Адам Блейк
Децата на Юда (34)

33.

Намереното в долната стая не изненада Тилмън, но само защото вече се бе изненадал достатъчно, щом отвори камиона. Заедно с още експлозиви и суровини за тях, имаше и ПЗРК — преносими зенитноракетни комплекси, самозапалващи се фосфорни гранати, белгийски бойни ножове „Татанг“, огнехвъргачки M2 и едва ли не засрамен от лошата си компания, кашон с дигитални часовници, предназначени да бъдат приспособени за таймери. Беше страховит богат арсенал, събран от хора, които знаят какво искат да предизвикат — вероятно Армагедон — и как да го постигнат.

Тилмън не бе склонен да оставя въображението си да се вихри лудо, но откри, че си представя сценариите, които ще се разиграят, ако тази кутия на Пандора се отвори и дори само една десета от съдържанието й се появи на бял свят.

Но това беше действаща операция в ход. Не приличаше на запаси на загрижени за оцеляването си фанатици. Бяха пристигнали два камиона и един бе потеглил нанякъде. Другият бе натъпкан до горе с инструменти на смъртта и бе готов да тръгне.

Объркан, Тилмън се завърна на горното ниво.

Припомни си дребното стегнато момиче, което бе наблюдавал на монитора в магазина за цигари в Пимлико. Трудно му бе да съпостави красивото сериозно лице с тази къща на ужасите. Но пък от разказа на Кенеди личеше, че момичето е едновременно и Красавицата, и Звяра.

Поклащайки глава, за да я прочисти от вонята на амоняк, Тилмън тръгна към кабинета. Този път не си направи труда да опитва ключовете, тъй като бездруго нямаше начин посещението му тук да мине незабелязано. Просто срита вратата и влезе вътре.

Тъмнозелен шкаф за документи стоеше скромно в ъгъла. Тилмън дръпна горното чекмедже и откри, че е заключено. Майната му на финеса, помисли си той отново. Все още държеше лоста в ръка и го използва, за да изкриви горната част на чекмеджето и да го издърпа.

По всички папки имаше етикети — TN1, GF3, КВ14. Той извади документите и ги прегледа. Повечето бяха фактури, товарителници и документация за пратките от склада. Винтове, болтове, ремъци и уплътнители пътуваха за Берген, Берлин, Богота, Брюксел и Бризбейн. Или буква А липсваше, или някой бе подредил папките небрежно. Логото на „Скоростен превоз“ бе на всеки лист заедно с различен адрес в различен град по света — всичките доста далеч от Хейз, Мидълсекс.

Тилмън отвори и другите чекмеджета и намери подобни документи. Нищо уличаващо, нищо свързано с действителната работа на склада. Прегледа още някои бумаги, за да се опита да разбере каква точно е операцията на враговете му по изпратените предмети и тяхното местоназначение.

Но нямаше никаква логика. Повечето дестинации бяха големи градове, но имаше и съвсем неизвестни места. Сан Джимиджано. Бардуел, Кентъки. Дарлинг, Южна Африка. Ла Оротава. Той погледна към бюрото, на което стояха два компютъра. Може би с тях щеше да извади по-голям късмет.

Но докато вървеше към бюрото и се навеждаше да включи близкия компютър, чу силен металически шум зад себе си, предизвикан от търкаляне на празни кутии от боя и масло. Беше си направил подобни аларми на всички врати, но посоката на звука показваше, че идва от двойната врата, през която бе влязъл.

Времето му беше изтекло.