Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (30)

28.
Водата и въздухът

Приближаването на Армията от хълмовете разпали страстите в Йенибохор, което се виждаше дори и върху крепостната стена, където тежковъоръжените орки тичаха да заемат позиции. Кушумай даде заповеди; хората й спряха и останаха вън от обсега на стрелите им, точно срещу градските порти, които бяха здраво залостени и изглеждаха непревземаеми за всякакви атаки.

— Не ни остава друго, освен да чакаме — заяви Кушумай на Жералд, Йорван и Кадуан, както и на ловеца, лютиера и стрелеца, които бяха дошли да чуят последните нареждания. — И най-вече, да се надяваме, че Морският народ ще успее!

Една от особеностите на този град беше, че от единия до другия му край минаваше река, която се вливаше в Изгарящото море. Вкарана в канал по цялото си градско протежение, тя обслужваше всякакви битови нужди и внасяше единствения елемент на свежест в града. Влажната река влизаше и излизаше от Йенибохор, като се промушваше под крепостната стена през сводест канал, защитен от решетка. В реката, както и в морето, живееха огромни хищни риби, твърде неприятни при евентуална среща по време на ритуалните къпания!

Уснак, един изключителен ловец, излъчен от всички Морски племена да оглави странната експедиция, спря за миг подводното си плуване и се извърна. Дългите му бели коси се разстлаха около главата му. Стотината мъже, които Морският народ бе изпратил като помощ на Армията от хълмовете, го следваха плътно с безупречна подводна техника на плуване. Току-що си бяха поели глътка въздух и знаеха, че могат да издържат дълги минути, като пестят движенията си. Спокоен от видяното, Уснак продължи напред.

Скоро забеляза решетката, която не позволяваше на морските чудовища да се изкачват срещу течението на реката и да стигат до града. Благодарение на ципата, която предпазваше очите му, както маската — гмурците, той различаваше и най-дребната подробност от всичко, което го заобикаляше. Така и съзря ръждивата метална бариера точно отдолу, до покритото с водорасли дъно, откъдето можеше да се мине. Уснак даде знак с ръка: трима мъже дойдоха да му помогнат да извие разядената от ръжда решетка. После един след друг се промушиха през образувалия се отвор. Предпазливо се издигнаха на повърхността, за да напълнят отново дробовете си с въздух, и пак се гмурнаха на дъното. Докато бяха извадили глави на повърхността, успяха да видят, че вниманието на орките и жреците изцяло бе насочено към равнината, където беше армията. Кушумай се оказа права! Отрядът, който успееше да проникне в града, със сигурност щеше да изненада защитниците!

Уснак се увери, че ножът, който в мирно време му служеше да изкормва наловената риба, все още беше в колана на препаската му. Той го погали, за да си даде кураж, и направи знак да продължат напред. Стигнаха до широкия мост, който беше продължение на пътя, идващ от главната порта, и се скриха под него. Самата порта — на няколко десетки метри оттам, беше пазена само от двама орки.

Другите бяха по укрепленията… Това не беше толкова чудно, като се вземеше предвид огромната греда, която блокираше двете метални крила на портата.

— Ще се разделим на три групи — прошепна Уснак. — Едната ще неутрализира чудовищата, втората ще отвори вратата, а третата ще прикрива отстъплението ни.

Морските хора безмълвно стъпиха на брега. Уснак измъкна от широкия си колан един предмет, който Кушумай му бе поверила, когато дойде при тях на саловете и сподели плана си за атака. Разви непромокаемата опаковка, която го предпазваше, и насочи металната тръба нагоре. Както му бе обяснила зеленооката жена, той натисна едно копче. Към небето тутакси изригна огнено кълбо и безшумно се пръсна с интензивна и краткотрайна синя светлина.

— Сигналът! — възкликна Кушумай от другата страна на стените, която от известно време гледаше напрегнато към небето. — Успяха! Ще се опитат да отворят вратата. Бъдете готови!

Във вътрешността на града първата група от Морските хора, следвана по петите от втората, се втурна към орките, докато третата се разгърна между вратата и моста. Орките толкова се изненадаха, когато видяха някакви полуголи хора да изникват от нищото и да размахват най-обикновени ножове, че не се защитаваха както обикновено. Първият падна почти веднага. Другият обаче се съвзе, повали двамина и изрева, за да повика помощ от своите. Твърде късно: гредата бе вдигната и двете крила се отвориха широко.

— В атака! — изкрещя Кушумай. — В атака!

Селяни от западните земи, разбойници, ловци и степни воини се втурнаха дружно напред.

