Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (27)

25.
Тревоги

Решението да се построи тиловата база за контраатаката на Сивите хълмове — по-удобно разположени и по-лесни за защита, отколкото Гората на обесените — бе взето от Кушумай.

За огромно облекчение на Жералд, който никак не се чувстваше добре в кожата на началник, Ловджийката властно пое ръководството на операцията. Щом разбраха коя е тази жена, степните воини незабавно й засвидетелстваха уважението си, примесено с известен страх. Колкото до Ромарик, Гонтран, Корали и Агата, въпреки тяхната неприязън към неблагодарните възрастни, те отначало гледаха младата жена в меча кожа с любопитство, а по-късно, когато Кадуан им разкри нейната самоличност — с възхищение.

— Тази жена — бе им доверил старият магьосник — е водач на Мечките, тайно братство, към което принадлежи и повелителят Ша. То е свързано с Книгата на звездите и трябва да предпазва трите свята от злоупотреба със силата на тази книга.

Разбира се, Агата и Корали не пропуснаха да обърнат внимание на приятелите си, и то не без известно злорадство, че организирането на тази толкова важна операция е поверено на жена.

Любопитството им след това бе привлечено от тайнствения мъж с червения плащ, повелителя Ша, който носеше и името Йорван и за когото Гиймо им бе споменал съвсем бегло. Ала той само им се усмихна хладно.

В действителност Йорван бе твърде зает да обмисля превземането на Йенибохор. Той изложи пред Кушумай своя план за атака.

— Нека първо да видим какви подкрепления ще доведат моите хора! — възрази младата жена.

— И ти се тревожиш — забеляза Йорван. — Смяташ, че сме твърде малобройни, за да превземем с атака този прокълнат град, нали?

— Знаеш, повелителю Ша — смръщи вежди Кушумай, — че Братството на мечката винаги е мечтало да сложи край на машинациите и интригите на жителите на Йенибохор! И защо според теб още не сме го направили? Защото те са силни, много силни! Богатството им позволява да си купуват услугите на мерзавеца Тунку и неговите орки. Освен това там са и жреците, и техният тайнствен властелин, който ми вдъхва опасения.

— Но и ние не сме съвсем без козове — възрази Йорван. — На наша страна е целият Несигурен свят, който е уморен от издевателствата на жреците! Армията ни ще бъде многобройна, в това няма съмнение!

— Може би — призна Кушумай. — Но дали ще бъде равностойна? Не забравяй, че двеста рицари не издържаха дълго време пред орките на Тунку! При това ги смятат за най-добрите бойци на трите свята.

— Те се втурнаха със затворени очи в капана, без да са обмислили какъвто и да е план за атака — въздъхна магьосникът с червения плащ. — Този път ще бъде различно.

— Добре, да предположим, че удържим пред наемниците, които се намират в града, но как ще преодолеем мощта на жреците? Само ти, Жералд и аз, а може би и старият Кадуан, ако успее да се съвземе, можем да им се противопоставим! Не поставям под съмнение качеството на магията ти, повелителю Ша, нито тази на Жералд, но дори и да обединим силите си, няма да можем да се мерим с жреците!

— Значи това те тревожи — изведнъж схвана Йорван, — недостатъчната ни магьосническа сила.

Водачката на Мечките не отговори, а се задоволи да кимне утвърдително.

Установиха окончателно бойния стан в една защитена долчинка, близо до възвишение, откъдето можеха да наблюдават равнината, морето, а по-нататък — Йенибохор. Степните воини, същински диви зверове, се пръснаха наоколо, за да охраняват района незабелязано.

Четиримата младежи оставиха Кушумай и магьосниците да си говорят за шансовете им за успех и седнаха малко встрани.

— Чудя се какво става със сестра ми. Защо още я няма?

— Корали… пътят до Хищната пустиня е дълъг — пак се опита да я утеши Ромарик. — Дай й още време, ще се върне!

— Ромарик има право — каза Гонтран. — По-скоро трябва да се тревожим за Бертрам! Вие разбрахте ли къде отиде той?

— Не, и аз се притеснявам — призна Агата. — Бертрам имаше онази идиотска усмивка, която предшества катастрофите, на които той е голям майстор.

