Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лио Тилмън и Хедър Кенеди (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Demon Code, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Автор: Адам Блейк

Заглавие: Децата на Юда

Преводач: Елена Чизмарова

Година на превод: 2012

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-405-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/426

История

  1. — Добавяне

26.

Кенеди се натъкна на много повече проблеми, отколкото очакваше, когато започна да издирва книгата на Толър. Нае компютър в библиотеката на Чаринг Крос и опитвайки се да не буди спящите скитници, които използваха читалнята за спалня, успя да намери двайсет и три екземпляра от „Тръба, възвестяваща възмездие“, вписани по едно или друго време в каталозите на различни библиотеки в света. Това правеше книгата едва ли не толкова дефицитна, колкото Библията на Гутенберг.

Но всъщност беше много по-дефицитна, защото след като започна да звъни по телефона, Кенеди откри, че всеки от търсените екземпляри е продаден, изгорен, откраднат или просто изгубен през последните няколко години. Не можеше да се сдобие с книгата по никакъв начин.

Е, може би парите щяха да помогнат. Тя се обади на Джон Партридж, който възнегодува, че го карат да търси игла в купа сено. Но й звънна след около час и докладва, че е намерил един екземпляр. Или нещо почти толкова добро.

— Какво означава това? — попита Кенеди подозрително.

— Ами опитах очевидното — отговори Партридж. — Мислех, че най-лесното нещо на света ще е да намеря книгата сканирана или в електронен вариант. Повечето книги ги има онлайн. Но се сблъсках с каменна стена. И не поради липса на опити. Много линкове, които би трябвало да доведат до книгата ти, се оказаха задънени улици. Сайтовете бяха напълно заличени.

— Е, и?

— Дигитално унищожение, скъпа Хедър. Някой е нападнал сайтовете свирепо, унищожил ги е и после е посипал земята със сол.

— Но това може въобще да не е свързано с нашия текст — промърмори Кенеди.

— Ако ставаше дума само за един сайт, щях да го мисля за съвпадение. Но след половин дузина започваш да се съмняваш.

— И колко пъти се натъкна на това, Джон?

— Повече от половин дузина. Накрая извадих късмет, като се насочих към стари данни. С други думи, стари съхранени данни от вече несъществуващи сайтове. И там открих добрите новини.

— Има добри новини?

— Мястото, където намерих откъса, беше скрипторий, място за преписване на ръкописи в Авранш, Северна Франция. Нямат екземпляр от книгата, но имат препис от нея.

— И могат да ми го изпратят? Това е страхотно.

— Чакай малко, бивши сержанте. Те абсолютно отказаха да пуснат преписа онлайн или да го изпратят във файл, защото вече не разполагат с оригиналния текст, с който да го сравнят. Имали екземпляр от истинската книга, но бил унищожен при инцидент преди няколко години. Няма начин да удостоверят автентичността на преписа и уредниците не искат да поемат отговорност. Но ще ти позволят да го разгледаш, ако се появиш лично. Началникът на отдела по опазване се казва Жил Бушар. Той е приятел на приятел на приятелка, с която бях близък навремето. И заради нея е готов да пренебрегне някои от правилата и да ти направи услуга.

— Дали току-що чух любовна история, Джон? — попита Кенеди. — Не, не, знам, джентълменът никога не разказва. Слушай, това е страхотно. Наистина. Ако ти дължах една бира преди, сега вече е цяла пивоварна.

— Не пивоварна, а спиртна фабрика, моля. Любимата ми отрова е шотландско уиски.

— Чудесно. Други предпочитания?

— Изненадай ме.

Кенеди затвори и завъртя още няколко телефона. Последното й обаждане беше до Ръш.

— И сега какво? — попита той. — Заминаваш за Франция?

— Вече си купих билета. С „Евростар“ до Париж, оттам с обикновен влак до Рен и още осемдесет километра с кола под наем. Ще се върна утре.

— Трябва да ме вземеш с теб.

Ръш изрече това небрежно, но тя долови копнежа му.

— Имаш нужда от някого, който да ти помага и да стреля по тях, ако те пипнат отново.

— Да — съгласи се Кенеди. — Но не мога да си позволя да платя и за теб.

Нито пък да понеса още смъртни случаи, помисли си после.

— Виж какво можеш да откриеш за живота на Толър — предложи му тя.

— За живота му ли, Кенеди?

— Да. Помисли си. Аз преследвам творбата, ти преследваш човека. Ние с теб сме рогата на бизона, Бен.

— Ти си рогата на бизона. Аз съм размаханата му опашка, която прогонва мухите. Рогата не издирват разни дивотии в „Уикипедия“. Защото точно това ме караш да правя.

— Говоря сериозно — каза Кенеди. — По някаква причина Толър е изключително важен за Племето на Юда. Ако знаем какъв е бил, може да успеем да разберем тази причина.

Ръш все още не беше доволен от задачата си, но позволи да бъде убеден. А Кенеди не съжаляваше за времето, което бе отделила да го убеди, защото той беше прав за мотивите й. Тя го изпращаше да върши едва ли не измислена работа, докато сама се заемаше с разследването. Или поне такъв беше планът.