Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (36)

34.
Близначките

— Амбър! Приближи се…

Момичето се поколеба, но се приближи до Кушумай.

— Коя сте вие? Пак ли сънувам?

— Не, ти си съвсем будна, това не е сън. Обещавам ти скоро да отговоря на всичките ти въпроси. Но сега нямаме време! Ще ми помогнеш ли да спасим твоя приятел?

Тя посочи Гиймо върху масата.

Амбър се обърна: чиракът магьосник бе разтърсен от конвулсии и трепваше при всяка дума, която Сянката произнасяше. От очите й отново бликнаха сълзи, когато си помисли какво изпитваше той в този момент.

— Великият жрец на Бохор изчерпва силата му, за да надвие съпротивата на древната книга — продължи Кушумай спокойно.

— Е… и какво? — с треперещ глас попита девойката.

— Приятелят ти умира. И само ти можеш да му помогнеш.

— Но как? Кажете ми, моля ви!

— Като ми позволиш да действам. Като се оставиш в ръцете ми, малка хаминджа! Но те предупреждавам, че може да е болезнено.

— Няма значение — преглътна сълзите си Амбър. — Готова съм на всичко, само Гиймо да живее.

— Така си и мислех. Ти си храбро момиче, знам. Винаги съм го знаела.

Магьосницата затвори очи и започна да припява монотонно заклинание с графеми. От другата страна на преградата Амбър нададе дрезгав вик и отметна глава назад. Очите й се напълниха с кръв, а после побеляха. От гърлото й излезе глухо ръмжене. Тя тежко положи ръце върху енергийната стена.

При контакта с дланите на девойката стената започна да се пропуква. Едри капки пот се стичаха по лицето й. Продължаваше да ръмжи и с всяка измината минута ръмженето ставаше все по-нечовешко.

— За първи път присъствам на нещо подобно! — възкликна Жералд.

— И на мен нещо ми се губи — призна Кадуан, който бе повъзвърнал силите си. — Кушумай явно е омагьосала това момиче и го е превърнала в хаминджа — създание, подчинено на волята й. Но те се виждат за първи път!

— Не съм много сигурен — намеси се Кадехар замислено. — Забелязахте ли изражението на Амбър, когато видя Кушумай? Сякаш вече се бяха срещали. Миналия път Амбър се върна от Несигурния свят с ужасно главоболие. Мислех, че е от пътуването, но…

— … но това е най-явният признак за магическо зомбиране! — продължи Кадуан.

— Да, и спомням си също, че при последното пребиваване на Амбър в Несигурния свят тя имаше много празноти в паметта — добави Кадехар.

— Загуба на памет, друга характерна черта на този феномен — заключи старият магьосник.

Вече ясно се виждаха пукнатините около дланите на Амбър върху енергийната преграда. Все така със затворени очи, Кушумай се задъхваше, докато пееше магическите песнопения, които поддържаха контакта й с момичето. Внезапно Амбър се олюля и падна на колене, без обаче да изпуска стената. Трепереше и изглеждаше напълно изтощена.

— Не — простена Кушумай, — не! Още едно усилие, малката! Почти свършихме!

Корали видя как сестра й се свлече край невидимата стена. Без да се замисли, тя се втурна да я подкрепи и се притисна към нея.

— Амбър? Добре ли си? Какво ти направи тя?

Дори да искаше, Амбър не можеше да й отговори. Тя трепереше ужасно, като повалена от силна треска. Корали понечи да я дръпне за раменете и да я сложи да легне на пода, но изведнъж усети, че я обхваща пареща болка. Тя отвори уста и извика колкото от изненада, толкова и от болка. В същото време състоянието на Амбър като че ли се подобри. Стената отново започна да се пука около дланите й.

— Какво става? — учуди се Жералд от другата страна на омагьосаната преграда.

— Изключително рядко явление, ако не ме лъжат очите — отговори Кадехар. — Без да съзнава, Корали прелива от собствените си сили на сестра си, която е на ръба на изтощението.

— Това опасно ли е? — разтревожи се Кадуан.

— Да — без колебание призна Кадехар. — Но Амбър при всички случаи щеше да умре, ако Корали не й се бе притекла на помощ.

Действително Корали усещаше как животът изтича от тялото й и навлиза в тялото на сестра й. В същото време видя, че Амбър трепери по-слабо. Заключи, че намесата й се отразява благотворно и това й помогна да приеме болката, която беше непоносима по лицето и по цялото й тяло. Инстинктивно погледна ръката си. Там, където малко преди това имаше нежна и леко загоряла кожа, сега имаше подпухнала плът с противни рани и мехури.

Обзета от ужас, Корали опипа с ръка лицето си, очарователното си кукленско лице, което предизвикваше толкова вълнения сред момчетата. Това, което докосна, нямаше нищо общо с познатото. Пръстите й се оцапаха с кръв, която капеше от оголено месо… Тя изпищя. Не е възможно! Това трябваше да спре, преди окончателно да е обезобразена!

Дръпна се от сестра си и болката веднага отслабна. Но Амбър започна да трепери силно и животинското ръмжене, което излизаше от устата й, стана жалостиво като на ранен звяр.

Като чу стенанията, Корали кротко заплака. Нима Амбър щеше да умре? Тя се приближи и отново взе сестра си в прегръдките си, стисна я с всички сили, с цялата си привързаност, с цялата си любов. Какво значение имаше лицето й, ако Амбър нямаше повече да я има, за да я гледа?

Кадехар, Жералд и Кадуан наблюдаваха със свити гърла, мълчаливи и сериозни. Само мънкането на Сянката, която, съсредоточена върху ужасяващия си ритуал, призоваваше магическите сили на Гиймо да отворят Книгата, и заклинанията на Кушумай, която призоваваше тези на Амбър, за да срути енергийната стена, нарушаваха тишината.

Внезапно, с оглушителния шум на счупено стъкло, част от магическата преграда се срути, като отвори достъп до лабораторията. Амбър, Корали и Кушумай се сгромолясаха едновременно на пода, изтощени и в безсъзнание. Кадехар и Жералд се втурнаха напред.

— Заеми се с тях, Жералд! — каза Кадехар.

После се изправи срещу Сянката.

Сянката нададе гневен вик, когато чу как преградата се разрушава. Това беше прекалено! Тя ги бе видяла какво правят със стената, но я мислеше за много по-здрава и смяташе, че ще има време да довърши ритуала! Те проваляха всичките й усилия… Проклети да са!

Сянката взе Книгата на звездите в една ръка и подхвана Гиймо, все още слаб, да ходи. Явно възнамеряваше да избяга.

— Стой! — заповяда Кадехар. — Ти, мъж, жена или демон, заповядвам ти да ми върнеш детето и Книгата!

— Я виж ти… — изсмя се Сянката. — Надяваш се да ме победиш, жалко магьосниче.

С яростен вик Кадехар хвърли срещу него Турсаз. Сянката спря графемата и я скри в една гънка на огромния си плащ от мрак толкова лесно, колкото ако беше обикновено камъче. Кадехар пое щафетата и бързо изработи един лок около графемата за обездвижване Ингваз: неговата магия изчезна по същия начин. Зад гърба му Жералд и Кадуан се спогледаха.

— Бързо! — подвикна Жералд, като със съжаление изостави припадналите момичета. — Трябва да помогнем на Кадехар! Готови ли сте за Енсижил дю Лендорм?

— Аз съм готов.

Гласът на Кадуан бе потреперил.