Адам Блейк
Децата на Юда (46)

45.

— Бен Ръш, това е Лио Тилмън. Тилмън, Ръш — представи ги Кенеди.

Тя завъртя копираните страници към двамата мъже.

— Ако ще правим това, трябва да започнем с книгата на Толър — реши Кенеди. — Алекс Уелс дойде в Райгейт Хаус, за да я открадне, а после остана, за да изготви списък с всички, които са я чели, връщайки се шейсет-седемдесет години назад. И онези, които бяха още живи, вече са мъртъвци.

Кенеди стоеше права, а двамата мъже седяха един до друг до масата. Тилмън дръпна лист хартия от купчината и зачете на глас, а Ръш надничаше над рамото му.

— И лъжовното слово ще умре, а истинското слово ще живее. И както плявата се отделя от пшеницата, така всички, които работят съвестно и си печелят хляба, ще могат най-после да ядат…

Тилмън млъкна и погледна Кенеди.

— Някакъв шанс да обобщиш? — попита той.

— Почти всичко звучи по този начин — отговори тя. — Триста седемдесет и две пророчества, разпръснати върху шейсет-седемдесет страници. Всички предзнаменования и чудеса, които ще станат точно преди края на света.

— Като в Апокалипсис^[1] — обади се Ръш.

— Благодаря ти, Бен. Знаех си, че мога да разчитам на добро католическо момче като теб да направи връзката.

Все още засрамен от по-раншните унижения, Ръш се изчерви и я изгледа внимателно, за да провери дали не му говори със сарказъм.

— Точно като Апокалипсис — потвърди тя. — Само дето Толър навлиза в повече подробности. Прочетете някои от пророчествата и ще видите какво имам предвид.

Тилмън разлисти страниците и двамата с Ръш зачетоха мълчаливо.

— Защо е важна тази книга? — най-после попита Тилмън. — Имам предвид, за Племето на Юда? Защо им пука кой ще прочете това? Не е в техните писания, нали?

— Мисля, че е — отговори Кенеди.

Настъпи пълна тишина, докато Тилмън размишляваше върху думите й.

— Но ние четохме писанията им — възрази той. — Или поне ти. Те бяха много по-стари от тези дивотии — първи или втори век. И в тях ставаше дума за сделката, която Исус сключил с Юда.

— И каква беше тя? — попита Ръш.

— Юда помага на Исус да умре — отговори Кенеди изморено. — В отплата Господ дава на Юда и хората му земята. Но трябва да чакат три хиляди години, за да я получат. Трийсет сребърника срещу трийсет века.

— И къде се вписва всичко това? — попита Тилмън, като посочи книгата на Толър.

— Мисля, че Толър е бил от Племето на Юда — отговори Кенеди. — Излязъл е от скрития им град във външния свят и е създал или се е присъединил към култ, наречен „Петата монархия“. Проповядвали апокалиптична версия на християнството. Очаквали започването на петата и последна империя — тази на Христос, която щяла да сложи край на историята, на земните крале и на света, който познаваме.

— Чакай — прекъсна я Ръш. — Племето на Юда ли мисли така, или само Толър?

— Те всички вярват в това — обясни Кенеди. — Но Толър смятал, че ще се случи точно тогава, в края на седемнайсети век. И излязъл и разпространил словото сред неверниците, което пък въобще не отговаря на метода на действие на Племето на Юда.

— Значи Толър е бил нещо като еретика на племето?

— Може и така да се каже — усмихна се Кенеди. — Това, което има значение за нас, е, че той се появява от нищото в средата на седемнайсети век и започва да проповядва и пише…

— След инцидент — обади се Ръш.

Кенеди и Тилмън се вторачиха в него.

Той изглеждаше леко смутен от вниманието, но продължи:

— Толър паднал в дълбоко дере в Алпите. После някакъв ангел му заговорил за предстоящото. И след като се върнал в Англия, започнал да проповядва.

— Приближаване до смъртта — замислено отбеляза Тилмън. — Можеш да разбереш как това е променило курса на живота му. Накарало го е да вярва, че трябва да се занимава с нещо друго.

— Знаем ли още за него? — попита Кенеди.

Ръш сви рамене.

— Знаем кога е умрял. И също, че е правил знака на кръста по особен начин, сякаш си е разтривал корема.

— Примката — каза Кенеди. — Племето на Юда използва знака на примката по същия начин и той означава същото за тях. Защото в някои от ранните разкази за живота на Юда той умира обесен.

— Косвени доказателства — изсумтя Тилмън.

— Но Толър също говори за три хиляди години, дадени на четирите царства на хората преди завръщането на Христос. Съвпада с вярата на Племето на Юда, че ще наследят земята след управлението на децата на Адам в продължение на три хиляди години. Добре, Лио, ти попита защо книгата на Толър е важна. И защо е важна сега за нас и за Племето на Юда. Погледни пророчествата на първа страница в нея.

Този път Ръш зачете на глас, бавно и с равнодушно изражение.

— Неверниците, които оскверняват Святото слово, ще осъзнаят слепотата си и ще се покаят. Дори в къщата на безверния воин те ще се покаят. И в църквата в Мюнстер също ще се покаят. Но това покаяние ще дойде прекалено късно и адските огньове ще ги погълнат.

— Безверният воин е Томас Феърфакс — обясни Кенеди. — Един от генералите в Английската гражданска война. Симпатизирал на „Петата монархия“ на Толър известно време, но после ги изоставил. От тяхна гледна точка бил предател.

— Все още звучи като древна история — сухо отбеляза Тилмън.

