Джеймс Дъглас
Жестокият пръстен (19)

19.

4 май 1945 г., някъде южно от Нюрнберг. Валтер Бром беше най-егоцентричното същество, което някога съм срещал. Всеки друг щеше да бъде уплашен от положението, в което се намираше — пленник, пътуващ с въоръжена охрана към несигурно бъдеще — но единственото, което Бром виждаше, беше възможност. Пътувахме заедно във втория джип и разговаряхме за работата му, за гения му и за сблъсъка на идеологиите, които бяха довели до войната. За Бром нашата война беше неизбежното продължение на „войната, която да сложи край на всички войни“, която бяха преживели бащите ни; необходимо прекрояване на националните граници, сила и влияние, за да се възстанови отнетото — той каза „откраднатото“ — от Германия преди двайсет и пет години. „Можеш да отнемеш богатствата на една нация, но не можеш да откраднеш гордостта й, лейтенант Мат. И вие щяхте да направите същото.“ Това, че ме наричаше „лейтенант“, макар да знаеше, че съм капитан, отговаряше на представата му за майтап. Това беше начинът на Бром. „Но никога нямаше да създадем Хитлер“, противопоставих му се. „Пфу! Вие създадохте Хитлер с безпощадния си мир, вие заедно с французите и американците. Хитлер беше просто един политик, който се възползва от предразсъдъците и страховете на народа си. Всяка страна си има собствени Хитлеровци. Почакайте, докато средната ви глава остане без работа и е принудена да гледа как децата й гладуват — рече той. — Тогава ще видите вашите Хитлеровци.“ Каза ми, че единствената грешка на Хитлер била, че обявил война на Америка. Не на Русия? „Разбира се, че не. Комунизмът беше идеологическият противовес на нацизма, за да победи едното, трябва да се провали другото. Въпрос на естествен подбор. С Франция, неутрална и слаба, Хитлер трябваше да нападне Сталин, преди Сталин да нападне него.“

Имаше ми доверие, защото ме беше избрал за ролята на свой спасител. „Нацистите — рече той, — бяха просто средство за постигане на дадена цел. — Ein mittel zu einem ende, лейтенант Мат.“ Единственото, което имаше значение за него, беше работата му. Можеше да отиде при руснаците, но въпреки всичката си мощ и богатства те бяха глупав народ, който нямаше да се отнесе към него подобаващо. Щеше да сътрудничи на Запада и в резултат светът щеше да стане по-добър. Разговаряхме за изкуство. „Имам страхотна картина — рече той, — много прочута.“ От любвеобилното му описание заключих, че сигурно е италианска, вероятно на някой от тримата големи. „Къде?“, попитах на шега. „На сигурно място.“ Той ми намигна и ръката му се вдигна към джоба на гърдите.

Щом му станеше скучно, убиваше времето с гатанки. „Пътуването ми започва от центъра на земята на Хайнрих. Потърси върху избледнялата карта знака на Бика.“ Разсмя се, защото с това име беше кръстил другия затворник — Страсер. Никога не бях сигурен дали не ми се подиграва, а той се обиждаше, че не участвам в игричките му. Разбира се, всеки човек си има собствен център. Валтер Бром твърдеше, че центърът на неговия свят винаги щял да бъде духовният дом на майка му. Понякога си мислех, че е полудял от войната.

— Откъде взе това?

В апартамента на Джейми Сара разглеждаше символа върху гърба на копринената карта за бягство. Джейми отбеляза с одобрение, че се държеше съвсем делово. Замисли се колко да й разкаже за произхода на картата.

— Мисля, че съм я наследил. Дядо ми е участвал във войната. — Той обърна шала откъм картата за бягство. — Всеки съюзнически десантник имал такава. Нарисувал е символа на гърба й. Мисля, че е копие на нещо, което му е показал германски военнопленник.

— И според теб може да те заведе до картината?

В гласа й прозвуча нотка на неверие.

— Според семейната легенда военнопленникът, когото охранявал, споменал въпросния Рафаело. — Усети остра болка, сякаш в гърдите му се заби кука за плетене, когато излъга. — Сега имаме това.

Тя се намръщи.

— Значи това е следа. Все едно мястото е отбелязано с „Х“?

— Точно така. Само че в моя случай това Х има девет стрелки и мястото прилича на паяжина. Ами думите и датата?

— По стъпките на Фауст. Знаеш ли нещо за Фауст?

— Това, което си спомням от училище. Не си ли беше продал душата на дявола?

— Точно така. Много стара история; един човек на име Кристофър Марлоу я направил прочута по време на добрата кралица Бес, но я нарекъл „Фауст“. Датата 1357 не означава много.

— Едуард III бил на трона на Англия, но по-голямата част от това, което сега представлява Германия, се намирало под властта на Свещената римска империя. Каква връзка може да има с Втората световна война?

— Или Рафаело?

— Той е живял между 1480 и 1520 г., близо сто и петдесет години по-късно.

— Не е кой знае каква следа, а?

— Може би. Но оригиналът на символа е там някъде.

Тя вдигна очи.

— Спомена Хайнрих Химлер.

— Точно така. — Показа й снимката с маршируващи есесовци на компютъра, руните със светкавици и снимка на знаме със свастика. — Забелязваш ли някаква прилика?

— Аха.

— Разрових се малко повече за Химлер и СС. Оказва се, че Химлер бил вманиачен в окултната тематика.

Приглади коприната, за да се види целият ефект на символа, и тя тихо изсумтя.

— Като пентаграм, но по-различно? — Пентаграмът представляваше петолъчна звезда, свързана с масонството и езичеството, която понякога сатанистите си присвояваха. — Сър Гауейн и Зеленият рицар^[1]? Може би това е връзката с Фауст?

Джейми кимна; беше впечатлен.

— Възможно е. Не бях се замислял. Но открих, че Химлер е бил толкова завладян от легендата за крал Артур, че е наредил и на него да му направят кръгла маса. И това ме доведе тук.

Тя присви очи към размазаната снимка на екрана, опитвайки се да я разгадае.

— Някаква голяма зала?

— Точно така, но виж пода, леко встрани от центъра.

Ръката й се протегна, стисна неговата и той разбра, че е видяла същото като него. Леко размазан, но все пак си личеше символът от картата на Матю — мраморното слънце с ясно изразени лъчи, чието злокобно присъствие беше завладяло залата. Тогава той взе решение. Символът на слънцето ги водеше към Вевелсбург. Вевелсбург можеше да ги отведе до Рафаело. Щеше да приеме предизвикателството на Матю Синклер.

— Какво ще кажеш да разгледаме малко забележителности в Европа?