Адам Блейк
Децата на Юда (62)

61.

— За бога, можете ли да говорите английски!

Кенеди бе отправила молбата три пъти вече, но за първи път успя да прекъсне безкрайния поток от арамейски и да привлече вниманието на останалите в стаята. Дори Диема не изглеждаше приятелски настроена.

Кенеди и Ръш бяха почти забравени по време на бързото оттегляне от хълма Гелерт. Убийците се превърнаха в чистачи, отнасяйки всичко, което можеха да намерят, включително падналите, няколкото мъртви и многобройните ранени и от двете страни, и се затичаха бързо с тежките си товари към старата печатница, откъдето бяха влезли.

Евакуацията продължаваше и от всички посоки се носеше вой на сирени. От хълма Диема отведе хората си обратно в обезопасената къща в една от много линейки, шофирайки с включени сирени, макар и в противоположната посока на останалите возила за спешни случаи, които се носеха към Буда. Кенеди не знаеше дали тяхната линейка е истинска или фалшива, но това нямаше значение. Земетресение или не, фактът, че хълмът Гелерт се бе разтърсил свирепо и бе сринал някои от къщите по склоновете му, беше приет изключително сериозно. Кенеди се молеше никой да не е пострадал в резултат на взрива, но после осъзна колко безсмислена е молитвата й, при положение че животът на милион души е заложен на карта.

А дали още беше заложен? Припомняйки си спокойното изражение на лицето на Авра Шеколни по време на самоубийството му, тя се зачуди дали току-що не бяха провалили последния си шанс да спрат Бер Лусим да превърне тривековното пророчество на Толър в смразяващ кръвта факт.

В обезопасената къща Диема проведе събрание с Нахир и заместниците му. В последния момент, точно както бе постъпила в тунелите, тя кимна на Кенеди и я покани при тях. Ръш бе отведен обратно в килията си въпреки енергичните му протести.

Но присъствието на Кенеди на събранието беше абсолютно безполезно, тъй като Племето на Юда бездруго я бе заключило навън — не с врата и ключалка, но с езика си. Слушайки напрегнатите и яростни спорове между тях, тя най-после се поддаде на нетърпението си и се намеси.

— Не разбирам — започна. — Ако говорите на английски, мога да участвам в разговора. Ако щете вярвайте, но може и да знам нещо, което да се окаже полезно.

Никой не й отговори. Убийците се вторачиха в нея със смесица от копнеж и омраза.

— Защо тя е с нас? — попита Нахир Диема, но го каза на английски, позволявайки на Кенеди да усети презрението му. — Защо отново трябва да търпим това?

Диема го изгледа предупредително.

— Поради причините, които тя спомена. Участва в този лов от самото начало. Това, което знае, е важно. Мислех, че е разумно да е близо до нас.

Нахир повдигна вежди скептично.

— Ако тя наистина знае нещо, моите хора могат да я разпитат.

— Тя е работила като детектив. Идеите й ми бяха полезни.

— Да — кимна Нахир. — Вече ми го каза. И аз чакам търпеливо да видя този велик мозък в действие. Но това не означава, че искам да седя на същата маса с нея или тя да ми говори, сякаш сме равни.

Диема се завъртя към Кенеди.

— Не говори, освен ако не те попитат нещо — нареди й тя.

— И няма да използвам гадния й език, за да й дам възможност да участва в разговора ни.

Нахир премина на арамейски и продължи да говори с Диема с повишен тон. Когато свърши, Диема погледна Кенеди и кимна. Двама Елохим се надигнаха и приближиха към нея.

— Ще те отведат обратно в килията ти — каза Диема. — Ще поговорим по-късно.

Кенеди се изправи, примирила се с неизбежното, както бе направила и Диема преди малко. Но в този момент вратата се отвори и влезе мъж, когото не бе виждала никога преди. Беше нисък, но як, а мускулите по ръцете му издуваха елегантния му бежов костюм. Плешивата му глава блестеше от пот и той избърса лицето си с ленена носна кърпа. Придружаваха го две жени, които застанаха встрани от него. И двете бяха високи около метър и осемдесет, облечени еднакво в тъмносиви раирани костюми, вероятно предназначени да им придават вид на адвокатки. Желаният резултат обаче не бе постигнат. Приличаха на ангела на смъртта и неговата сестра. Наблюдаваха стаята с очи, които сякаш предизвикваха някой само да помръдне.

Но Елохим помръднаха. Един по един, започвайки с Нахир, те бутнаха столовете си назад и паднаха на едно коляно, свеждайки глави. Диема беше последна.

— Благослови ни, Танану — промърмори тя. — И ни дай съвета си.

