Адам Блейк
Децата на Юда (41)

40.

Ръш се притесни как ще изнесе купчината нелегално взети книги от Райгейт Хаус. Накрая просто избра подходящия момент и излезе от изхода за персонала, прибрал книгите в черен найлонов чувал. В случай че го спрат, щеше да каже, че е намерил чувала в коридора и е решил, че е боклук. Но не го спряха. Около час по-късно и на десетина километра оттам, в Харлсдън, той разтовари плячката си на кухненската маса на родителите си. Майка му и баща му вече бяха в леглото. Майка му сигурно бе заспала отдавна с помощта на половин диазепам, а баща му вероятно седеше с книга в ръка и слушаше класическа музика в слушалките си. Никой от двамата не бе чул завръщането на сина си, значи нямаше да му се наложи да се преструва, че всичко е наред.

Беше избрал книгите набързо и някои от тях въобще не вършеха работа. Но Толър се появяваше в съдържанието на всичките. В една от тях Ръш намери коментар за някаква загадъчна книга с пророчества.

Отначало изглеждаше обещаваща, но се оказа, че не казва нищо за самите пророчества. Интересуваше се повече от книгата като издание и най-вече от модерния метод, използван за рисунките в нея, който предхождаше техниката на литографията.

Ръш нямаше представа какво е литография, затова нямаше и мнение по въпроса. Но докато разлистваше страниците, видя друга репродукция на заглавната страница: стръмната скала, града и латинския надпис. Сега забеляза, че образът има и второ обяснение, а не само това, което Толър бе дал. И то гласеше: „Гелерт Хол, около 1640 година“.

Очите му започваха да се замъгляват. Не беше Гелерт Хол^[1], а Гелерт Хил, хълмът Гелерт.

Той се предаде и затвори книгата. Щеше да стане рано сутринта и да почете още малко, преди да отиде на работа. Или пък щеше да съобщи, че е болен, и да прекара деня в четене. Изгаряше от желание да покаже нещо солидно на Кенеди, когато тя се върне.

Влезе в кухнята, зарови из скромния запас от алкохол на баща си и намери половин бутилка евтино бренди, но когато свали капачката, миризмата накара стомаха му да се разбунтува. Това, от което наистина се нуждаеше, беше сън, но знаеше, че нямаше да заспи лесно. Щом затвореше очи, все още виждаше професор Гасан, стиснал ножа, който стърчеше от гърдите му.

Ръш върна бутилката на мястото й и отиде в стаята си, като се движеше колкото можеше по-тихо, в случай че баща му бе свалил слушалките си и си беше легнал. Отвори вратата на спалнята си, влезе вътре и я затвори, преди да запали лампата.

На леглото му лежеше момиче. Ръш забеляза първо това, защото не беше нещо обичайно. После осъзна, че момичето държи пистолет, и това го шашна още повече.

Третото, което забеляза, бе, че то гледа „Кураж, страхливото куче“^[2] на малкия му телевизор.

— Заключи я — нареди момичето, като кимна към вратата.