— Така е — съгласи се Кенеди. — Но преди няколко седмици старият провинциален дом на Феърфакс, Нънапълтън Хол, изгорял напълно. Ако сте любители на мелодрамите, можете да кажете, че в къщата на безверния воин са бушували адски огньове. И църквата в Мюнстер бе унищожена по същия начин. В деня след пожара в Нънапълтън Хол някой взривил бомба в Убервасеркирхе.

Двамата мъже се вторачиха в нея мълчаливо, опитвайки се да решат какво означава всичко това. Но не бяха чули всичко, а Кенеди не възнамеряваше да щади чувствата им.

— С мен ли сте? Добре, прочети пророчество номер две. „Божият ангел ще стои над Цион с пламтящ меч в ръката си, готов да екзекутира.“ Един от божиите ангели се наричал Азраел — мисля, че е бил ангел на смъртта, но не съм напълно убедена. Когато се прибрах у дома преди четири нощи, пуснах телевизора и чух за инцидент, при който ракета земя-въздух „Азраел“ била изстреляна по Йерусалим. Израелското правителство смята, че е било инцидент. Ракетата избухнала във въздуха, слава богу, няма смъртни случаи. Този път. Но пророчеството твърди, че ангелът няма да замахне с меча си, защото още не е настъпило времето.

Кенеди замълча за миг, очаквайки мъжете да се възпротивят. Думите й звучаха налудничаво дори за самата нея, не можеше да си представи, че някой друг би ги приел с лекота. Но когато Тилмън заговори, той зададе практичен и логичен въпрос:

— Значи тези инциденти стават в реда, в който са пророчествата в книгата?

— Неизменно. Върнах се и проверих. Неуспешното изстрелване на ракетата е станало в деня на взрива в Мюнстер, но ако отчетеш местното време — два часа по-късно.

Тя отново погледна книгата. За Кенеди загадките в нея бяха част от извратена игра, а обещанията — пълни с налудничав ентусиазъм.

— „Където най-висшите са кървели и най-нисшите ще кървят. И презрените вредители ще бъдат отхвърлени.“ Когато Гражданската война свършила, парламентаристите на Кромуел осъдили Чарлс Първи на смърт чрез обезглавяване. Бил екзекутиран в Уайтхол, пред сграда, наречена Банкетната къща. Час и половина след инцидента с ракетата патрулно ченге намерило хиляда плъха на стъпалата на Банкетната къща. Всичките били с отрязани глави. Приемаме, че кралят е бил от „най-висшите“, а презрените вредители са кървели там, където и той кървял. И дори загинали по същия начин.

Тя срещна погледите на Тилмън и Ръш и сви рамене.

— А Истър е река Дунав. Водата й почервеняла няколко часа след намирането на плъховете. Не от кръв, а от анилинова боя, но пък пророчеството твърди „като от кръв“. И продължава по същия начин. Не успях да открия всички съвпадения, но ми се струва, че вече са изпълнени около три четвърти от посочените в книгата. Пророчествата на Толър се сбъдват едно по едно.

Тилмън се почеса по брадата, но не каза нищо.

— Мили боже! — извика Ръш. — За какво говорим? Сериозно ли? Толър предрекъл края на света преди триста години и сега той настъпва?

— Не слушаш — изръмжа Тилмън. — Хедър не казва нищо подобно.

— Не — потвърди Кенеди. — Но пък Ръш не беше в склада с теб, Лио. И не е видял какво има в камиона ти.

После тя се обърна към Ръш и добави:

— Пожарът в Нънапълтън е предизвикан нарочно. Труповете, намерени от полицията в къщата, били на неверници, осквернили святото слово, докарани там, за да умрат. Изстрелването на ракетата също не е било случайно. Някой проникнал в израелската станция и убил четирима войници, преди да изстреля „Азраел“. Никоя от тези случки не е инцидент, Ръш. Подготвени са грижливо и внимателно.

Ръш изглеждаше по-скоро объркан, отколкото убеден.

— Но ако се случват из целия свят… и ги делят само няколко часа…

Той не довърши изречението. Кенеди се завъртя обратно към Тилмън.

— Кажи му какво намери — помоли тя.

Тилмън не проговори.

— Лио, той знае за Предвестниците. А момичето го залови като мой съучастник — можеш да се обзаложиш, че Елохим знаят всичко за него. Разкажи му за склада, или аз ще го направя.

Тилмън махна с ръка примирено, но минаха две-три секунди, преди да заговори.

— Очевидно има група, която струпва огромни количества оръжия и експлозиви — каза той, като изгледа Ръш сериозно. — Разпращат ги на много места. Открих това, което, надявам се, е главният им запас, но е сигурно, че и другаде съхраняват смъртоносните си резерви. Ако сме късметлии, може би малко съм ги забавил.

— Мили боже — изстена Ръш с пребледняло лице.

— Някой използва книгата на Толър като наръчник — обобщи Кенеди. — Всичко, предречено от него, се осъществява. Те полагат доста грижи да изгладят всички подробности и да се уверят, че бедите се случват в правилния ред. Редът, в който са изложени в книгата.

Внезапно тя се сети нещо. Може би се дължеше на мястото, където се намираше, или на случилото се, на видяното от нея последния път, когато беше тук. Отиде до прозореца и погледна навън. След секунда, когато двамата мъже се присъединиха към нея, им посочи камиона. Той носеше името на компанията, която притежаваше склада — „Скоростен превоз“. Първите букви бяха изписани с червено, а логото им бе две вертикални греди, подкрепящи една хоризонтална.

— Хе — изрече Кенеди. — Петата буква от арамейската азбука. А те използват буквите и като цифри, така че този знак тук е 5. Като в „Пета монархия“.

— Но защо? — учуди се Ръш. — Защо някой ще сбъдва пророчества три века по-късно? Няма никаква логика.

— Може би е време да призовем нашия експертен свидетел — каза Кенеди в настъпилото мълчание.