— Изобщо не трябваше да го пускаме — рече Корали.

— Е, и ти сега… нека да му имаме доверие — предложи Ромарик. — Той ни доказа, че е способен както на най-лошото, така и на най-доброто!

— Да се надяваме, че този път ще е най-доброто! — възкликна Гонтран и въздъхна.

В равнината се появи облак прах, възвестяващ пристигането на голяма група хора. Всички застанаха нащрек.

— Идват от запад — каза Жералд, поставил ръце над очите си, за да не го заслепява яркото слънце.

— Не, от юг — поправи го Кадуан.

В действителност към Сивите хълмове се приближаваха два отряда.

— Дали са хора от Йенибохор? — обезпокои се Жералд.

— Йенибохор е на изток — отговори Кушумай. — Не, мисля, че това са подкрепленията, вдигнати на бунт от Мечките. Повелителят Ша ги предупреди телепатично за промяната на мястото на срещата.

И наистина, макар и нееднородни, приближаващите дружини не приличаха нито на орки, нито на жреци, а на обикновени въоръжени люде, награбили мечове, копия, лъкове, секири, сърпове и тояги.

— Колко са? — удиви се Кадуан.

— Трудно е да се каже… Може би хиляда — отговори му Йорван.

Кушумай отиде да посрещне първите групи въоръжени хора. Те я поздравиха с дълбока почит.

— Но… — възкликна Гонтран, когато съзря в тълпата една личност. — Аз познавам оня висок рус мъж там, между червенокосите! Това е лютиерът, който ми продаде цитрата някога, в едно село на западните земи!

Приближи се до мъжа, който не го разпозна веднага. Ала когато Гонтран се представи, той горещо стисна ръката му.

— Значи вие сте от Братството на мечката? — попита Гонтран.

— Не забравяй какво казах един ден в магазина на едно хлапе, преоблечено като Дребен човек от Вирду: всеки си има своите тайни!

И те се посмяха при спомена за срещата им.

И други подобни изненади очакваха младежите от Ис. Наред с храбрите селяни от западните земи и мъжете в брони и с животински черепи на върха на шлемовете, за които се твърдеше, че били личната гвардия на Кушумай, стотина разбойници със загрубели и покрити с белези лица се здрависваха шумно с другарите си по съдба. Гонтран позна младия разбойник, стрелеца с лък, който се бе сражавал с Тофан по време на засадата на пътя за Ядигар, която бе устроил заедно с цялата си банда. Гигантът се бе смилил над достойния си противник и само го бе ранил. Впрочем новата среща между Тофан и стрелеца беше приятелска: единият си спомни за смелостта на другия, а той от своя страна — за благородството на воина, който му бе пощадил живота.

До стрелеца стоеше момче, което ги гледаше ококорено, сякаш небесата току-що се бяха стоварили върху него.

— Тоти! — радостно се провикна Корали, като разпозна младия паж, който заедно с тях бе хвърлен в тъмницата на Тунку в Ядигар.

Младежите се втурнаха към старото си приятелче, което още не вярваше на очите си, и го дръпнаха настрани. Докато хората от Братството на мечката продължаваха да се настаняват на хълмовете, те си разказаха приключенията, които бяха преживели. Така научиха, че Тоти е брат на стрелеца, а също и че двамата — единият между бандитите, а другият в двореца на Тунку — бяха шпиони на Братството на мечката. Колкото до Тоти, който трепереше и ръкопляскаше при разказа за подвизите на Гиймо в двореца на командира Тунку, чието срутване си бе останало загадка, той не можеше да се нарадва, че е срещнал така неочаквано приятелите си. Единствено отсъствието на чирака магьосник и Амбър помрачаваше картината.

— Само да знаете колко съм доволен! Наистина се боях да не остана сам между зверовете и войниците, както беше последният път, в затвора!

— Успокой се — приятелски му каза Ромарик. — Ние сме тук и сме заедно. Обещавам ти, че през тези няколко дни няма да скучаем, както беше в Ядигар.

* * *

При наближаването на нощта хиляда мъже, решени да победят армията на Йенибохор, установиха лагера си на Сивите хълмове. Липсваха единствено Бертрам, Амбър и Тома.