Адам Блейк
Децата на Юда (40)

39.

И лъжовното слово ще умре, а истинското слово ще живее. И както плявата се отделя от пшеницата, така всички, които работят съвестно и си печелят хляба, ще могат най-после да ядат. Неверниците, които оскверняват Святото слово, ще осъзнаят слепотата си и ще се покоят. Дори в къщата на безверния воин те ще се покаят. И в църквата в Мюнстер също ще се покаят. Но това покаяние ще дойде прекалено късно и адските огньове ще ги погълнат.

Божият ангел ще стои над Цион с пламтящ меч в ръката си, готов да екзекутира. Но ще удържи първия си удар, защото часът още не е настъпил.

Където най-висшите са кървели и най-нисшите ще кървят. И презрените вредители ще бъдат отхвърлени. И долу ще бъде като горе. Господ дори е обещал това (Матей, 6:10). Водата на метър ще почервенее като от кръв, велико чудо, на което всички ще станат свидетели. Каквото докоснат, ще бъде опетнено. Каквото пият, ще бъде проклето.

Кенеди бутна настрани тънката купчина листа и разтърка очите си. През последните три часа научи доста неща за Йохан Толър и започваше да се чуди колко още може да понесе.

Толър описваше източника на откровенията си като огнен ангел с шест крила и многобройни очи под всяко крило. Ангелът му се явил, когато бил близо до смъртта, и му изложил пророчествата.

А те бяха адски странни. Издигаха се и се спускаха от върховното и небесното до гнусното и дребнавото. Господ щеше да отмъсти на народите, които го отричат, но също и на определени хора: дребни служители в Парламента на Кромуел, интенданти в Армията на новия модел и дори чиновници в правителствените министерства.

Но зад дребните подробности се криеше религиозен фанатизъм, освободен от ограниченията на нормалността. Толър вярваше, че Христос слиза на земята за срещата, която си бе определил с вярващите преди дълги години. И вече закъсняваше. Търсеха го. Ако човек стаеше дъх и затвореше очи, можеше да чуе стъпките Му.

Докато четеше, Кенеди се убеди, че риториката на Толър бе изключително сходна с тази на Евангелието на Юда, което Емил Гасан й бе прочел навремето. И тези прилики очевидно означаваха нещо. Също като Толър, Племето на Юда бе маниакално съсредоточено върху времето и тормозено от страха, че Господ може да е извърнал лице от тях, че скъпоценното им царство може да не настъпи. Да, приликите бяха прекалено големи, за да бъдат случайни. Толър дори споменаваше същата цифра — три хиляди години, която бе в основата на теологията на Племето на Юда, но не говореше нищо на обикновените християни. Толър твърдеше, че след като три хиляди годишният цикъл се затвори, всички ще видят крайната цел на Господ. А точно преди три години Кенеди бе прочела същото в забранените страници на Евангелието на Юда.

Докато все още се опитваше да осмисли откритието, вратата зад нея се отвори. Жил Бушар влезе в стаята, заобиколи малкото бюро и се вторачи в нея. Движеше се безмълвно като монах в манастир. Тя му кимна за поздрав и видя, че той оглежда с експертен поглед страниците, които вече беше прочела.

— Трябва да минете направо на кулминационната точка, госпожице Кенеди — усмихна се той. — Иначе ще ви се наложи да изчетете доста повторения.

Всъщност тя вече бе прескочила до последната страница. Беше същата като останалите, може би само малко по-матова и фантасмагорична по съдържание, но нямаше голяма разлика.

И камъкът ще бъде търколен встрани от гробницата, както беше преди. После ще се чуе глас, който вика: „Часът, часът настъпи“, и всички ще видят онова, което е било скрито досега. Предателят ще унищожи мнозина на един дъх. На острова, който беше даден за остров, в присъствието на Сина и Светия Дух Той ще изрече имената на хилядите хиляди, които ще бъдат пожертвани. И от Своя трон в небесата Исус, който е нашата Слава и нашият Живот, ще изрече имената на малкото, които ще бъдат спасени.

