Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (38)

36.
Истината зад обвивката от мрак

Повелителят Ша се справи с всички жреци, които бяха притичали за подкрепление. Нито един от тях не прекрачи вратата на кулата. Бе се сражавал с тях без минутка отдих, с магии срещу зли заклинания, с графеми срещу мрачни комбинации. И ги бе победил, един подир друг.

Задъхан и уморен от положените усилия, той хукна по стълбите и скоро се озова в лабораторията на Сянката.

Първото нещо, което видя, бяха безжизнените тела на Кушумай и двете момичета. После различи Кадуан, също проснат на земята, а след това Жералд и Кадехар, изправени пред едно старче, което никак не му беше непознато.

„Значи Сянката… е той?“ — учуди се Йорван, докато се присъединяваше към приятелите си магьосници.

Жералд се обърна към Шарфалак със сълзи на очи:

— Но, учителю… защо? Защо?

Старецът презрително измери с поглед магьосника компютърен специалист.

— Най-вече за да не приличам на теб, чиято единствена амбиция е да бършеш праха от компютрите!

Бузите на Жералд почервеняха от гняв, но той не каза нищо. Сянката, или по-скоро Шарфалак, се опитваше да ги обърка, да ги демобилизира, като ги разгневи. Не трябваше да се хващат на играта му.

После Великият маг се обърна към повелителя Ша.

— Виж ти! Йорван, млад, блестящ и многообещаващ магьосник, твърде рано отишъл си от Гифду! Ти пропусна битката, така да се каже. Дезертирането май е твой собствен специалитет! Я ми кажи сега, като сме стигнали до откровения: кое те накара да избягаш с Книгата на звездите?

— Вик за помощ, който дойде от самата Книга — отговори Йорван, за когото това бе удобен случай да се оневини окончателно пред другарите си, и не се поддаде на обидните намеци на Шарфалак. — Предполагам, че сте се опитали да разшифровате забранените страници и без да знаете, вие сте включили магическата алармена система, която предупреди хората от Братството на мечката за опасност. Отскоро бях таен представител на това древно общество в Ис. Именно на мен бе поверена грижата да скрия старинния ръкопис на сигурно място. Заплахата беше твърде неясна, Книгата не ни даде никаква конкретна информация. Въпреки всичко, за да не поемам излишен риск, реших да се заточа в най-затънтеното ъгълче на Несигурния свят.

— Колко трогателно! — изсмя се Шарфалак. — А аз си помислих също като оня идиот Уриен, че си избягал, за да не се ожениш за онази глупачка Алисия.

Жералд укроти Йорван, като сложи ръка на рамото му. В никакъв случай не трябваше да отговаря на предизвикателствата на лукавия старик!

Великият маг опита да изпробва Кадехар:

— Ами ти, Кадехар, най-великият магьосник, който Гилдията някога била имала! Толкова прям, толкова праволинеен, толкова почтен! Сигурно много трудно си преглътнал това, че те обявиха за изменник!

— Значи вие скалъпихте тази тъмна история — избоботи той. — Вие организирахте засадата пред Джагател заедно е Тунку! Вие ме назначихте за водач на експедицията, за да ми припишете неуспеха, ако успея да се измъкна жив! Бъдете проклет! Вие изпратихте всички магьосници, които ме придружаваха, на сигурна смърт!

— Признавам, че планът ми беше изработен перфектно. Липсваха ми само две неща: Книгата на звездите, която повелителят Ша ми задигна и с която никога не се разделяше, и Гиймо, прочутото хлапе с огромна магическа сила, за което се споменава в Книгата и което толкова дълго търсих в Несигурния свят, където пишеше, че се намира — а то всъщност си било в Ис, пред очите ми! Когато те изпратих, Кадехар, в оня капан заедно е най-добрите магьосници на Гилдията, аз всъщност изолирах Гиймо. Известих с анонимно писмо повелителя Ша, че едно дете, което можеше да е негов син, се намира в Гифду, и по този начин го отдалечих от Книгата. Така можах да ударя първата печалба от моята игра. Колкото до втората, макар че ми създаде доста главоболия, най-после се сдобих с нея!

