Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (11)

9.
Тома взема нещата в свои ръце

— Гладна съм!

— Трябваше по-солидно да обядваш!

— Тогава не бях гладна. Ромарик, бъди добър! И бездруго сега е време за закуска, дай ми един сандвич!

— Ама, Корали, нали решихме, че в Несигурния свят ще ядем само по веднъж! Хайде, стегни се.

— Вие двамата там, няма ли да побързате? — нахвърли се Амбър върху сестра си и Ромарик, които вървяха на опашката.

— Добре де, идваме — ядосано викна Корали. — Не съм виновна, че торбата ми тежи един тон! Поне да носех тази със сандвичите… А ти защо не мърмориш срещу Бертрам? Той е още по-назад!

Наистина Бертрам се влачеше едва-едва и хвърляше на спътниците си погледи като пребито куче. Като че ли не бързаше много да ги настигне…

— Не можеш ли малко да побързаш, Бертрам? — кресна Амбър, изнервена до крайност.

— Добре, добре, идвам — измърмори младият магьосник, без обаче да ускори крачка.

* * *

Малката група бе напуснала Даштиказар същия следобед. Предния ден Агата ги бе завела в луксозната къща на родителите си в един богаташки квартал на столицата. Бе изровила от гардероба на баща си топли дрехи за момчетата, а своя бе предоставила на близначките. После бе изпразнила хладилника и кухненските шкафове, а след това бе опустошила и пристройката на двора, където държаха екипировките за планински походи и къмпинг.

Когато се оборудваха напълно, установиха, че вече е нощ. Затова решиха да поспят направо върху дебелия килим в огромната стая на Агата, увити в пухените спални чували и одеяла, взети от пристройката.

С изключение на Бертрам, който си остана в ъгъла, те дълго си припомняха случки от приключенията в Ис и в Несигурния свят, които бяха споделяли с Гиймо.

Разбира се, събудиха се късно и след като отделиха време за една солидна закуска, от която единствено Корали не се възползва пълноценно, поеха към хълма с Вратите.

* * *

— Скоро ще зърнем Вратите — предупреди Гонтран, като леко понижи глас. — Ще бъде по-благоразумно да не вдигаме много шум.

— Разбра ли? — Амбър стрелна с поглед сестра си.

Корали направи жест, сякаш зашиваше устните си, за да покаже, че отсега нататък ще бъде няма като риба.

В пълна тишина те стигнаха до голямата скала, зад която миналото лято някои от тях се бяха скрили, докато Гиймо обезвреждаше стражите. После се огледаха наоколо: само един рицар пазеше двете Врати.

— Като по поръчка! — зарадва се Амбър. — Бертрам ще призове графемата, която спира времето, и номерът ще стане: ще минем пред очите на пазача, сякаш сме невидими. Нали, Бертрам?

— Хм…

— Какво хм?…

Младият магьосник мъчително преглътна.

— Ами аз… такова… никога не съм я правил и не знам дали…

— Успокой ме, Амбър — каза Ромарик. — Кажи ми, че Бертрам може да отвори Вратата за Несигурния свят?

— Да, кълна се, че ще го направи!

— Спокойно, спокойно — защити се той. — Вратата е по… по-лесно!

— Подиграваш ли ни се? — попита Агата.

— Не — въздъхна Бертрам. — Не мога да ви обясня, но да използваш графема в празното пространство е много по-сложно, отколкото да задействаш графема, издълбана върху врата.

— Имам чувството, че не ни казваш всичко… — продължи Гонтран с подозрение.

— Да, всъщност… не! — измънка магьосникът. — Сигурен съм, че съм способен да събудя графемите на Вратата… Но после не знам дали моят Йонд, вътрешната ми сила, ще ми е достатъчен да я отворя.

— Кога ще знаеш това? — запита Амбър, като едва сдържаше гнева си.

— Когато докосна Вратата.

— А онзи номер с рицаря — попита Корали, — нали се сещаш, дето става неподвижен като статуя? Наистина ли е невъзможно? Беше страхотен!

— Мисля, че… че е по-добре да го пропуснем — изшептя Бертрам и сведе очи.

— И дума да не става! — възмути се Ромарик. — Няма да се откажем, преди още да сме почнали!