Кенеди се зачуди защо Диема бе заговорила на английски и кой ли беше важният мъж. Но вторият въпрос получи отговор в мига, когато погледът на непознатия се спря върху нея.

Той не заговори, но очевидно я позна. И тя бързо се усети. Трябваше да е Куутма, върховният командир на Елохим, човекът, който понякога носеше името Майкъл Бранд. Ангелите я оглеждаха с присвити очи. Вероятно бе обида към царската особа да погледнеш Майкъл Бранд в очите, но Кенеди не възнамеряваше да му се кланя. Не дължеше абсолютно нищо на копелето, освен ругатни.

Куутма насочи вниманието си обратно към хората си и им направи знак да станат.

— Съжалявам, че пристигнах прекалено късно, за да участвам в действията ви — каза той. — Съжалявам и че резултатът не е идеален. Изглежда сте провалили операциите на Бер Лусим, но пък очевидно той ви се е изплъзнал.

Куутма пристъпи към масата, а Нахир му отстъпи мястото си, без да промълви и дума.

— Моля ви, обяснете ми какво точно се случва сега — каза Куутма. — Какви стъпки предприехте, за да намерите Бер Лусим?

Нахир изглеждаше доста нервен, но говореше ясно. Куутма бе последвал примера на Диема и бе заговорил на английски, затова и той постъпи по същия начин.

— Затворихме летище „Ферихеги“, като вкарахме малка бомба там и се обадихме по телефона да ги предупредим. Направихме същото и в Дебрецен, Сармелек и Печ-Погани и предполагаме, че и там са отменили полетите. Освен това наблюдаваме основните гари и пътищата, които водят извън града, но е невъзможно да спрем движението там. Проследяваме телефони и лични карти, намерени у хората на Бер Лусим, за да открием къде са регистрирани. Надявам се да открием къщата, където се е скрил.

Куутма кимна.

— И сте разпитали хората, които пленихте в пещерите?

— Те отказаха да говорят — отговори Нахир. — Обмислихме мъчения, но…

— Но те са забранени за хора от племето — довърши Куутма вместо него. — Съгласен съм. Мерките, които сте взели, са добри, но трябва да приемем, че Бер Лусим е успял да избяга от града и сега е на път. Така че, къде отива? — попита той и без да чака отговор, се завъртя към Диема. — Вярваш, че той още действа по пророчествата от книгата на Толър, нали?

— Според мен е така, Танану — отвърна Диема. — Намесата на Лио Тилмън в Лондон ни осигури известно време, но няма причина да мислим, че е провалила плана на Бер Лусим да осъществи всички пророчества последователно и да принуди Господ да действа.

Богохулството, изречено толкова прямо, накара Елохим да потръпнат.

— И докъде е стигнал? — спокойно попита Куутма.

— Точно това се опитваме да определим — каза Нахир. — В момента моите хора разглеждат книгата.

— Твоите хора? — намеси се Кенеди.

Беше й писнало да стои и да слуша и дори не се опита да прикрие сарказма си. Нахир я изгледа с омраза, но Куутма се засмя високо и отметна глава назад. Предвестниците, включително Диема, се вторачиха в него. Нахир се накани да проговори, но се поколеба и изчака веселието на Куутма да премине.

— В думите й има логика — каза Куутма усмихнато и избърса ъгълчето на окото си. — С какви хора разполагаш, Деш Нахир? Успокой дамата.

Нахир очевидно не схвана шегата, а и нямаше желание да се обяснява на външен човек, при това неверница.

— Преводачи — отговори той. — Свещеници. Хора, които имат опит в книги с пророчества. Но тези пророчества нарочно са написани на неразбираем език. Могат да им се дадат многобройни тълкувания и е трудно, почти невъзможно да определиш кое е вярното.

— Значи не знаеш — отсъди Кенеди. — Нямаш представа с колко време разполагаш, нито до кое пророчество е достигнал Бер Лусим. Нито кое пророчество се стреми да осъществи.

— Това ми причинява болка — обърна се Нахир към Куутма. — Танану, готвех се да я изключа от разговора. Моля те, позволи ми да го направя. Не виждам какво печелим, като й позволяваме да слуша разговорите ни. Ако искаш да я разпиташ по-късно, ще се радвам да ти осигуря стая и някои подходящи…

— Последното пророчество — прекъсна го Кенеди.

— … някои подходящи уреди за…

— Той е стигнал до последното пророчество. Не видя ли какво направи Шеколни? Да не би да си го пропуснал някак си?

Нахир бе принуден да се обърне към нея. Той излая дума на древен арамейски, която вероятно бе ругатня, после каза:

— Говориш за неща, които не разбираш. Има загадки, които никога няма да ти бъдат разкрити, дори и да прекараш цял живот, за да ги разгадаеш.

