Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (5)

3.
Гиймо е изчезнал

Бертрам се строполи на колене в прахоляка на пътя. Пред очите му се издигаха високите бели къщи на Даштиказар Гордия, столицата на страната Ис. Не бе успял да настигне Гиймо. Макар че според всяка логика трябваше да е успял: бе тичал, без да спира, от селището Трой, което беше едва на няколко левги. Дробовете му го изгаряха, а сърцето му биеше така, сякаш щеше да изскочи. Почака, докато си поеме дъх, и започна да обмисля положението.

После излезе от пътя и малко по-нататък съзря разцепения от мълния менхир^[1]. Седна до него.

„Хайде да помислим хладнокръвно — каза си младият магьосник. — Идвам, след като Гиймо е тръгнал, и госпожа Трой твърди, че вече ме е виждала малко по-рано сутринта. Което означава, че някой, който прилича на мен, е дошъл тази сутрин в дома на Трой! Представил се е за мен и е отвел Гиймо със себе си! Гиймо е казал, че отиват в Даштиказар, но явно са поели в друга посока. Това много прилича на отвличане. Дори отвличане с магия, щом и Гиймо, и майка му са се заблудили от вида на измамника!“

Разсъжденията му бяха на прав път, но той все още се колебаеше с каква скорост да тръгне по него. Сам не можеше да стори кой знае какво. Кой щеше да му помогне? Учителят Кадехар бе отишъл в Несигурния свят заедно с Уриен Трой и неговия иконом Валантен, за да разследва масовото избиване на магьосниците от орките в Джагател и да разкрие истината.

Кой, освен Кадехар щеше да повярва на неговата история с двойника и отвличането?

Отговорът дойде от само себе си: приятелите на Гиймо! Приятели, които вече бяха и негови, откакто ги бе измъкнал от ноктите на кориганите!

Той седна по турски направо на земята и построи един магически лок около графемата за телепатична връзка Беркана. Изпрати този лок първо по дирите на Гиймо. Липсата на отговор потвърди опасенията му: чиракът вече не се намираше в Ис! След това влезе в контакт с първия от приятелите…

* * *

„Корали? Ехо! Корали, чуваш ли ме?“

— А? Кой ми говори? Кой ме вика?

— Е, Корали, има ли нещо, което не е наред? — с леден глас запита учителката по френски език.

Тази строга жена никак не обичаше някой да нарушава тишината в клас, вместо да си работи по упражнението.

— Извинете я, госпожо — подигравателно се обади един ученик, — беше заспала!

— Или пък чува гласове! — прихна друг.

— Млъкнете! Тихо!

Учителката удари няколко пъти с металната си линия по бюрото, за да въдвори тишина.

Корали се радваше на вниманието не само на приятелките си в колежа на Кракал. Каквото си беше миньонче, с дългите си черни къдрици и сини очи, тя бе обсебила цялото внимание и на момчетата, което много не се нравеше на другите момичета… Девойката се извини на преподавателката и обеща, че това няма да се повтори. После отново се съсредоточи върху граматическото упражнение. Въпреки всичко беше сигурна, че е чула глас. Глас на момче. Все пак не беше луда!

„Корали, това съм аз, Бертрам!“

— Берт… — започна тя на глас, но бързо запуши устата си с ръка и очите й се ококориха като палачинки.

„Шт! Не говори! Отговаряй ми само наум, като произнасяш мислите много ясно!“

„Бертрам? Но… как е възможно това?“

„Това е магия. Слушай внимателно, Корали: Гиймо е отвлечен! Трябва непременно да дойдеш при мен в Даштиказар. Ще се свържа и с другите. Да се срещнем в хана «Кривогледият старик». Знаеш ли го?“

„Знам го. Там правят много хубави плодови сокове и…“

„Погрижи се да предадеш информацията на Амбър“ — прекъсна я Бертрам.

„Не искаш ли да говориш с нея лично? — попита Корали. — Сега можеш да й простиш, нали?“

Корали намекваше за първата среща на Бертрам с групата… която не бе протекла много добре за магьосника.

„Не е заради това — оправда се той, макар да пазеше горчив спомен от удара с коляно, който Амбър му бе нанесла. — Нали знаеш как реагира Амбър, когато Гиймо е в опасност“.

„Да, имаш право. Значи, докато намеря някакво извинение, за да се измъкна от часовете, и докато се добера до сестра ми, ще стане… в пет часа в хана, става ли?“

„Идеално. До скоро“.

„Прегръщам те, Бертрам, и…“

Бертрам побърза да прекъсне телепатичния разговор. Корали не му беше безразлична, а сега не му беше времето да изпада в смущение!

След това той нахлу в мозъка на Ромарик, който от изненада щеше да падне от коня по време на упражнението по езда в двора на Бромотул — училището за подготовка на рицари на Братството на Рицарите на вятъра. Макар да не му беше съвсем ясно как ще се измъкне от Бромотул, Ромарик обеща на Бертрам да дойде на срещата в „Кривогледият старик“ в късния следобед.

После Бертрам се свърза с Гонтран, улучвайки го в кратка пауза по време на репетиция в Музикалната академия в Тантревал, където момчето бе прието преди две години. Флегматичен, както обикновено, Гонтран никак не се изненада да чуе гласа на Бертрам в собствената си глава. И той щеше да дойде на срещата.

* * *

Изтощен от продължителния бяг и от усилията, които изискваше телепатичното общуване, Бертрам облегна гръб върху менхира. Възползва се от телуричните сили, които камъкът излъчваше. За да подсили благотворното действие на мощния поток, той призова наум Уруз, графемата на земните енергии, и се остави в нейна власт.

Когато се почувства по-добре, опита да установи нов мисловен контакт. Сглоби своя берканов лок и изгради наум образа на някогашния си учител по информатика в манастира Гифду.

„Жералд… там ли си?“

„А къде да бъда, Бертрам?“ — веднага отговори магьосникът с топъл и спокоен глас, който внесе утешение в сърцето на младежа.

„Не знам! Може да си заминал в Несигурния свят, като учителя Кадехар! Или да си изчезнал като Гиймо…“

„Как така изчезнал като Гиймо? Случило ли се е нещо?“

Бертрам обясни на Жералд какво е положението и му изложи теорията си за евентуалното отвличане на чирака магьосник.

„Ако си прав, лоша работа. След малко ще ми разкажеш всичко най-подробно… За сметка на това, не съм сигурен, че си постъпил добре, като си споделил всичко с приятелите на Гиймо. Те са непредвидими! Но след като не можем да върнем нещата назад… Обличам си екипировката и тръгвам незабавно. Казваш, че този хан е близо до пристанището?“

„Да. Ще се чакаме там в пет часа“.

„И аз ще дойда. Опитай се да направиш така, че всички да запазят спокойствие. Един изчезнал чирак ни е предостатъчен“.

„Ще се радвам да те видя, Жералд!“

„Аз също, Бертрам, аз също“.

Разговорът прекъсна. Бертрам отпусна глава назад към гранитния менхир. Бе направил всичко, което бе могъл. И въпреки подигравките на Агата за магическите му възможности в деня, когато с Гиймо и неговата група се бяха озовали в ръцете на кориганите, той знаеше, че този път се справи добре!