Господ да има милост над вас.

Амин.

— Това е необяснима и безсмислена книга — промърмори Бушар. — Но типична за времето си.

Кенеди остави страницата, която четеше, и се завъртя към него. Той беше облегнал ръка на облегалката.

— Така ли? — попита тя. — Какво по-точно имате предвид?

Осъзна, че търси успокоение. Ако цялата тази лудост е съществувала навремето, зловещите паралели, които виждаше сега, щяха да изглеждат по-малко обезпокоителни.

Бушар махна небрежно с ръка.

— Нямах предвид нищо важно — увери я той. — Просто исках да кажа, че идеите на Толър не са били толкова спорни през седемнайсети век, колкото звучат днес.

— Религиозната мания?

— Второто пришествие на Христос. Много хора по времето на Толър приемали, че денят на Страшния съд предстои. Не откачени бездомници с плакати в ръка, а влиятелни мислители. Дори цели религиозни движения.

Бушар се облегна на стената, тъй като нямаше къде да седне.

— В известни отношения е странно — каза той, — но съвсем разбираемо в други. Странно е определянето на точния момент. Думата „хилиастки“ се отнася за феномен, който се случва в края на милениума — края на голяма част време. Лесно е да объркаш това с края на самото време. Краят на седемнайсети век бил доста далеч от един от тези повратни моменти. Но изглеждал като край по други причини.

— Какви причини? — попита Кенеди.

Колкото и да бе скучна темата, тя беше страшно заинтересувана.

— Подканвате ме да ви изнеса лекция — предупреди я Бушар. — Може да съжалявате за това.

— Давайте — усмихна се Кенеди. — Не можете да ме уплашите.

Той се ухили и разпери ръце с ораторски жест.

— „Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време“^[1] — изрецитира. — Е, основно е било най-лошото време. Или поне най-неспокойното. Бунтовете през седемнайсети век приличали на велика и необратима промяна, кулминация на човешката история. В Англия монархията била свалена, а кралят — обезглавен от собствените си хора. В Европа лютеранското предизвикателство към Католическата църква отразявало катаклизмичните битки, обещани от свети Йоан в Апокалипсиса. Ако майката църква можела да бъде нападана, предизвиквана, принудена да се бори за оцеляването си, какво тогава е било в безопасност?

— Добре де, лимонадата е била кисела — обобщи Кенеди. — В продължение на около век. Из целия континент.

Бушар сви рамене, очевидно несъгласен с метафората.

— Йохан Толър принадлежал на група, наречена „Петата монархия“ — обясни той. — Чували ли сте за нея?

Кенеди поклати глава.

— Вероятно не съм чувала никоя от тези истории. Приемете, че съм напълно неграмотна. Няма да се обидя.

— По онова време имало много радикални организации. Религиозни фанатици и политически дисиденти. Имали различни занятия — политици, съдии, военни и писатели. Обединявала ги вярата. Вярвали, че човешката история има определена форма, която мъдрите и добрите могат да анализират и разберат.

— Каква форма?

— Циклична. Вярвали, че имало четири велики монархии или империи, всяка царувала през различна епоха. И всяка на свой ред била завоювана или унищожена от следващата. Смятам, че четирите били Вавилон, Персия, Македония и Рим.

— И къде била Петата монархия?

— Не къде — поправи я Бушар. — Кога. Петата монархия била онази, която трябвало да се възцари. Новият крал щял да е Христос и царуването му щяло да продължи завинаги. Подкрепяли теорията си с позоваване на библейски текстове. Особено силно се набляга на Откровението на свети Йоан, който дал прочутото число на дявола като 666. Много хора били убедени, че 1666 година ще бъде последната от земния календар. Падали си и по Книгата на пророк Даниил. В нея той получава видение. Четири велики звяра, които ще владеят земята, а после ще бъдат свалени. Това ще бъде сигнал, че синът на човека ще се изкачи на трона.