Това трябва да е убийственият му словесен удар, помисли си Кенеди. Ако не бяха заложени толкова много неща, включително нейният живот, вероятно щеше да се изсмее в лицето на Нахир. Той бе само около година по-голям от Диема, осъзна Кенеди. Разбира се, Елохим трябваше да са млади. С изключение на Куутма, тя сигурно беше най-старата в стаята.

— Точно това е проблемът ти — отвърна тя с по-снизходителен и от неговия тон. — Търсиш разкрити загадки. А аз търся следа.

— И намери ли я? — попита Куутма, като се вторачи в нея с очакване. — Сподели с нас, моля те.

— Някой разполага ли с текста? — попита Кенеди.

Диема го бе научила наизуст и за изненада на Кенеди, го изрецитира.

И камъкът ще бъде търколен встрани от гробницата, както беше преди. После ще се чуе глас, който вика: „Часът, часът настъпи“, и всички ще видят онова, което е било скрито досега. Предателят ще унищожи мнозина на един дъх. На острова, който беше даден за остров, в присъствието на Сина и Светия Дух Той ще изрече имената на хилядите хиляди, които ще бъдат пожертвани. И от Своя трон в небесата Исус, който е нашата Слава и нашия Живот, ще изрече имената на малцината, които ще бъдат спасени.

Думите й бяха посрещнати безмълвно и с нещо като благоговение от останалите Елохим. Кенеди само кимна.

— С последните си думи Авра Шеколни ни съобщи времето. Полунощ в неделя. Той беше гласът, възвестяващ осъществяването на пророчеството на Толър. И набута и нас в него. Когато взривихме вратата, всички станахме част от сценария му. Изтърколихме камъка от гробницата. Това бе единствената причина той да ни изчака.

— Това място не беше гробница — ядосано възрази Нахир. — Било е използвано за житница.

Кенеди се завъртя и се вторачи в него.

— Леле, направо ме срази. Само дето мястото се превърна в гробница, когато голям брой мъже си прерязаха гърлата в него. Не мислиш ли така?

— И вратата беше стоманена, а не каменна!

— Стомана, вградена в бетон. Да не възнамеряваш да спориш за семантика с мъртъв пророк?

— Не — отговори Нахир. — С жива курва.

Кенеди поклати глава в презрително съжаление.

— Да не си пропуснал някои подробности в проучването си, сладурче? — попита тя. — Или се страхуваш, че ако кажеш „лесбийка“, ще се изчервиш?

Насочи вниманието си обратно към Куутма, но заговори ясно и високо, за да я чуят всички в стаята.

— Шеколни просто натисна спусъка — каза тя. — Вероятно никога няма да узнаем дали са планирали всичко по този начин, или той се самоуби, за да не ви даде възможност да го разпитвате. Но със смъртта си Шеколни отговори на условията, които да позволят на Бер Лусим да изпълни последното пророчество. И мястото, към което се отправи в смъртта си, бе „острова, даден за остров“. Намерете го и ще намерите и Бер Лусим.

Тя замълча и се вгледа в лицата на околните, срещайки безброй враждебни погледи и един любопитен.

— И как да направим това? — попита Куутма.

— Бих предложила да го сторите бързо — отговори Кенеди.

Чу се жужене на многобройни гласове, а Нахир и десетина от неговите Елохим закрещяха наведнъж. Куутма вдигна ръка и гласовете замряха.

— Достатъчно — каза той студено. — Трябва да науча абсолютно всичко за последните ви действия.

Диема отвори уста, но Куутма продължи, без да й даде шанс да проговори:

— Деш Нахир има ранг и контрол над този град, затова ще говоря първо с него. А после със специалната ми емисарка, Диема Бейт Евром. Времето е малко. Ще говорим в командната ти стая, Нахир, а после отново ще се съберем тук. Останалите от вас ще чакат връщането ни — каза той и погледна Кенеди. — Освен неверницата, която може да бъде настанена където смятате за подходящо.

— Отведете я обратно в килията й — нареди Нахир.

Двамата Предвестници, които се бяха приближили към Кенеди по-рано, но бяха замръзнали по местата си при влизането на Куутма, я хванаха за ръцете. Завъртяха я и я насочиха към вратата. Хватката им беше по-стегната, отколкото се налагаше, а единият бе притиснал юмрук в кръста й, готов да й попречи да се отклони. Нахир отмести очи настрани, приключил с цялата история. Диема постъпи по същия начин.

Ако преди не бях мъртва, помисли си Кенеди, вече със сигурност съм.