— Имаш ли друго предложение? — възрази Агата с леден глас. — Единствената ни надежда беше този магьосник, който явно е добър само да върти оръжие. А сега дори няма оръжие, нали го хвърли в морето!

— Ти си груба и несправедлива към него! — извика Корали. — Все пак той ни спаси живота при кориганите.

— Млъкни и остави Ромарик да говори! — заповяда сестра й.

Смутен, Ромарик вдигна ръце в знак на безпомощност. Засега не можеше да предложи никакво решение.

Тогава се намеси Тома:

— Трябва да му се хвърлим и да го овържем като наденичка.

— Моля? — смая се Гонтран.

— Не съм съгласна! — почервеня от възмущение Корали. — Бертрам не заслужава да…

— Говорех за рицаря — уточни Тома.

— Искаш да кажеш да… Не, това не е правилно! — възкликна Ромарик, ужасен от тази идея.

— Уф, стига сме се разправяли — отново се намеси Тома и стана. — Гиймо може би е в смъртна опасност, а вие се чудите дали да се размърдате!

— Той има право — потвърди Амбър. — Тома, с теб съм.

— Ей, Амбър, по-спокойно! — опита се да я омиротвори Ромарик. — Щом някой каже името на Гиймо, ти направо си губиш ума!

— Какво чакаме, та не тръгваме? — запита Агата, като на свой ред се изправи на крака.

— Да, по дяволите, напред към рицаря! — добави Бертрам и тутакси се присъедини към тях, щастлив, че вече не става дума за магия.

Четиримата безразсъдни смелчаци изскочиха иззад скалата и с рев се втурнаха към горкия рицар, който не повярва на очите си. Със зяпнала уста, той ги гледаше как тичат към него. Зачуди се каква игра играят тези деца.

— Хайде — въздъхна Ромарик. — Вече нямаме избор, трябва да помогнем на тези глупаци. — И той хукна след приятелите си, последван от Гонтран и Корали.

— Ние защо не викаме? — запита Корали.

— Ами… защото… Виж, ако ти прави удоволствие, викай — отвърна Ромарик с разстроен вид.

— Йахуууу!

Слисан, рицарят изобщо не понечи да се защити в момента, когато седемте младежи се хвърлиха върху него. И когато го сграбчиха за краката, той се строполи на земята. Защитните му рефлекси не проработиха.

— Държа десния му крак! — изрева Бертрам, когато жертвата се озова по гръб.

— А аз — левия! — извика Гонтран.

— Хванах ръката му! — каза Ромарик.

— И аз! — не закъсня Корали.

Тома направо седна върху гърба на човека.

— Ама как… какво така… ей! — само повтаряше рицарят, който беше на възраст, на която можеше да им бъде баща.

Най-после Амбър извади въже и един къс чорап от торбата си. Заедно с Агата овързаха рицаря и запушиха устата му с чорапа.

— Не правете такава физиономия, чист е! — утеши го Амбър.

Накрая оставиха нещастния овързан рицар и се приближиха към Вратата за Несигурния свят.

— Ако Бертрам се провали, загубени сме, повече няма какво да направим — изсумтя Агата.

— Поне ще можем да се извиним на горкия рицар — отвърна й Ромарик.

— Уф! Стига вече! — прекъсна го Амбър. — Знаеш много добре, че нямахме друг избор!

— Млъкнете! — намеси се и Корали. — Бертрам се нуждае от тишина, за да се концентрира! Ако изобщо успее да отвори Вратата, иска ми се този път да не се разделяме!

Бертрам се приближи до монументалната Врата, която водеше към Несигурния свят. Както и другата, към реалния свят, тази беше много висока и много широка. Върху дъбовото дърво бяха гравирани стотици графеми. Магьосникът докосна с треперещи пръсти знаците, които трябваше да задействат магията за преминаване оттатък. За негова изненада, те бяха горещи и пламваха безропотно! Откъде можеше да знае, че няколко часа преди това двеста рицари бяха минали през тази Врата и границата между световете още потреперваше? Бертрам изпита огромно облекчение. Обърна се към другарите си и обяви с възвърната самоувереност:

— Мисля, че няма да имаме проблем.