Адам Блейк
Децата на Юда (12)

11.

— Започнали сте работа тук преди шест месеца — каза Кенеди.

Бе настанила Алекс Уелс по такъв начин, че да получи пълния ефект от съдебна зала. Столът му стоеше срещу техните, от другата страна на гигантската като крепост маса. Самата Кенеди, Емил Гасан и Торндайк седяха един до друг по средата на дългата маса. По нейно нареждане Ръш стоеше отстрани, точно до рамото на Уелс, за да му покаже колко сериозно и официално е всичко това. Но Уелс не изглеждаше притеснен. В поведението му нямаше нищо, което да подскаже, че има какво да крие. Седеше грациозно, отпуснал ръце настрани и свел леко глава като актьор на прослушване.

— Да — потвърди той.

— А преди това сте работили в Британската библиотека.

— Да — отново кимна той.

— Но не сте споменали това в молбата си. Скрили сте тази връзка, въпреки че стажът ви там може да се смята за полезен. Защо?

— Не останах там много дълго — сви рамене той. — И напуснах по лични причини, които нямаха нищо общо с работата. Не исках да отговарям на въпроси за тях.

— Ясно — съгласи се Кенеди. — Ами приятелят ви, Марк Силвър? Каква беше неговата причина да скрие, че е работил там?

Уелс погледна професор Гасан, после и Торндайк, сякаш въпросът е несправедлив и очаква един от двамата да го защити.

— Марк Силвър не ми беше приятел — каза той.

Наблягането върху последната дума им посочи, че двамата определено бяха имали близки отношения, но Уелс няма да заговори за тях, ако не го принудят.

— Така ли? — скептично попита тя. — Постъпили сте в Британската библиотека заедно. Работили сте заедно. Напуснали сте заедно. После и двамата сте започнали работа тук в рамките на няколко седмици.

— Наистина ли? — попита Уелс. — Марк сигурно е работил в някой друг отдел.

— Той е бил пазач — отговори Кенеди. — Невъзможно е било да не го видите.

Уелс не отговори, но пък и тя не бе задала въпрос.

— Всъщност е имало известна пролука от време между напускането на службите ви в библиотеката и постъпването ви тук — заговори Кенеди отново.

— Бях без работа седем седмици — каза Уелс.

— И в тази пролука — през февруари — в Райгейт Хаус са били извършени няколко опита за влизане с взлом. Но всичките са се провалили.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Нищо не ме свързва с тези опити — каза Уелс.

— Може би не — съгласи се Кенеди.

Тя погледна досието пред себе си, прелисти няколко страници и ги сравни с друг лист на масата: жълто копие от страница на документ.

— Глождеше ме любопитство относно времето — продължи Кенеди — и се зачудих дали вие или Марк Силвър сте били съдени за проникване с взлом. Не исках да разчитам на нещо, което може да се окаже просто съвпадение. Затова се върнах към полицейската проверка, която библиотеката е извършила, когато сте започнали работа там. Знаете ли какво открих?

— Никога не съм имал неприятности с полицията.

— Алекс Уелс никога не е имал неприятности с полицията — поправи го Кенеди. — Но вие не сте Алекс Уелс, нали? Истинският Уелс е живял в Престън, докато е напуснал дома си преди три години, на шестнайсетгодишна възраст. Семейството му съобщило за изчезването му, но стигнали само дотам. Рутинната служебна проверка търси само присъди, затова не би уловила протокол за изчезнало лице. Били сте в безопасност, освен ако истинският Алекс Уелс не се появи, за да поиска самоличността си обратно. А това не е възможно, нали?

Кенеди се надигна.

— Искам да ви покажа нещо — каза тя, като отиде в далечния ъгъл на стаята, където стоеше някакъв предмет, завит със зелен брезент.

Дръпна брезента и го хвърли настрани, разкривайки голям кашон.

Уелс се вторачи в него. На лицето му бавно се изписа намръщена гримаса. Окуражена, Кенеди замълча, докато тишината стана наистина неудобна, но Уелс не каза нищо.

