Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (34)

32.
Притиснати до стената

— Вие… се познавате? — видимо изненадан, попита Йорван.

И не беше единствен. Жералд и Кадуан гледаха недоумяващо.

— Хм… да — измънка Кадехар, леко поруменял, като се размърда в бронята си. — Срещнахме се преди много години в един хан във Фергана.

— Ама ти целият се изчерви, приятелю! — възкликна Жералд. — За първи път те виждам в подобно състояние!

— Сигурно е от горещината! — лукаво подхвърли Кадуан.

— Значи се казваш Аздар? — попита Уриен.

— Аздар е името, което нашият приятел използва, когато пътешества в Несигурния свят — отговори му Жералд. — За да може да си води разследванията в пълна дискретност.

— И да води двойствен живот — подкачи го пак Кадуан.

— О, моля ви се — намеси се Кадехар ядосано. — Просто прекарахме няколко дни заедно и това е…

— Няколко дни и няколко нощи, за да бъдем съвсем точни — прекъсна ги Кушумай, която, изглежда, се забавляваше от смущението на Кадехар.

— Бяхме млади… Онази среща беше преди… петнайсет години!

— Четиринайсет — поправи го младата жена. — Аздар, защо се мъчиш да се оправдаваш? Миналото си е минало, това е. Днес аз съм Кушумай Ловджийката, магьосница, заточена във Виолетовия Иртиш, водач на Братството на мечката и на армията, която в момента превзема този град. А ти си Кадехар, магьосник от Гилдията. Събрахме се отново не за да си спомняме миналите ни срещи, а за да спасим едно дете от Ис. И да сложим най-после край на машинациите на жреците и на ужаса, който те всяват в този свят.

Кадехар се любуваше на Кушумай. Спомни си за дръзката девойка, която танцуваше по масите в кръчмите и в която бе лудо влюбен, когато бе млад магьосник. Беше я срещнал по време на една мисия, на която бе изпратен от Гилдията в Несигурния свят. Ослепителното момиче се бе превърнало във великолепна жена с впечатляваща увереност и воля.

Кадехар направи усилие да възвърне самообладанието си.

— Разбира се, имаш право — отвърна той. — Да се върнем на огнената преграда: как да я преодолеем?

Йорван посочи с ръка неподвижните жреци на върха на кулата, което означаваше, че магията на Бохор отново бе задействана срещу тях.

— Ще постъпим така, както при навлизането в града! — отговори той на Кадехар.

Пясъчните хора заеха позиции в подножието на кулата, вдигнаха оръжията си и методично започнаха да повалят мъжете в бяло.

През това време кориганите очертаха кръг в прахта, а степните воини се приготвиха да преминат през прохода, който червената магия скоро щеше да отвори.

* * *

В същия този момент Сянката ликуваше в лабораторията си. Защитите около Гиймо най-после отстъпиха! Магията, изтъкана с безкрайно търпение въз основа на Книгата на звездите, бе надвила графемите, с които чиракът магьосник се бе обградил.

Сянката затвори старинната книга. Влачейки мрака след себе си, тя се отправи към стълбището и бързо слезе до етажа, на който бе затворен Гиймо. Отвори вратата: всички бариери, които я деляха от момчето, се бяха разтворили и то лежеше на пода, на мястото, където космическото яйце се бе пръснало.

— Най-сетне… най-сетне ще мога… да изпълня Великия план. — Сянката се приближи до Гиймо, който леко помръдна. — Събуждаш се… Толкова по-добре, момчето ми… Това ще ми спести… необходимостта да го направя… прекалено грубо.

— Гра… графемите? — заекна Гиймо с пресеклив глас.

— Изчезнаха… отлетяха… разбиха се… Казах ти… че накрая ще бъдеш мой.

Чиракът магьосник се опита да стане, да окаже съпротива на противника си. Но беше прекалено слаб и пак се строполи върху каменните плочи на пода на килията. Сянката го сграбчи. Гиймо усети как коварен студ обхваща тялото му.

— Ще те отведа… към твоята съдба… Към нашата съдба.

Гиймо усети, че демоничното създание го отнася навън от стаята. Събра малкото сили, които му бяха останали, и нададе вик на протест, отчаян вопъл.

* * *

Най-после младежите се решиха да напуснат скривалището, където се бяха подслонили, и тръгнаха към стълбите. Сега се колебаеха накъде да продължат: нагоре или надолу?

— Предлагам да слезем — каза Бертрам. — Гиймо беше пленен, значи е в килия. Всеки знае, че килиите са в подземията.

Никой не намери какво да каже срещу аргументите на младия магьосник.

Ромарик взе една горяща факла от стената и тръгна начело на колоната. Скоро потънаха в търбуха на кулата.

