение кой беше получил изгода от сделката. Макар че бяха по-добре от хората в бомбардираните германски градове, жителите на южна Бавария оцеляваха на минимални дажби вече повече от две години. Беше контрабанден район и не се съмнявах, че храна и алкохол минаваха покрай граничарите в замяна на злато и ценности, но селяните, които не можеха да изхранват гладуващите добичета от едната страна, сигурно се дразнеха, като гледаха непокътнатата земя на изобилието от другата. Сигурно щеше да има мини, но само на швейцарска територия, и това не беше мой проблем. Граничарите, които пазеха германската част от триметровите заграждения, бяха чужди войници на редовна служба и отдавна си бяха заминали. Американците щяха да се погрижат да не им се месят швейцарците.
— Още един час — весело рече Бром, — и край на войната. Топли чаршафи и чисти американски жени. Ами ти, лейтенант Мат, у дома при семейството си ли се връщаш?
Не отговорих. Как можех да им кажа, че вече нямам нито дом, нито семейство?