— Та значи през февруари е имало опити за взлом — най-после заговори тя. — А после, преди няколко седмици, е бил извършен истинският взлом. Професионален. Полицията не можеше да обясни как някой е успял да мине покрай охраната и да влезе в заключената стая. Отговорът е, че извършителят не е направил нищо такова. Крадецът вече е бил в сградата, когато тя е била заключена за нощта. Всъщност вече е бил в стаята. Свит в този кашон.

Уелс се усмихна ледено.

— Това не изглежда твърде вероятно — каза той.

— Не — съгласи се Кенеди. — Не изглежда, нали? Човек би предположил, че отчетите за напускането на службата биха показали, че някой не си е отишъл у дома онази вечер. В петък вечер.

— Взломът е станал в понеделник вечерта или вторник сутринта — обади се професор Гасан за първи път.

Той изглеждаше малко объркан и очевидно не бе чул абсолютно всичко, но се опитваше да си придаде вид на човек, който е наясно с цялата работа.

Кенеди го изгледа бързо и поклати глава.

— Не, професоре, не е станал тогава. Само така е изглеждало. Но само защото работата се е оплескала. Господин Уелс е заел поста си в петък, преди да заключат за нощта. Отворил стая 37 с картата си в 4:53 следобед. Седем минути по-късно, точно навреме, с картата му е отчетено напускане и по всичко личало, че си е отишъл у дома. Но не сте го направили, нали, господин Уелс? Връчили сте картата си на приятеля си Марк Силвър пред вратата на стая 37. Той е регистрирал напускането ви за деня, а вие сте отишли до кашона, грижливо подбран да бъде вън от обсега на камерите, пъхнали сте се в него и сте изчакали всичко да утихне. Лесна работа, и стига Силвър да избере подходящия момент, никой не би забелязал, че някой отчита две карти една след друга. Просто е трябвало да прокара първо своята, после да изругае, сякаш машината не е разпознала картата му, и да прокара вашата.

Кенеди отвори капака на кашона и го наклони, за да покаже вътрешността му на Уелс, а после и на останалите. Тя го завъртя в ръце, за да видят изхвърлените дрехи и тънкия слой пепел под и около тях.

Уелс промърмори нещо под нос. Ръш не беше сигурен, но звучеше като чужд език.

Кенеди се вторачи в престъпника любопитно.

— Какво казахте?

Уелс не отговори.

— Няма много следи от тридневно обитаване — каза тя, като потупа кашона. — Катетър ли използвахте или просто си сложихте памперс? Но това все пак означава три дни без ядене и пиене, защото не сте можели да вземете много неща със себе си. Били сте доста ограничен.

Уелс прикова очи в нейните.

— Повечето неща си имат граница — каза той със заплашителен тон.

— Господин Уелс е искал да остане сам в стаята с книгите, независимо колко време е щял да загуби — продължи Кенеди, пренебрегвайки забележката му. — Намерението му е било да претърси всеки кашон, докато намери определен том. А след като го намери, е трябвало да изчака края на уикенда. Защото в понеделник Марк Силвър е щял да се върне, да отчете картата му на главния вход и да отвори стая 37, за да го освободи.

— Хедър — обади се Гасан, — до какви заключения ни води това? Тези двама мъже са отишли в Британската библиотека, за да търсят книгата на Толър и са я проследили дотук?

— Точно така — потвърди Кенеди.

Тя се загледа в лицето на Уелс, чието изражение се промени при споменаването на Йохан Толър — стана по-напрегнато, а после доби отбранителен вид.

— Но единственото им откритие в библиотеката е било същият списък, който Ръш ни осигури. Това ги е насочило към стая 37. След това е трябвало да разчитат само на себе си. И тогава нещата са се объркали, защото Марк Силвър не се върнал в понеделник. През уикенда бил убит от неизвестен шофьор. А човек не може да планира подобна катастрофа. Господин Уелс вече разполагал с книгата, която издирвал от дълго време…

— „Тръба, възвестяваща възмездие, или Божият план, разкрит в многобройни печати“ — прочете Торндайк на глас от листа пред себе си.

— Но времето настъпило, а Силвър не се появил — продължи Кенеди, като се завъртя обратно към Уелс. — Не сте знаели, че той е мъртъв, разбира се, но сте били наясно, че се е провалил. И се е налагало да измислите друг начин да се измъкнете.