— Корали, какво правиш? — нетърпеливо подвикна Амбър. — Другите вече тръгнаха!

— Идвам де, тук е тъмно — каза тя, като най-спокойно си връзваше връзките на обувките.

В същия момент дочуха болезнен вопъл.

— Чу ли?

— Приличаше на гласа на Гиймо!

Амбър и Корали застинаха и наостриха слух. Чуха само сух, равномерен пукот. Изстрелите на пушките отвън.

— Уверявам те, че беше Гиймо! — повтори Амбър. — Да вървим!

— Амбър, чакай! Трябва да предупредим останалите!

Но неустрашимата девойка вече се бе втурнала по стълбите към етажите нагоре.

— Все си е същата! — измърмори Корали и хукна подире й.

Минаха през първата стая — празна, изкачиха се по-нагоре и най-после попаднаха в широка зала, отрупана с магьоснически инструменти.

Амбър бе спряла намясто и сочеше, трепереща, нещо в средата на стаята.

— Там… виж! Това са Гиймо и…

— Сянката!

Корали изпищя при вида на тази сцена.

Гиймо лежеше на огромна маса до една книга с корица, посипана със звезди; той сякаш леко помръдваше. До масата стоеше силует, обвит в мрак. Когато се обърна към неканените посетители, от него изпопадаха късове тъмнина, които зловещо запращяха при съприкосновението си с пода. Пронизвайки пелената от мрак, две очи като от огнена жарава започнаха да блещукат в червено.

— И това ако не е вълнуващо… Тези девойки май са твои приятелки, момчето ми… Това е добре… много добре… В края на краищата… всеки спектакъл… се нуждае от зрители… Всеки исторически момент… се нуждае от свидетели.

Сянката бе заговорила ласкаво, почти нежно, и гальовното шушнене смрази кръвта на двете сестри. Ужасени, неспособни да побегнат, те усетиха как краката им омекват, а сърцата им се разтапят. Сянката се изсмя.

* * *

— Бавим се, много се бавим! — оплака се Кадехар, докато сваляше бронята си.

— Търпение, приятелю — отговори му Жералд. — Пясъчните хора правят каквото могат!

Сякаш да потвърдят думите му, в същия миг двама жреци паднаха от върха на кулата. Маговете коригани прецениха, че броят на защитниците е намалял достатъчно, и започнаха да правят магията си. Изведнъж тя бликна от кръга и се хвърли срещу огнената завеса, разруши я и я превърна в сноп от черни и червени капчици. При този удар и последните жреци се строполиха като ударени от мълния.

— Най-после! — възкликна Кадехар.

Степните воини се готвеха да се втурнат към кулата, когато от една странична уличка се появи задъхан ловецът.

— Имаме проблем при входа! Пристигна Тунку с подкрепления от орки, а рицарите са недостатъчни. Трябва ни помощ от Северните воини. Да не говорим, че и жреците дойдоха на себе си. Изпращат магии откъм крепостната стена, които парализират нашите хора!

Кушумай бързо прецени положението. Ако Армията от хълмовете отстъпеше пред орките, те тъй или иначе нямаше да успеят да обсадят кулата. Тя реши:

— Тофан и неговите бойци ще дойдат с теб, както и Пясъчните хора и кориганите, ако са съгласни. Имам нужда от останалите тук. Това е всичко, което мога да направя. Надявам се, че силата на едните, уменията и магическите сили на другите ще са достатъчни, за да наклонят везните в наша полза.

Тофан изрази одобрение, както и Кор Озик, който представляваше кориганите. Пясъчните хора само кимнаха. После всички хукнаха след ловеца.

Тогава Уриен пристъпи напред:

— Кушумай, Кадехар, моля да ми бъде оказана честта да се присъединя към тези смелчаци и да помогна на моите другари. Дайте ми възможност да изкупя вината си. Позволете ми да отида при тях!

— Върви, стари рицарю — съгласи се младата жена след кратко колебание. — Ти си роден за битки, за открити битки, които се водят лице в лице и с изваден меч! Кой знае какво ни чака в тази кула, какви прокоби ни дебнат, за които нямаш и представа! Върви!

Уриен Трой отправи към Ловджийката поглед, изпълнен с признателност, и се втурна към бойното поле.

— Ето че сме притиснати до стената! — обяви тя тържествено. — Ако мога да си позволя тази последна шега!

— Вярно! Казват, че ако те притиснат до стената, можеш да покажеш дали си боец! — каза Жералд, като й се усмихна съучастнически. — А ако се качиш на кула, можеш да покажеш дали си магьосник!

Кадехар, Жералд, Кадуан, Кушумай и повелителят Ша решително се отправиха към главната врата на кулата.