През това време хората на Уснак, които най-сетне се справиха с втория орк, се оттеглиха към реката, като отнесоха телата на двама от своите, които зверовете бяха убили.

— Измъкнахме се сравнително леко — коментира Вал, бащата на Матси, като си държеше ръката, на която се виждаше кървяща порезна рана.

— Да — кимна Уснак. — Но нямаме какво повече да правим тук. Морският народ изпълни ангажимента си, сега е ред на другите да изпълнят своята част. Ние не сме войници.

Белокосите мъже се гмурнаха мълчаливо в реката и поеха към морето.

Първите, които стигнаха до града, бяха степните воини, следвани от ловците от Виолетовия Иртиш, предвождани лично от Кушумай. Те се натъкнаха на десетина орки, които се опитваха да затворят вратата.

— Най-после някакво движение! — изръмжа Тофан и стовари гигантския си меч върху черепа на едно чудовище, изумено да види срещу себе си човешко същество с неговия ръст.

Воините изтребиха орките около вратата още преди да са дошли ловците.

— Можехте да ни оставите малко! — пошегува се един от тях, който носеше копие в едната ръка и къса секира в другата.

— Спокойно — отвърна Тофан и посочи с брадичка вълните от орки, които се свличаха от крепостната стена. — Има за всички.

— Останалите не трябва да се бавят — обезпокои се Кушумай. — Какво правят те?

— Мисля, че има проблем — каза един ловец.

Действително на сто метра от стените, разбойниците и селяните, които образуваха основното ядро на армията, лежаха на земята и крещяха от изненада и гняв! Бяха се натъкнали на нещо движещо се и млечно на вид, което ги прекатури като кегли, нещо като гигантска вълна магия, която бе повалила всички, дръзнали да нападнат града.

Кушумай вдигна очи към укрепленията върху стените: жреците бяха изтъкали мощна магия, която пречеше на съюзниците да им се притекат на помощ.

— Смелост! — подвикна тя на петдесетината мъже, които сгъстиха редици. — Йорван и Жералд са отвън заедно с магьосниците коригани. Те сигурно ще намерят някакво решение!

— Надявам се, без да се бавят — спокойно изрече Тофан. — Защото орките, които прииждат, изглеждат много, много на брой!

* * *

Йорван и Жералд не загубиха време в размишления, щом разбраха, че Кушумай бе попаднала в клопка в града само с шепа хора. Колкото и да бяха храбри, нямаше да издържат повече, отколкото рицарите пред ордите от орки, които се намираха в Йенибохор! Двамата магьосници хвърлиха разярен поглед към жреците в бяло, които горе на стената образуваха верига, по която предаваха магията си. После се отдалечиха заедно с Кадуан и кориганите.

— Ще обединим силите си, Жералд, Кадуан и аз — обясни Йорван на Кор Озик. — Вашата магия е твърде различна, за да се обединяваме с вас. Нека кориганите направят всичко възможно да ни помогнат да прекъснем бялата вълна!

Кор Озик преведе казаното на старите мъдреци. Те поклатиха глави. Докато тримата магьосници се хванаха за ръце и взеха да приемат Несигурните стадхи на антимагията, която изработваха, кориганите очертаха един кръг на земята и започнаха да танцуват в средата му.

— В името на Бика и на Ръката, на Лебеда и на Годината, Уруз, която тича по твърдия сняг, Наутхиз, която ходи гола в студа, Елхаз, която пука, когато гори, благородната Йера, заспете, зли духове, и развалете онова, което магия е направило! УНЕЙ!

— Гар! Като зла змия се виеш,

оставил вред вдовици клети,

и със кръвта, която пиеш,

със силата на тез монети,

изблъскай мощната преграда,

от която децата ти страдат!

Звездната магия, призована от заклинанието, се спусна срещу тази на йенибохорските жреци. Златистата мъгла се нахвърли върху белезникавата вълна и се опита да я възпре, също като дига пред напора на бурята. Но след кратка борба тя отстъпи и избухна в сноп от жълти искри.

Непосредствено след това, изникнала от призоваването на огамите, магията на земята и луната удари на свой ред вълната с ярка червена светкавица. Около млечната магия въздухът се раздвижи, тя замръзна и полека започна да се оттегля. Но макар и поразклатена, защитата на жреците удържа на атаката.

— Магия на нас по-силна от магия на хора в бяло върху големи стени — със съжаление каза Кор Озик. — Но те много! По-малко хора в бяло и огами превърнат магия в прах!

— Имаш право, Кор Озик — каза Жералд мрачно. — Но какво можем да направим?

Отекна сух пукот от детонация. Един жрец се олюля, после падна напред и се строполи в основата на стените.