Адам Блейк
Децата на Юда (25)

24.

Х. Фосман. Н. О. Деклерк. Ф. Джулиани. С. Рейк. Дж. Лийвис. Д. Уенсбъри. А. Дейвис. И така нататък.

Ръш почти нямаше за какво да се хване, но реши, че повечето хора, които бяха поискали „Тръба, възвестяваща възмездие“, го бяха направили по професионални причини, а не от любопитство. Настанен в кабинета на Емил Гасан, където надали щяха да го безпокоят, той започна да вкарва имената в търсачка заедно с няколко допълнителни термина като „Гражданска война“, „Английска история“ и „седемнайсети век“.

Няколко от тях подхождаха отлично на профила. Бяха историци с публикувани трудове, включително биография на Оливър Кромуел (Найджъл Деклерк), история на религиозните секти в Северна Европа (Филида Джулиани) и пикантно проучване на Британското междуцарствие, наречено „Обезглавеното кралство“ (Стивън Рейк). Останалите не изглеждаха прочути в никоя област, от която Гугъл се интересуваше. Останаха си загадка, докато Ръш не се сети, че сигурно са взимали и други книги от Британската библиотека и може би още се намират в основната база данни. Това му осигури пълните им имена и координати за връзка и му откри доста възможности.

Повечето от които обаче пропаднаха много бързо.

Когато забеляза появилата се тенденция, Ръш изруга енергично. Звънна на Кенеди в едва ли не истерично състояние и й съобщи, че трябва да говори с нея колкото се може по-скоро. Тя му предложи да се срещнат в Юниън Чапъл^[1] и той грабна палтото си и се втурна натам.

Кенеди седеше под амвона, облегната на седалката и качила крака на предната. Това шокира леко Ръш, чието католическо възпитание му бе вдъхнало достатъчно вина и страх за трима обикновени хора.

Тя говореше по телефона и съдейки по това, което чу, Ръш реши, че разговорът е с приятеля й.

— Не, разбира се, че ми липсваш. Просто съм още… ако можех да дойда да те видя, щях да го направя. Знаеш, че щях.

От другата страна се чу учудващо пронизителен за мъж глас.

— Ясно, бебчо. Но не знам и не мога да обещая.

Нов пронизителен шум.

— Изи — прекъсна Кенеди излиянието от другата страна. — Изабел. Престани. Трябва да вървя. Ще ти звънна по-късно. Да, аз също те обичам. Е, не забравяй за това, скоро ще поработим върху него.

Тя затвори телефона и го прибра. Ръш се вторачи в нея. Беше загрял, че гаджето е от женски пол и се опитваше да осмисли информацията.

— Какво? — попита Кенеди.

Той се стегна и й подаде купчина разпечатки.

— Уелс е бил вманиачен по тая книга — каза. — Разкриването на божия план, говорещата тръба и всички други дивотии. Опитвал се е да изготви списък с всички, които са я чели или дори само взимали от библиотеката. Затова и аз се опитах да разбера кои са били тези хора. Някои от тях са мъртви, но…

— Наскоро ли са умрели? — прекъсна го Кенеди.

Тя застана нащрек веднага, което подсказа на Ръш, че новината не бе особено изненадваща за нея.

— Не — отговори той. — Не наскоро. Защо?

— Няма значение. Продължавай.

— Ами тези хора са взимали книгата през четирийсетте и петдесетте години. Щеше да е учудващо, ако все още бяха живи. Но ето какво е странното. Някои от имената непрестанно се появяваха в архивирани новинарски репортажи. Отначало ги пренебрегнах, тъй като сметнах това за съвпадение. Но после забелязах, че всички репортажи са за изчезнали хора. Десетина от хората, които бяха в списъка на Уелс, са изчезнали. Виждаш ли датите? Всичките са през тази година, през няколко месеца един от друг. А това вече не ми звучи като съвпадение.

— Не, звучи като конспирация. Но пък масово отвличане?

— Преди минута изглеждаше готова да приемеш масовото убийство — отвърна Ръш. — Каква е разликата?

Кенеди сви рамене.

— Масовото убийство е част от метода на действие на Племето на Юда — обясни тя. — Но обикновено си покриват следите и го правят да изглежда като инцидент. А изчезналите хора са нещо различно, това означава, че други хора ги търсят.

Ръш я изгледа озадачено и леко скандализирано.

— Да не искаш да кажеш, че биха убили някого само защото е прочел дадена книга?

— Може да се каже, че това е в основата на философията им — отговори Кенеди.

— Сериозно ли говориш?

— Сериозно, Ръш. Предупредих те в какво се замесваш. Ако искаш да се оттеглиш, сега е подходящият момент. Снощи ме нападнаха и извадих късмет, че се отървах цяла.

Тя му разказа за двамата Елохим и страховитото момиче нинджа.

Ръш бе едновременно разтърсен и развълнуван и често я прекъсваше с въпроси. Когато Кенеди свърши, той поклати глава, сякаш да я прочисти.

— Господи — изсумтя той. — И какво ще правим сега?

— Очевидно е, нали? — ухили се Кенеди. — Ще прочетем книгата.