— Наистина не разбирам — запротестира Торндайк. — Тази книга датира от седемнайсети век. Сигурен съм, че е рядка, но пък не е Библията на Гутенберг или нещо подобно. Какъв е бил смисълът?

— Да — съгласи се Кенеди. — Какъв беше смисълът, господин Уелс? Ще ни разкажете ли? Интересувам се най-вече от пепелта в кашона. Откраднахте ли книгата, или я изгорихте?

Уелс бе държал ръцете си отпуснати през цялото време. Сега ги сключи и наведе глава, като въздъхна примирено.

— Невъзможно е да разберете — каза той.

— Е, ще стигнем и до това — прекъсна го Кенеди. — Както и да е, били сте в кашона. Работата е била свършена, но не сте имали изход. План А очевидно се е провалил. План Б е бил ножът, нали? Нож с кръв по него. Интересно е, че въобще сте носили нож. Сигурна съм, не е нужно да ви напомням, че въоръженият обир е много по-сериозно престъпление от влизането с взлом. Но както и да е, ножът е това, което ви е позволило да се измъкнете от онази стая. Отначало не загрях как човек, който явно е знаел къде са разположени камерите и как да ги избегне през цялото време, докато е бил в стаята, би се прецакал толкова зрелищно накрая. Всъщност се е прецакал цели два пъти — позволил е камерата да го види веднъж и е оставил ножа след себе си. Но в онзи момент просто се е налагало да се уверите, че камерата ще ви запише. Изчакали сте нощта, после сте се порязали — ръката или крака. Някъде, където не се забелязва. Оставили сте ножа на открито, за да бъде намерен. И сте минали пред камерата, изкатервайки се в окачения таван. Добра импровизация. Изглеждало е, че бягате от местопрестъплението. Но вие просто сте слезли в друга част на стаята, където камерите не са могли да ви уловят. След това е било нужно само да се пъхнете обратно в кашона и да изчакате утрото. На сутринта охраната намерила ножа и вдигнала аларма, а вие сте се нуждаели точно от това. Защото единственият начин, по който сте можели да се измъкнете от стая 37 без помощта на Марк Силвър, е бил да свалят обичайните ограничения за достъп с карти. А това е станало, за да дадат възможност на полицията да влезе и да претърси стаята.

Кенеди бе държала кашона през цялото време, а сега го остави да падне и той издумка приглушено на пода.

— И затова не сте били на работа в понеделник, нито във вторник сутринта, а внезапно сте се появили в средата на деня. Не знам как сте избрали момента да изскочите от кашона. Предполагам, че сте изчакали настъпването на пълна тишина и сте рискували. После сте излезли навън, преди някой да се усети, или сте останали в стаята, сякаш участвате в претърсването. Наложило се е да оставите дегизировката си в кашона, но разбира се, сте си носели дрехи за всеки случай. Кофти късмет, че след това са запечатали стаята и не сте можели да се върнете в нея ненаблюдаван, да грабнете черните си одежди и да ги изхвърлите. Близо ли съм до истината?

Уелс се усмихна.

— Много близо — призна той. — Много близо наистина.

Нещо не беше наред.

Кенеди бе разпитвала безброй заподозрени по време на работата си в полицията и бе присъствала на разпитите на още толкова. Беше усъвършенствала уменията си в притискането и разчитането на езика на тялото на хората, които разпитваше, защото всичко се свеждаше до точността на това разчитане.

Езикът на тялото на Алекс Уелс беше абсолютно озадачаващ. В страха или наглостта има логика, а между тях се вместват многобройни други емоции, които Кенеди би разпознала. Но това, което се излъчваше от Уелс въпреки опитите му да го прикрие, беше нещо съвсем различно. Беше очакване.

От време на време той се надигаше леко на пети и в позата му се забелязваше напрежение дори когато си придаваше примирен вид. Бе напрегнат и развълнуван за нещо предстоящо. Но Кенеди нямаше представа какво е то до момента, когато спомена за смъртта на Марк Силвър.

Тогава нещо стана с очите на Уелс и Кенеди потръпна шокирано, сякаш някой бе пуснал електрически ток в сърцето й.

Очите му се зачервиха внезапно, сякаш в тях се бе насъбрала кръв, която очакваше да бъде проляна.

