Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (12)

10.
Виещият бряг

Преминаването на мъжете от Братството между двата свята стана безпрепятствено. Рицарите, които не отбираха много от магии, се бяха държали смело, но стъпиха на твърда земя на Срединния остров с видимо облекчение. Колкото до учителите магьосници, те бяха напълно изтощени. Отварянето, а после и задържането отворена на Вратата за Несигурния свят им бе струвало значително количество енергия. Тъй че те спряха да починат, а командорът се възползва от това време, за да обясни на хората си високия залог на операцията, в която участваха.

Загрижен да не изтече важна информация, която да вдигне на крак шпионите на Сянката в Ис, превото бе препоръчал на командора най-голяма дискретност, поради което рицарите не знаеха нищо за похищението на Гиймо. Когато научиха за това от водача си, те реагираха бурно.

— Да се захваща с едно дете! — избоботи един.

— И то не кое да е! — допълни Бертолен.

Веднъж той бе качил Гиймо на коня си, за да го заведе в Бромотул да види братовчед си.

— Ако ми падне в ръчичките, тази Сянка ще прекара най-тежките петнайсет минути в живота си! — измърмори Амбор от отряда на Бертолен.

— Какво чакаме, та не отиваме да измъкнем Гиймо от ноктите на този демон? — намеси се трети, който видимо гореше от нетърпение.

— Рицари! — с успокоителен жест се обърна към тях командорът. — Разбирам вашето вълнение и яда ви. Но трябва да запазим хладнокръвие: намираме се в един опасен свят, където Сянката е в пълната си мощ. Да не се оставяме да ни подведе гневът! Само на тази цена ще можем да изпълним задачата си и наистина ще помогнем на Гиймо!

— Командорът има право — потвърди загрижено Жералд, който се бе присъединил към групата. — Още повече че дори не знаем къде да търсим Гиймо!

— Тогава как ще се справим? — попита Бертолен магьосника.

— Първо трябва да напуснем този остров, където Гиймо очевидно го няма и където възможностите да маневрираме са ограничени — отвърна Жералд.

— Аз се заемам с това — каза командорът. — Амбор, Бертолен, елате с мен! Останалите, бъдете готови за път!

Срединният остров приличаше на огромна водна лилия. Плосък и каменист, под постоянния напор на вълни и ветрове, той би трябвало да си остане безлюден. Тук обаче живееше малка общност от рибари, по-голямата част от които обитаваха едно неукрепено селище. Благодарение на Изгарящите медузи в откритото море, от които Ромарик се бе измъкнал на косъм, този остров всъщност беше защитен от гомони и други морски чудовища! При липса, на каквато и да е земна растителност, рибарите живееха единствено от това, което им предоставяше морето: водорасли и риба в изобилие.

Докато мъжете се събираха, командорът тръгна към селището да спазари преминаването им на голямата суша.

Жералд се върна при Кадуан, който с мъка се изправяше на крака.

— Уф! — мръщеше се старият магьосник. — Всичко това не е за моята възраст!

— Никога не бих успял да преведа всички тези рицари без теб — благодари му Жералд и приятелски стисна рамото му.

— В замяна, на което искам да прекарам отпуската си в Пурпурните планини на твоя сметка! — пошегува се Кадуан.

— И ще оставиш своя гимнастически салон на произвола на чираците?

— В името на всички призраци в Гифду, разбира се, че не! — избоботи той. — Е, хайде, дай ми още няколко минути да се съвзема напълно.

— Молбата ти е удовлетворена. И бездруго ми е нужно време, за да вляза в контакт с Кадехар. Идеята му да дойде тук с Валантен и Уриен се оказа чудесна. В това приключение имаме нужда от много хора! А от него — повече от всеки друг!

Жералд затвори очи и изгради около Беркана магия за телепатична връзка, като се стараеше да призове графемите във формата им, характерна за Несигурния свят. Все още уморен от усилията си да отвори Вратата, той доста трудно успя да се свърже с учителя Кадехар, който не повярва на ушите си, когато разпозна гласа на Жералд. Неговият приятел магьосник набързо му изясни положението и го извести за изчезването на Гиймо.

Кадехар не даде външен израз на гнева и тревогата, които го обзеха. С обичайното си спокойствие той предложи да се присъедини към рицарската армия заедно с Уриен и Валантен и да обединят силите си.

Жералд изпита огромно облекчение, щом разбра, че скоро на своя страна ще имат и най-силния магьосник от Гилдията. Несигурният свят не биваше да се подценява! Кадехар и двамата му спътници вече се намираха на Ръждивата пустош и решиха да се срещнат на хълмовете край Виещия бряг.