Докато говореше, Шарфалак се бе приближил до Книгата на звездите и момчето. Твърде заети да го слушат, магьосниците не бяха забелязали това.

— Но защо? — повтори Жералд, който не искаше да приеме ужасната истина. — Защо? Не ви ли стигаше да сте Великият маг на Гилдията, един от най-влиятелните и най-уважавани хора в Ис?

— Лъжеш се, Жералд: аз съм единственият могъщ човек в Ис! — горделиво се провикна Шарфалак. — И то благодарение на експедициите на Сянката — сиреч на мен самия, който, подхранвайки страховете на населението, позволи на Гилдията да придобие все по-големи правомощия, за сметка на Братството на рицарите. Аз съм също и истинският господар на Несигурния свят, над който властвам чрез жреците ми и чрез ужаса, който вдъхвам.

— Ще си платиш за това! — заплаши го Кадехар.

Ала Шарфалак, с бързина и сила, каквито видът му не предполагаше, сграбчи Книгата и момчето на пода.

— Ако се приближиш, ще го убия! — заплаши той невъзмутимо.

Кадехар застина намясто.

— Ето това вече е разумно — с ирония подхвърли Великият маг. — Наистина се нуждаех от това момче, за да отворя последните страници на Книгата и да открия заклинанията, които ще ми позволят да приспособя графемите към небето на Сигурния свят. Когато това стане, магията ще се прилага в цялата вселена и нищо не ще ми попречи да разпростра властта си до безкрая и да царувам като абсолютен владетел над трите свята!

— Аз ще ти попреча! — викна пак Кадехар и стисна юмруци.

— О, не, нищо няма да направиш! Нали не искаш все пак да причиня болка на сина ти?

В лабораторията настъпи гробовна тишина. Никой не вярваше на ушите си.

— Гледай ти! — изхили се пак старчето. — Не го ли знаеше? Или не искаше да го знаеш… Тц, тц! Никога ли не си полюбопитствал да надникнеш в главата му? Не те упреквам: самият аз трябваше да почакам графемите да заспят, та да успея да бръкна в мозъка му. На какво прилича това, що за бащи живеят в наше време? Като започнем от теб, Йорван, който нежно бди над една книга, но изоставя детето си в пустинните пясъци…

— Лъжеш! — извика Кадехар.

— Какво искаш да кажеш, проклето старче? — изкриви болезнено лице Йорван.

— Ами попитай Ловджийката!

Докато водеше разговора и ангажираше вниманието на магьосниците, Шарфалак бе успял да се доближи до един голям камък, различен от онези, които покриваха пода на стаята. Той беше покрит с дълбоко гравирани знаци. Най-сетне Кадехар схвана опасността. Той скочи напред, ала твърде късно. Шарфалак произнесе няколко думи и изчезна на мига, отнасяйки със себе си Гиймо и Книгата на звездите.

— Магия за изчезване! — простена Жералд, който веднага разбра сръчната маневра на Великия маг.

— Може да е отишъл къде ли не! — заяви Йорван.

— Много трудно ще бъде да ги последваме — въздъхна Кадехар, съсипан.

Дълбока тишина, пропита с отчаяние и внезапно примирение, се възцари в стаята. Всичко бе свършено, знаеха го: бяха играли тази игра и бяха загубили.

В същия момент най-неочаквано в стаята нахлуха задъхани Ромарик, Гонтран, Бертрам и Кайл.

— Какво стана? — попита Бертрам.

— Гиймо! Къде е Гиймо? — извика Ромарик.

Нямаше нужда смазаните магьосници да произнесат и дума: един поглед наоколо разкри на младежите цялата беда.