Кенеди беше виждала това и преди. Хемолакрия^[1]. Страничният ефект от келалита, силна дрога от семейството на метамфетамините. Но единствените хора, взимащи келалит, които тя познаваше, бяха светите наемни убийци от Племето на Юда. Тя си припомни как когато видя пепелта в кашона, Уелс измърмори под нос, а изражението му стана сериозно, дори тържествено. Беше й заприличал на човек в църква, който коленичи пред олтара за светото причастие. И бе убедена, че каквото и да бе казал, беше говорил на пепелта, а не на останалите в стаята. Ако Алекс Уелс бе употребил келалит, зачервяването на очите му сочеше, че организмът му се подготвя за неочаквано и жестоко действие. Дрогата щеше да му осигури скоростта и силата да убива като дявол, изскочил от ада.

Кенеди знаеше това, защото го бе виждала и преди. Бе наблюдавала как собственият й партньор бе накълцан от едно от тези чудовища, а и самата тя веднъж се бе изправила срещу тях, когато безскрупулните им зверства бяха предизвикани от нещо толкова банално и безинтересно като превода на загубено евангелие. Следователно, ако искаше с Гасан, Торндайк и младият Ръш да оцелеят в следващите няколко секунди, Кенеди адски бързо трябваше да измисли нещо.

А междувременно продължи да говори. Ако Уелс искаше да ги убие веднага, вече щяха да са мъртви. Но очевидно той чакаше още нещо.

— Отначало ме накара да се зачудя за целта ти — импровизира тя. — За книгата. Какво толкова й беше специалното? Защо си положил толкова усилия да я намериш и откраднеш? Фалшива самоличност. Проникване с взлом. Къмпиране в кашон. После осъзнах, че може въобще да не става дума за книгата.

Уелс се намръщи бавно. Очевидно догадката й бе погрешна. Ставаше дума само за книгата. Но той все още слушаше.

Искаш да си наясно какво сме узнали, помисли си Кенеди. Искаш да си напълно сигурен, че не знаем нищо, преди да ни очистиш. Или пък държиш да разбереш кого освен нас трябва да очистиш. И може би ще те забавим малко, ако решиш, че списъкът е прекалено дълъг.

— На този етап — продължи тя, като бутна стола си назад и се изправи — започнах да искам услуги. От хора, които познавах в полицията. Учени. Приятели от разузнавателните служби. Споделих данните с тях и им разказах цялата история. Името ти. Името на Силвър. Заглавието на книгата и предположенията ми относно истинската ти самоличност.

Гасан ахна и се вторачи в нея ужасено.

— Хедър — притеснено протестира той, — уговорихме се за пълна дискретност.

— Да — съгласи се тя. — От твоя страна.

Вече заобикаляше масата, а Уелс въртеше глава, за да я държи под око.

— Нямате представа кои сме — каза той.

Гласът му се промени. Смирението изчезна, в тона му се долавяше нещо съвсем различно.

— Знам обаче — отвърна Кенеди, която още се движеше към края на масата и не гледаше към вратата, макар да бе точно пред нея, — че ти и Марк Силвър не смятате извършеното от вас за престъпление и не изпитвате вина заради него. Дори ако ви се беше наложило да убиете, както сте очаквали, щяхте да сте готови за…

Не можа да стигне по-далеч. Уелс видя накъде се беше отправила или пък просто предположи, че нещо не е наред. Застана на пътя й и внезапно в ръцете му се озоваха два ножа.

Вторият шок беше също така болезнен като първия. Кенеди познаваше ножовете сика^[2]. Зловещите им асиметрични оръжия се появяваха в кошмарите й.

— Торндайк! — изкрещя тя. — Направи го!

Думите й не означаваха нищо, а само целяха да разсеят убиеца.

Торндайк се надигна ужасен, а професор Гасан, запазил спокойствие, се хвърли към телефона.

Ръш се втурна към Уелс и бързината на рефлексите му спаси Кенеди от смъртта. Той се хвърли върху него изотзад и се опита да прикове ръцете му отстрани на тялото. За момент успя, но Уелс сви колене, измъкна се от хватката му и замахна назад и нагоре с лявата си ръка. Лакътят му удари слабините на Ръш и той се срина в агония. Уелс скочи и този път халоса младежа в лицето с кошмарна сила.

