Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (8)

6.
Безразсъдно решение

— Какво ще кажете? — попита Ромарик, след като изложи плана си.

— Според мен е добре — отвърна Амбър, като поклати глава. — Даже много добре.

— Гиймо е в опасност, не можем да стоим тук със скръстени ръце! — потвърди Гонтран.

— Ами аз… щом се налага, аз съм с вас — задоволи се да каже Корали, като плъзна поглед към Ромарик.

Всички се обърнаха към Бертрам, който не продумваше и дума.

— А ти, Бертрам? — попита Ромарик.

— Много съжалявам, но твоят план има слабо място — отвърна младежът.

— Така ли? Кое е то?

— За да се отиде в Несигурния свят, трябва да се отвори Вратата за него. Следователно имате нужда от магьосник.

— А ти може би не си магьосник, а? — подхвърли Амбър.

— Не, магьосник съм — отвърна той. — Но кой ви каза, че ще се съглася да ви помогна? Моят кръстник ми нареди да ви наглеждам да не извършите някоя глупост! А идеята да ходите в Несигурния свят да търсите Гиймо много ми прилича на глупост.

— Страхливец! — процеди Гонтран.

— Страхливец ли? Не, изменник! — извика Амбър, като хвърли изпепеляващ поглед към Бертрам.

— Млъкнете! — намеси се Ромарик. — Бертрам е прав: без неговата помощ сме обречени да си стоим тук.

— Какво да направим, за да промениш решението си? — злобно попита Амбър, като се извърна към младия магьосник. — Може би да те молим на колене?

— Честно казано, не бих имал нищо против — отвърна той с едва загатната усмивка. — Но това е излишно — планът на Ромарик е прекалено опасен, това е.

— Ами ако те целуна? — предложи Корали. — Благородните дами винаги целуват рицарите, за да им вдъхнат смелост.

— И на това няма да се противя! — с лукаво пламъче в очите каза Бертрам.

— Уф, да се откажем — въздъхна Ромарик, като скришом ритна Гонтран. — Тъй или иначе, този план е доста скапан.

— Скапан ли? Как така скапан! — възмути се Амбър. — Напротив, според мен е…

— Казах скапан — грубо я прекъсна Ромарик, — защото е очевидно, че дори и да иска, Бертрам е неспособен да отвори Вратата за Несигурния свят!

Бертрам хлъцна от изненада.

— Забележи също така — включи се Гонтран, като хвърли съзаклятнически поглед към Ромарик, — че той няма никаква вина за това: не на всеки е дадено умението да отваря Вратите на хълма.

— Ама аз… аз…

— Това е самата истина — поде Ромарик. — Отдавна съм чувал, че само отбрани магьосници имат магическите способности да извършат такова трудно нещо.

— Бертрам е от отбраните магьосници! — защити го Корали.

— Именно! — възкликна Бертрам. — Аз съм напълно способен да отворя Вратата за Несигурния свят! По дяволите, ще ви го докажа още този следобед!

— Браво на теб! — продължи Гонтран, преди въодушевлението на младия магьосник да спадне. — Най-после приличаш на себе си. Да вдигнем чаши за нашия герой!

— За Бертрам! И за Гиймо, когото ще освободим в Несигурния свят!

Те чукнаха ушните и халбите си. Бертрам се изпъчи като паун.

— Така — каза Амбър. — Няма време за губене. Да тръгваме незабавно. Гиймо може да е в сериозна опасност.

— Вярно е — съгласи се Ромарик. — Да ставаме!

В този момент иззад гърбовете им се чу глас:

— Съжаляваме, момчета и момичета, обаче…

— … никъде няма да ходите без нас!

Всички се извърнаха. От нишата, където се бяха спотайвали, пред тях бяха изскочили Агата Балангрю и Тома Кандаризар и стояха с решителен вид.

Агата беше високо и слабичко момиче с черни очи и коси и твърде голяма уста. Както и другарят й Тома, тя се готвеше да празнува четиринадесетия си рожден ден. По-рано в училище беше смъртен враг на Гиймо, преди да бъде отвлечена от гомоните в Несигурния свят… и преди Гиймо и приятелите му да я освободят. Оттогава бе обхваната от нещо като силна привързаност към чирака магьосник, което никак не беше по вкуса на Амбър.

Тома — здраво и набито момче с рижи коси, по-скоро намусено — беше най-добрият приятел на Агата. Гиймо го бе спасил от ноктите на един орк и след този епизод бе станал обект на безграничната му преданост.

— Тома? Агата? Какво правите тук? — изненада се Ромарик.

— Понякога случайността прави чудеса! — отговори Агата. — Този следобед имахме контролно по история. Не бяхме много подготвени и благоразумно решихме да си го спестим… И за да не бием на очи, решихме да се покрием в „Кривогледият старик“.

— И Агата разпозна Бертрам, когато влезе — додаде Тома.

— Разбрахме, че става нещо, и решихме да изчакаме — продължи тя.

— И не се излъгахме! — допълни Тома. — Чухме всичко!

— Та значи… — И Агата скръсти предизвикателно ръце. — Или ни вземате с вас, или ще разкажем всичко на стражите на превото.

Настъпи тишина, докато всички се измерваха с поглед. Когато се убеди, че Агата и Тома не се шегуват, Ромарик седна отново и покани всички да направят същото.

— Държа да ви предупредя — почна той, — че рискът е много голям и ще стане опасно.

— Гиймо нито веднъж не се поколеба да ни се притече на помощ, дори когато беше много опасно — отвърна Агата. — Така ли е, Тома?

— Точно така — не се забави червенокоското. — Той можеше да си плюе на петите в оня ден, когато гомоните ни подгониха на плажа, но се върна, за да ни помогне… Никой не го караше да го прави.

— Добре де — съгласи се Ромарик, — всички сме длъжници на Гиймо.

Амбър се начумери.

— Основанията на Агата не са ми съвсем ясни — заяви тя.

— Виж, Амбър — отговори високото момиче, като леко се изчерви. — Признавам, че на празника в Даштиказар се държах лошо. Но се заклех, и нека приятелите ти го потвърдят, че… че Гиймо вече… вече не ме интересува.

— Вярно е — потвърди Корали. — Тя се закле.

— Да погледнем фактите в лицето — намеси се Гонтран, който до този момент не бе участвал в спора. — Седмината няма да сме прекалено много, ако трябва да измъкнем Гиймо от ноктите на похитителя му!

— Гонтран е прав — каза Тома. — Стига сме се карали. Това, което сега е най-важно, е животът на Гиймо.

— Като при това нямам чувството, че наистина сме подготвени да се върнем в Несигурния свят — заяви Агата. — Няма да е зле да се отбием у дома да се екипираме.

Бертрам мълчеше. Беше блед като платно.

— Бертрам? Добре ли си? — попита Корали.

— Да — измънка той. — Да кажем, че… хм… отварянето на Вратата не е лесна работа и… не знам дали ще мога да прехвърля шест души…

— Имаме ти пълно доверие, магьоснико Бертрам — заяви Амбър и дружески го потупа по рамото.

— Ти си най-добрият! — добави Корали, като потрепна с мигли.

— Под твоя защита ще победим дори Сянката, сигурна съм в това — с прелъстителна усмивка се включи и Агата.

— Мътните го взели! — възкликна Бертрам, като изведнъж скочи на крака с удвоена енергия. — Какво чакаме, та не тръгваме?