Адам Блейк
Децата на Юда (57)

56.

Ако Тилмън беше стрелял с дясната си ръка, ако тя все още функционираше, той щеше да се опита да убие врага, макар че мършавият, вече подобен на труп убиец и Диема бяха толкова близо един до друг, че почти се докосваха.

Лио се бе приближил към тях откъм хотела. Насочваше го сигналът от джипиеса — Диема бе оставила чипа в джоба си — но дори и без него разкъсаните от куршуми листа и надупчените дървета, както и пролятата кръв бяха пътека, която и идиот можеше да последва. На два пъти се бе сблъскал с тежко ранени Предвестници, осакатени от изстрели в краката. И двата пъти му се наложи да участва в престрелка с тях и да ги остави мъртви зад себе си.

Щом се приближи достатъчно, откри Диема по гласа й и гласа на онзи, който говореше с нея. Тилмън се бе научил да се придвижва безшумно в джунглите на три континента, а Диема и бледият тип бездруго бяха погълнати от разговора си и не чуха стъпките му.

Но в лявата си ръка носеше оръжие, с което никога не бе стрелял. Само луд би разчитал на подобен пистолет, когато приятел и враг стоят един до друг. Затова той се приближи колкото можеше повече без скелетоподобният мъж да усети присъствието му, стреля във въздуха и се хвърли върху врага.

Изстрелът свърши работа. Каза на убиеца, че е в опасност, и отмести вниманието му от момичето към Тилмън.

Но все още му оставаха около три метра. Подсилен от келалита, Хифела завъртя пистолета си и стреля, преди Тилмън да бе изминал това разстояние.

Диема, също подсилена от келалит, заби ръка в китката на убиеца и бутна пистолета му. Куршумът излетя настрани.

После Тилмън удари Хифела като танк.

Но в секундата преди сблъсъка Хифела бе преценил положението и бе взел решение. Вече имаше двама врагове вместо само един. Трябваше да избере по-опасния.

Той клекна и се завъртя и макар Диема да видя ритника, не можа да направи друго, освен да се примири с него. Петата на Хифела я удари странично по главата и я запрати надолу по склона.

Но цената беше доста висока. Хифела още не бе възвърнал равновесието си, когато Тилмън се метна върху него. Лявата ръка на Лио се спусна светкавично надолу и изби пистолета от ръката на убиеца, после нанесе зверско кроше в корема му. Предвестникът го изтърпя, забелязал, че юмрукът на противника му се забави малко в мига преди удара, което говореше за нараняване на дясната му ръка. Сега, когато Тилмън вече бе в обсега му, той отвърна светкавично на ударите.

Буря от ритници и крошета се развихри върху Тилмън и той се препъна назад, изпускайки пистолета си. Хифела го последва и Лио осъзна, че губи. Нямаше начин да спечели битката, особено като се имаха предвид и външните фактори. Един от тях се гърчеше на земята зад Хифела. Тилмън се опита да тръгне в обратната посока, принуждавайки убиеца да обърне гръб на Диема, но едва успя да се задържи на крака.

Момичето се задейства, но Хифела го видя с крайчеца на окото си. Той скочи енергично, завъртя се и срита Тилмън в корема.

Диема опита отново. Движенията й бяха бавни — от удара в главата бе наранена и замаяна. Вдигна се на ръце и колене и се стегна за нов ход.

Без дори да я поглежда, Хифела срита пръст и чакъл в лицето й, после се завъртя и я ритна отново в главата. Тя падна, а той се приготви за нов ритник. Този път тя повдигна ръце, за да блокира удара, но кракът на убиеца дори не се забави, а се заби в слепоочието й.

Това беше чиста демонстрация на превъзходството му над двамата му противници. Но последният шут принуди Предвестника да се извърне от Тилмън. Лио се хвърли към него, размахвайки юмруци. Хифела обаче вече бе вън от обсега му и бе стиснал пистолета му. Беше очаквал реакцията на Тилмън, вероятно дори го бе подтикнал към нея. Вторачен в дулото на беретата, Лио, който бе броил изстрелите си внимателно, осъзна, че това е единственият му шанс. Празното оръжие изщрака глухо, а той стисна Хифела в мечешка прегръдка.

Тактиката му не беше много добра. Успя да притисне дясната ръка на убиеца към тялото му, но лявата остана свободна. Надяваше се само да го задържи неподвижен, докато момичето се стегне и го нападне изотзад.

Хифела започна да го удря в главата със зверска сила. Тилмън видя звезди, а после и тъмнина. Наведе се по-близо и зарови лице в рамото на убиеца, принуждавайки го да извие ръката си, което намали силата на втория и третия му удар.

Четвърти удар не последва. Опитвайки се да се измъкне от хватката на Тилмън, Хифела бе успял да напипа сиката, която стърчеше от рамото му. Той я извади бързо и я заби отново.

Шокът от убийствената болка и почти прерязаният му трапецовиден мускул накараха Тилмън да отпусне хватката си. Хифела се отдръпна от него и вдигна ножа, за да го забие в сърцето му.

Поемайки риска, от който Лио се бе уплашил, Диема простреля убиеца в главата. Куршумът мина през черепа му, влизайки през лявата тилна кост и излизайки през лявото му око.

Тялото на Хифела, този изключителен инструмент, се разбунтува срещу него. Той замръзна с ножа във въздуха, а ръката му затрепери. После спазъмът премина и той се хвърли напред.

Тилмън улови китката му и го завъртя бавно, за да го отдалечи от Диема. Тя беше на колене, лицето й — оглупяло от шока, очите й — замъглени. Държеше пистолета на Хифела пред себе си, сякаш поднасяше приношение към олтар, който никой друг не може да види. Изстрелът в главата беше шанс едно на милион и тя се възползва от него.

Всъщност, тъй като в пълнителя бяха останали единайсет куршума, възползва се единайсет пъти. Хифела се просна на земята. Тилмън падна до него, неспособен да се задържи прав. Внезапно откри, че гледа право в отпуснатото измъчено лице на врага си.

— Било б’ейет ха йехуани — прохърка Хифела. — Сирута муот дил касех шох.

Думите изскочиха от него заедно с последните остатъци от духа му.