Гасан вече държеше слушалката до ухото си, а ръката му бе върху бутона. Тъкмо когато натисна единица, за да получи външна линия, дясната ръка на Уелс се изпъна и ножът се заби в гърдите на професора. Той се свлече на стола си, ококорил очи, размахвайки ръце объркано.

Кенеди се хвърли напред, преди Уелс да възстанови равновесието си, и се вкопчи с него. Не беше истинско нападение, повече приличаше на прегръдка. Надяваше се да прикове ръцете му към тялото, както бе опитал Ръш, и да му попречи да използва втория нож.

Той се затърчи и тя усети заплашителната му сила. Не можеше да задържи хватката си. Лявата ръка на Уелс се освободи и той тръшна Кенеди в стената. Но бяха толкова близо един до друг, че му бе трудно да използва ножа. Той отстъпи назад.

Ръш, по чудо все още готов за битка, го срита в краката. Ударът беше лек, но Уелс се препъна и му бе нужна секунда, за да се съвземе, която бе достатъчна за Кенеди да протегне лявата си ръка и да разбие стъклото на алармата. Звукът от счупеното стъкло едва се чу. Изщракването на всички ключалки в стаята беше много по-силно.

Уелс притисна Кенеди към стената с цялата тежест на тялото си и я ритна в краката. Тя падна, но в същия миг металните капаци на прозорците се спуснаха надолу и закриха светлината.

— Заключване за тревога — изохка Кенеди.

Тя лежеше по корем, притисната болезнено към стената и пода. Коляното на Уелс бе на кръста й, тялото му покриваше нейното, за да й попречи да направи движение. Той поднесе ножа към гърлото й и тя усети парването, когато острието поряза кожата и кръвта се стече към гърдите й.

— Няма изход, Алекс. Каквото и да ни направиш, няма да се измъкнеш.

Мъжът се наведе и лицето му почти се допря до нейното. Ококорените му очи, чието странно изражение тя не можеше да разгадае, се вторачиха в нейните. Червеният прилив в тях заплашваше да се разлее по бузите му.

— Средното време за реакция е дванайсет минути — изстена Кенеди, като потисна желанието си да се отдръпне от острието, сякаш Уелс беше котка и движението й може да събуди хищническите му инстинкти, толкова силни, че разсъдъкът му не е в състояние да ги преодолее.

Ръш все още беше на пода, свит на топка заради наранените си слабини. Емил Гасан бе отпуснат на стола си, притиснал ръце към гърдите си, като че ли се молеше. Торндайк стоеше замръзнал до стената и наблюдаваше сцената, а долната му устна висеше и потръпваше от страх и учудване.

— И още нещо — продължи Кенеди измъчено, като се опитваше да си поеме дъх. — Между теб и улицата има шест или седем врати. Бива ли те с ключалките?

Невъзможно бе да разбереш какво става зад зловещите кървясали очи. Уелс не проговори и острието от гърлото на Кенеди не помръдна. Но лицето му доби замислено изражение.

Ръш заговори за първи път зад тях. Кенеди не посмя да се обърне, за да види какво прави младежът и дали е успял да се надигне. Гласът му беше тих и трепереше.

— Алекс, чуй ме — каза той. — Това, което си направил досега, е само влизане с взлом. И може би кражба. Вероятно дори няма да влезеш в затвора. Но ако професор Гасан умре, това е убийство. Трябва да спреш. Предай се. Не бъди глупав. На никого не му пука, че си гепил някаква шибана книга.

Отвън се чуха стъпки и някой почука на вратата — отначало колебливо, после по-силно. След секунда се чу чукане по една от другите врати. Стаята бе обградена, а полицията пристигаше.

Уелс очевидно обмисляше положението си. Той въздъхна тежко, но лявата му ръка се напрегна. Острието потъна малко по-дълбоко в плътта на Кенеди. Тя потръпна и се скова.

— Кълна се в Господ — отчаяно извика Ръш, — няма да влезеш в затвора!

Уелс се надигна и освободи Кенеди от тежестта си.

— Не — съгласи се той. — Няма да вляза в затвора.

И прокара ножа по собственото си гърло.