Скоро след това командорът се завърна с добра новина: благодарение на няколко скъпоценни камъка, които изобилстваха в сейфовете на превото в Ис и с които за щастие рицарите се бяха запасили достатъчно, рибарите се бяха съгласили да предоставят на изникналата от нищото армия всички плавателни съдове, които щяха да й бъдат нужни.

Двайсетина огромни лодки бързо бяха натоварени с хора и багаж и тюркоазената армада напусна бреговете.

Прекосяването мина без произшествия, като се изключи една колония от Изгарящи, предизвикали бурно вълнение у рицарите, на които бяха чужди морето и опасностите, които то криеше. За първи път Жералд се запита с учудване защо Ис никога не бе имала морска флота. Отговорът го осени веднага: просто защото откъм океана, където се намираше островът на страната Ис, никога не бе идвал враг!

След продължително пътуване, което се стори безкрайно на рицарите, най-после слязоха в северозападния край на Виещия бряг. В боен ред, предвождани от двамата магьосници, двестате рицари напуснаха без капка съжаление брега и поеха на изток. Силният вледеняващ вятър, който внезапно ги връхлетя в странната Ръждива пустош, всъщност възвърна доброто им настроение: те се почувстваха на позната почва, малко като у дома си, сред ободряващите ветрове на ландите.

Спряха да повъзвърнат силите си в подножието на едно възвишение. Докато дъвчеха дажбата си хляб, Жералд им разказа за Несигурния свят. После отново потеглиха и вървяха неуморно през остатъка от следобеда, като си даваха взаимно кураж с песни от родния край.

Кадуан първи забеляза дим от огън в далечината.

— Трябва да е Кадехар — каза Жералд на командора.

За да не поемат излишни рискове, решиха да изчакат и да изпратят няколко души на разузнаване. Не след дълго те се завърнаха.

— Трима мъже, от които двамата носят доспехите на Братството, а един е с плаща на Гилдията — обяви водачът на отряда. — Седнали са около огън. Скалист участък, безлюден.

— Кадехар, Уриен и Валантен! — радостно възкликна Жералд. — Всичко е наред, командоре!

Малко след това армията от Ис стигна до стана на тримата мъже. Срещата беше радостна. Уриен Трой шумно приветства ветераните със силни потупвания по раменете, а по-младите — с пощипвания по бузите. Валантен дълго стиска ръката на командора, който бе негов ученик от школата за рицари в Бромотул, а Кадехар развълнувано разцелува двамата си колеги от Гифду.

— Благодаря ви, приятели, благодаря, задето реагирахте толкова бързо! С помощта на рицарите имаме добри шансове да спасим Гиймо.

Жералд му се усмихна ободряващо. Ала той добре познаваше Кадехар и виждаше колко бе обезпокоен магьосникът за своя чирак.

— Тази нощ ще стануваме тук — обяви командорът. — Амбор, организирай нощните стражи! Бертолен, разпореди се за вдигане на палатките! Аз ще седна край огъня с приятелите.

Лагерът на рицарите, охраняван от бдителна стража, скоро бе издигнат. Всеки от тях носеше в екипировката си и парче платно, което се съединяваше с тези на други рицари, за да се образува платнището на палатка.

Командорът, Уриен и Валантен, Амбор и Бертолен, Кадехар, Жералд и Кадуан бяха насядали около огъня в центъра на лагера. Бертолен бе извадил манерка със сладко вино, която минаваше от ръка на ръка.

— Представям ви Амбор и Бертолен, най-храбрите от моите рицари — посочи ги командорът. — Те ще бъдат моите капитани по време на този поход. Излишно е да ви представям Уриен и Валантен — всички в Братството знаят легендата за двамата Рицари на печалния образ.

Присъстващите избухнаха в смях, а Уриен и Валантен се изкискаха, когато чуха прякора си от времето, когато бяха действащи рицари.

— А сега — продължи командорът — да се върнем на същината на въпроса. Учителю Кадехар, учителю Жералд, учителю Кадуан, слушаме ви.

Кадехар бе потънал в мрачни мисли. Жералд се прокашля и взе думата:

— Гиймо е бил отвлечен недалече от Трой от някой, който владее магически техники и е приел облика на моя ученик Бертрам. Всичко навежда на мисълта, че това е била ако не лично Сянката, то поне някое от нейните създания. Настоях пред превото да започне операцията, в която участвате днес и която е първа по рода си в досегашната история на страната Ис, защото предчувствам голяма опасност. Голяма опасност за Гиймо. И голяма опасност за всички нас.

Думите на магьосника бяха посрещнати с мълчание. Никой не се съмняваше, че Гиймо е в опасност — нима Сянката не бе опитала многократно да се добере до момчето? И ако едно творение на злото, като Сянката, толкова много го желаеше, едва ли беше, за да го почерпи с топъл шоколад! Без да го изказва на глас, всеки от присъстващите, дори Уриен, усещаше, че съдбата им е тясно преплетена с тази на младия чирак магьосник.

