Адам Блейк
Децата на Юда (38)

37.

От мястото си на пода Илайъс Шъд имаше две основни предимства.

Първото бе, че останките от разбитото пале му осигуряваха добро укритие. Второто беше, че отровният газ, излизащ от горящия барабан, бе едновременно по-горещ и по-лек от въздуха в склада, така че нямаше опасност случайно да вдъхне глътка от невидимата смърт.

Следователно бе разположен чудесно, за да се възхити на точността на изстрелите, които убиха няколко от другарите му.

Идваха отвисоко и вляво от него и бяха достатъчно отдалечени един от друг, за да подскажат за стрелец, който не използва автоматичен пистолет. Оръжието беше и доста тежко: .454 или нещо подобно. С други думи, инструмент на майстор. Трима мъже умряха за десет секунди, всеки поразен от един-единствен изстрел.

По време на битка Шъд владееше чувствата си отлично, но бе уверен, че една от емоциите, които потиска, е тръпката от срещата с достоен противник.

Видя водача си, Хифела, коленичил зад ниска стена, да преценява откъде идват изстрелите. Хифела улови погледа на Шъд, направи му знак да чака и извади телефона си.

Шъд завъртя бавно глава, за да огледа района на товарната рампа. Имаше малко места, които биха осигурили укритие и добър прицел. Очевидно стрелецът бе започнал от онзи ъгъл, където контролното устройство на крана висеше в края на кабела.

Хифела шептеше на двамата мъже, които бе оставил навън да покриват задните врати. Той прибра телефона си и направи знак на Шъд да се подготви.

Шъд държеше нож сика в едната си ръка и пистолет „Джерико 941“, зареден с куршуми с кух връх, в другата. Като се изключи фактът, че лежеше проснат по гръб, беше абсолютно готов.

Когато вратите се отвориха, той вече беше приклекнал. Техният човек щеше да се изправи срещу страховит обстрел, който не очакваше. Щеше да му се наложи да се раздвижи или да умре, а всяко помръдване настрани щеше да го насочи към Шъд.

Тракането на полуавтоматични оръжия бе неговият сигнал. Шъд скочи на крака и се затича. Хифела тичаше от другата страна на рафтовете, готов да заложи капан в сляпата зона между релсите.

Шъд видя само за миг човека, приклещен в ъгъла на товарното помещение, останал без изход. Той вдигна ръка и стреля, без да намали скоростта си, и почувства задоволство, когато нападателят се сгърчи и почти се завъртя от силата на куршума. Беше поел изстрела или в рамото, или високо в гърдите си.

После неоновите лампи примигнаха и угаснаха. Стаята потъна в пълен мрак. Действайки по инстинкт, Шъд отби вляво и намали. Куршуми се разплескаха в циментовата стена до него. Значи врагът беше ранен, но жив, и все още се възползваше от всичките си предимства.

Но тъмнината помогна и на Шъд, не само на мишената му. Знаейки, че Хифела е идеално разположен за стрелба, в случай че мъжът се отдели от стената и се покаже на открито, той се втурна напред, претърколи се и застана до задната гума на камиона. На това разстояние, дори ако следваше само слуха си, не можеше да пропусне. Той зачака врага да се раздвижи.

Но нищо не помръдна. И сега Шъд бе затормозен от същата дилема — страхуваше се да издаде положението си, ако вдигне шум или се раздвижи.

Той се замисли. Мъжът трябваше да е някъде наблизо. Ако се бе затичал към Хифела или останалите, досега щяха да се чуят изстрели или звуци от борба. Значи бе останал в товарното помещение и стоеше неподвижно като самия Шъд, изчаквайки подходящия момент.

Врагът почти не разполагаше с възможности на този етап. Можеше да отиде до предната част на камиона, между бронята и вратата, към задната част, на открито и под прицела на Хифела, или под камиона, върху него или вътре в него.

Шъд се сети, че с изгасянето на лампите врагът бе издал решението си. Явно се движеше в тъмнината и беше на открито. Напредваше безмълвно сред нападателите си и се възползваше от единствената си възможност да се измъкне от капана и да стигне до една от вратите.

Шъд се надигна. На десет стъпки встрани, до изхода на товарното помещение, се намираше електрическото табло. Той запристъпя бавно и тихо, като преместваше тежестта си с безкрайна предпазливост, така че да не бъде издаден от шумоленето на дрехите си.

Спря зад каросерията на камиона. Никъде другаде в залата не се долавяше движение. Той протегна бавно ръка и напипа долния ръб на електрическото табло, гладка стомана, завинтена към очукана талашитена плоскост. Пръстите му докоснаха ключовете. Знаеше отлично как са разположени — външни лампи, товарно помещение, главна зала.

Но преди да натисне ключа, нещо студено и твърдо докосна тила му.

От вътрешната част на каросерията, чиито прозорци сигурно са били свалени през цялото време, гласът на мъжа промърмори в ухото му:

— Съжалявам, лампите бяха само примамка.

Шъд се раздвижи още при първата дума. Но мъжът го простреля високо в гърдите и куршумът се отправи надолу по тялото му под ъгъл. Стори му се, че не само е прострелян, но нападнат от целия свят. Стената го атакува и го събори, после подът се надигна, за да халоса проснатото му тяло. Шъд чу запалването на мотора на камиона и през замътените си очи видя как фаровете му проблясват като очите на разбуден от сън змей.

Двигателят изръмжа заплашително и камионът потегли напред, разбивайки близките рафтове, които се стовариха върху съседните. Верижната реакция събори горящия барабан с парацианоген и вълна сини пламъци се разля из залата, осветявайки сцена на хаос и унищожение — бягащи мъже, падащи сандъци и сриващи се рафтове.

После камионът смени посоката си и се насочи към Шъд. А след това всичко потъна в тъмнина.