Адам Блейк
Децата на Юда (21)

20.

След срещата с Тилмън Кенеди потегли към Райгейт Хаус. Минаваше девет и половина сутринта, но сградата все още бе затворена. Стоманените капаци над вратите бяха спуснати, а отпред бяха паркирани три полицейски коли. Тя звънна няколко пъти, но не й отвориха. Заобиколи сградата, намери входа за персонала, за който Ръш й бе споменал, и потропа яко по стоманената врата.

Силният шум най-после свърши работа. Иззад вратата се чу тракане на ключове. Вратата се отвори и униформен пазач се вторачи тъпо в Кенеди.

— Това е входът за персонала — студено я уведоми той.

Тя мина покрай него, без да му даде време да реагира.

— Аз съм от персонала — отвърна тя. — Работя за професор Гасан.

— Пропуск, моля — настоя пазачът накрая.

Кенеди му показа шофьорската си книжка.

— Имам предвид пропуск. Вписана ли сте в системата ни? Ако не…

— Аз гарантирам за нея — каза Бен Ръш, като се присъедини към тях в тесния коридор. — Всичко е наред, Кобет. Тя разследва случая.

— Мислех, че полицията разследва — отвърна пазачът, недоволен, че пренебрегват нарежданията му.

— Тя е частен детектив. Докладва директно на професора.

Ръш я хвана под ръка и я отведе.

— Само дето това би било велик фокус в момента — мрачно промърмори той.

— Някакви новини за него? — попита Кенеди засрамена, че не бе звъннала в болницата.

Но пък оцеляването й беше номер едно в нейния списък.

— Нищо хубаво. Лорейн звъня в болницата десетина пъти. Не й казват много, защото не е член на семейството, но изглежда им е доста трудно да го стабилизират. Ченгетата са из цялата сграда, но не ни обръщат никакво внимание. Господин Торндайк е все още упоен, а Валъри Парминтър замина на някакъв семинар, така че никой не взима решения за нищо. Наоколо има само полицаи и кокошки без глави. Лорейн ще ти осигури дневен пропуск, а нататък — ще видим.

Ръш я поведе през лабиринт от коридори и стълбища и накрая излязоха във фоайето. Лорейн седеше на рецепцията, притиснала ръце към главата си, и хлипаше горко.

Изглеждаше неспособна да състави пълно изречение, но от откъслеците, които успя да промълви, Кенеди разбра, че Емил Гасан е мъртъв. Причината бе комбинация от отравяне и загуба на кръв, и двете усилени от неидентифицирания алкалоид по острието на ножа на Алекс Уелс. Валъри Парминтър не отговаряше на телефона си и може би също бе мъртва, изплака Лорейн. Може би всички бяха мъртви. Ръш включи телефонния секретар да приема съобщения, а Кенеди се зае да успокои разстроената жена. Припомни си разпитите на персонала и предложи на Лорейн да намери Алън Шол, следващия по ранг, и да му съобщи, че той ще е шефът за деня.

Всички тези действия й помогнаха да потисне собствените си емоции, докато се почувства способна да се справи с тях. Още в мига, в който Гасан бе ранен, тя знаеше, че е възможно да умре, така че не бе изненадана. Но пък изпитваше ужасно чувство за вина и срам, че бе позволила това да се случи. Гасан бе загинал заради немарливостта й. Тъпо и без да мисли, тя бе заложила капан за заек и се бе оказала неподготвена, когато улови тигър.

След като Лорейн си тръгна, Ръш се завъртя към Кенеди.

— Не можем и да припарим до бюрото на Алекс Уелс — съобщи й той. — Полицията прибра всичко и го отнесе, после опаковаха и бюрото. Увиха го в оня дебел найлон, който използват на летищата за съдрани куфари. А върху всичко това има и полицейска лепенка.

Кенеди се насили да разсъждава практично.

— Ами компютърът му? — попита тя.

— Първо него взеха.

— А шкафчето му?

— О, да. Няколко стъпки пред нас са.

Щеше да е изненадващо и дори скандално, ако не бяха. Ченгетата се бяха трудили цяла нощ, а и това им бе работата. Кенеди трябваше да си напомни, че вече не беше нейната работа. Не и сега, когато се бе превърнала в разследване на убийство. Единственото разумно действие бе да се оттегли.

И да прекара остатъка от живота си, виждайки пак и пак как Гасан поема ножа с гърдите си.

— Все още ли искаш да участваш в това? — запита тя Ръш.

— Няма значение какво искам — отвърна той. — Бездруго участвам.

Небрежният му тон притесни Кенеди, но в думите му имаше логика. След смъртта на Гасан и опита за убийството й предишната нощ залозите и за двама им бяха повече от ясни. Предвестниците вече се мъчеха да я очистят, а щяха да се втурнат след Ръш в мига, в който узнаят за участието му.

— Добре — каза тя. — Познаваш ли някого в компютърния отдел?

Младежът се замисли.

— Познавам слабо Матю Джукс. Имам предвид, пили сме заедно няколко пъти.

Кенеди измъкна портфейла си, извади две петдесетачки и му ги връчи.

— Ако компютърната ви мрежа има резервен склад, може да успеем да се доберем до файловете на Уелс по този начин. Виж дали този Джукс ще приеме подкуп.

— Ами ако не приеме?

— Набий го и му открадни паролата.

Ръш подсвирна.

— Бързо се плъзгаме по наклонената плоскост, а?

— Провери дали няма да се получи с подкупа — посъветва го Кенеди. — Ако това не свърши работа, ще помислим за нещо друго. Обади ми се, щом имаш новини. Ще се срещнем някъде, но не тук.

Тя си тръгна оттам, откъдето беше дошла. Вратата за персонала бе неохранявана, но пазачът, който я посрещна на идване, пушеше в задния двор. Дисциплината отиваше на кино.