Кенеди отново чу страховитото ехо на възгледите на Племето на Юда, което държеше на циклите от хиляда години и си падаше по свети Йоан. Единствената запазена версия от тайното им евангелие бе шифрирана в екземпляр от неговото.

— И Толър бил част от тази група?

— Водеща фигура, заедно с Джон Карю, Вавасор Пауъл и Робърт Блекборн. Блекборн бил първият секретар на адмиралтейството, между другото. Съвременните им последователи може да са откачалници, но тези хора са били сериозни солидни мъже с обществено влияние и постове.

— Добре — кимна Кенеди. — Слушайте, вероятно ви отнех повече време, отколкото…

— Радвам се да помогна — прекъсна я Бушар.

Тя се надигна от бюрото и бутна преписа към него.

— Тогава можете ли да ми обясните някои от тези пророчества? Или поне съществителните собствени имена?

Бушар повдигна вежди. Страниците бяха доста на брой. Кенеди искаше прекалено много от него.

— Вероятно мога да добавя някои полезни забележки тук и там в полетата.

Кенеди се шашна.

— В полетата? На единствения оцелял екземпляр от изгубена книга?

— Не, разбира се. Това, което четете, не е единственият екземпляр, а негово копие. Направих го, за да можете да го вземете със себе си.

Той вдигна ръце, изпреварвайки благодарностите й.

— Благодарете на Джон Партридж. Той ме помоли много мило от ваше име. Изгорете го, когато свършите. И моля ви, не казвайте на никого кой ви е дал преписа. Трябва да мислим за репутацията си.

Кенеди го разбра чудесно. Навремето и тя имаше репутация.

Тъй като не разполагаха с втори стол, бездруго в тясното стайче нямаше място за такъв, Бушар седна на пода и й изясни пророчествата. Някои от тях само й разказа, но за повечето имаше и предположения, които Кенеди записа в полетата около текста.

Църквата в Мюнстер беше Убервасеркирхе, където група религиозни екстремисти — анабаптисти — бе въвела в длъжност новото си правителство по време на успял за кратко преврат.

Безверният воин почти със сигурност беше Томас Феърфакс, един от генералите на Кромуел, който бил близък с Толър и движението „Пета монархия“, но по-късно оттеглил подкрепата си за тях и изчезнал напълно от обществения живот.

Истър беше едно от много стари имена на река Дунав.

И така нататък, през всички лабиринти и дивотии на сложната откачена книга. Но Бушар не успя да предложи на Кенеди никаква идея за острова.

— Може да е навсякъде. Това е било по време, когато всички европейски сили са заграбвали територии от Новия свят, после са водили безкрайни войни за тях, използвайки туземните жители за пушечно месо.

Той се намръщи над текста, сякаш се дразнеше на незнанието си.

— Вероятно става дума за нещо, което все още е било ново и за него още се е говорело по времето на Толър. Но пък става дума и за въстанието в Мюнстер, а то е било десетилетия по-рано. Трудно е да се определи.

Кенеди почти не го слушаше. Нещо, което Бушар спомена, размърда паметта й и сега тя го издирваше на лаптопа. Убервасеркирхе. Намери справката и се вторачи в нея с безмълвен ужас.

И безверният воин. Още няколко кликвания с мишката й поднесоха биографията на Томас Феърфакс и тя осъзна, че е права.

— Краят на дните — промърмори тя.

— Какво? — учуди се Бушар.

Кенеди се вторачи в него.

— Става дума за края на дните. Второто пришествие. Армагедон.

Бушар кимна.

— Да, това е кулминацията на пророчествата на Толър. Христос ще слезе на земята и ще унищожи неверниците. Само праведниците ще оцелеят. А всички други събития са само предупреждения. Предизвестия. Обясняват ни, че началото на царството на Христос предстои.

— Значи Той вече е на път — изсумтя Кенеди. — Защото повечето от тези неща вече станаха.