— Във всичко това има и едно добро нещо и то е, че поне приятелите на Гиймо не са се включили в приключението! — избоботи Валантен.

— Лично се погрижих те да си останат вкъщи и да си кротуват — доволно потвърди Жералд. — Тези хлапета са способни да се забъркат в най-невероятни ситуации!

* * *

— Ами сега? — запита Агата, като огледа любопитно местността около Вратата, през която се бяха озовали в Несигурния свят.

— Сега трябва да намерим къде да пренощуваме — отвърна Ромарик, придържайки Бертрам.

Младият магьосник бе крайно изтощен от усилието си да отвори магическия проход.

— Там долу край брега има някакви къщи — отбеляза Гонтран.

— Сигурно са на рибари — кимна Ромарик. — Да вървим! Бертрам трябва на всяка цена да си почине.

— Той наистина изглежда отпаднал! — потвърди Корали.

— Ама вие сте направо смешни! — със слаб глас измърмори младият магьосник. — Много ви е лесно отстрани. Следващия път ще се оправяте без мен.

Групата се запъти към селцето, което им бе посочил Гонтран.

Там ги посрещнаха рибари, които първоначално ги изгледаха недоверчиво. Но като видяха, че това са само деца, се отпуснаха. Жените от своя страна не пропуснаха да се изкажат доста нелицеприятно за майките, които оставят децата си да се шляят насам-натам. Въпреки това им приготвиха обилно ядене, главно от риба и морски дарове.

— Никога не съм виждал толкова народ при Вратата — каза един рибар и плю на земята.

Беше дребен и сух и като че ли беше старейшината на това село.

— И никога не си спечелвал толкова много скъпоценни камъни! — развеселено добави друг мъж.

Рибарят се изсмя.

— Да не би да искате да кажете, че преди нас от Ис са дошли и други хора? — учуди се Ромарик.

— Не знам откъде са дошли, но бяха дяволски много. Около двеста души. И хич не бяха леко облечени! С тези ризници май не им беше лесно!

Останалите рибари се изхилиха.

— Страхотно! — въодушеви се Корали. — Значи Жералд е успял да убеди превото! Рицарите на вятъра са пристигнали тук, в Несигурния свят, и ще освободят Гиймо!

— Сигурно си права — каза Амбър, която въпреки всичко изглеждаше малко разочарована. — Може да се каже, че е страхотно. — Обаче не изглеждаше твърде убедена в думите си.

Всички бяха отговорили на предложението на Ромарик с ентусиазъм, защото бяха убедени, че никой друг няма да се притече на помощ на Гиймо. Тъй че в известен смисъл се бяха почувствали длъжни да постъпят така. Ала двеста рицари, предвождани от учител магьосник, ги бяха изпреварили и правеха тяхното начинание да изглежда жалко.

— Какво ще правим? — попита Тома.

— Има две възможни решения: или веднага да се приберем в Ис и да оставим рицарите да си свършат работата докрай, или да се опитаме да им помогнем.

— Щом вече сме тук, нека изберем второто — предложи Ромарик.

— Съгласен съм — каза Гонтран, докато другите мърмореха одобрително. — Но с какво можем да помогнем на рицарите?

Амбър отиде да поразпита старейшината и не след дълго се върна при спътниците си:

— Имат преднина от почти цял ден. Да изчакаме до утре и да се свържем с Жералд чрез магията на Бертрам! Ще видим как ще реагира!

— Тъй или иначе, тази вечер Бертрам не е способен да направи каквото и да било, все едно дали да отваря пак Вратата или да осъществява телепатична връзка — заяви Агата и кимна към младия магьосник, който бе потънал в сън в един ъгъл на стаичката, където щяха да пренощуват.

— Ами ако Жералд много се ядоса? — обезпокои се Корали.

— Ще се престорим, че по трасето на магическата връзка има смущения и не го чуваме добре, и ще я прекъснем — бавно изрече Амбър. — После ще действаме както си знаем. И аз, както Корали и всички вие, мисля, че присъствието на рицарите в Несигурния свят е чудесна новина! Но нещо ми подсказва, че работата няма да е много лесна.

— Имаш право — запалено се включи Тома. — Ромарик, Гонтран, Корали и ти познавате по-добре Несигурния свят, от който и да е рицар. Гиймо може да има нужда от вашата опитност толкова, ковкото и от силата на Братството!

— Знаеш ли, ти никак не си глупав! — Амбър тупна приятелски червенокосото момче по гърба. — А и рибарят, с когото говорих, е съгласен да ни преведе с лодката си до мястото, където е оставил хората на Братството, срещу няколко скъпоценни камъка.

Предложението на Амбър бе подложено на гласуване. То получи всички гласове, с изключение на този на Бертрам, когото не успяха да събудят.