Ерик Л'Ом
Лицето на Сянката (17)

15.
Уриен Трой

Предложението на Йорван за преговори, което Кадехар и Жералд съобщиха в щаба на рицарите, никак не се хареса на суровите мъже, които предпочитаха да действат, с изключение може би на Валантен — най-мъдрия измежду тях.

— Какво? — провикна се Уриен. — Искате да преговаряте с тези откачени?

— Така ще можем да разберем с какви сили разполага градът — опита се да обясни Кадехар на стария рицар, който видимо беше на път да се пръсне от ярост.

— Значи нямаш доверие в храбростта на Братството? — попита командорът, леко засегнат.

— Проблемът не е в това — намеси се Жералд. — Учителят Кадехар изобщо не подлага на съмнение вашата смелост! Но според Йорван жреците от Йенибохор имат магически сили, които…

— Йорван — изсмя се подигравателно Уриен. — Такова страхливо предложение не може да излезе от друг, освен от него! Учудвам се само, Кадехар, че се оставяш този тип да те манипулира, при това, след като веднъж вече ни е изменил.

— Достатъчно, Уриен! — сухо каза Кадехар. Поведението на исполина от Трой го накара да загуби търпение. — Твоите намеци са неприемливи! — продължи той.

— А аз пък не приемам да се подчинявам на Гилдията и на проклетите й магьосници! — изрева Уриен.

При тази обида Кадехар заплашително пристъпи към Уриен. Жералд, командорът и Валантен бързо се изпречиха между двамата мъже. Капитаните Амбор и Бертолен изглеждаха раздвоени и объркани. Откъм редиците на рицарите се долови вълнение. Те стояха пред страховития град Йенибохор, а водачите им се караха. Положението изглеждаше необичайно.

— Стига толкова! — изръмжа Уриен.

Той се освободи от ръцете на Валантен и командора и се отдръпна няколко крачки.

— Знам какво трябва да направя!

Гигантът бързо се отправи към една огромна скала. Покатери се върху нея и се обърна с гръмовен глас към стъписаните воини:

— Рицари! Похитителят на моя племенник се крие в този град! Град, завладян от шепа треперливи жреци! И какво ни предлагат магьосниците от Гилдията по съвет на предателя Йорван? Да преговаряме!

Неодобрително ръмжене се разнесе от редиците на мъжете, които внимателно слушаха войнствената реч на Уриен Трой.

— Не сте ли вие най-добрите воини в трите свята? — продължи великанът, чийто поглед блестеше от възбуда и ярост. — Не се ли чувствате способни да превземете града?

Този път в отговор се надигна въодушевен възглас. Рицарите размахаха към небето мечовете и щитовете с фамилните им гербове.

— Тогава — заключи Уриен и вдигна бойната си секира, — в атака! Да накараме онези, които се осмелиха да предизвикат Ис и Братството, да си платят за това!

— Дааааааа!

Дрезгавите викове на двеста рицари отекнаха в равнината. Уриен застана начело и се втурна, разпенен, към широко отворените градски порти. Рицарите се втурнаха след него.

— Това е лудост! — простена Кадехар, който безпомощно наблюдаваше сцената.

Лицето на командора се бе изкривило.

— Много съжалявам. Нищо не можах да направя. Уриен е истинска легенда за рицарите. А и те горяха от нетърпение да започнат атаката.

Амбор и Бертолен, възпламенени като всички останали от речта на Уриен, се бяха втурнали първи напред.

Командорът на свой ред се отправи към града. Валантен го последва.

— Това са моите хора — извини се командорът. — Не мога да ги изоставя!

— Идвам с вас! — внезапно реши Кадехар. — Ще имате нужда от мен, ако жреците използват магия!

— Това също е лудост — укоризнено каза Жералд.

— Зная, приятелю — тъжно призна учителят Кадехар. — Но веднъж вече изоставих другарите си пред Джагател. Днес ще споделя тяхната съдба, каквато и да е тя. Ако нещата тръгнат зле, скрийте се в Гората на обесените! И после се върнете в Ис!

Жералд, Кадуан и Йорван го проследиха с поглед как влиза в Йенибохор след рицарите. Бяха съсипани.

— Мисля — заяви Йорван с гробовен глас, — че трябва незабавно да тръгнем към Гората на обесените.

* * *

Уриен, следван от двестате воини от Братството на Рицарите на вятъра и от Валантен, Кадехар и командора малко зад тях, навлезе в града. Около монументалната врата нямаше жив човек. Потичаха още стотина метра и минаха по един каменен мост, който пресичаше широка река. Уриен стъпи на главната улица и изруга. Зад него воините с тюркоазени ризници спряха и започнаха да си шепнат. Беше безлюдно. А възцарилата се тишина беше мъртвешка. Имаше голяма вероятност това да е капан.

„Какво направих? Какво, по дяволите, направих?“ — помисли си Уриен, който постепенно идваше на себе си, сякаш създалата се ситуация му бе подействала като студен душ.

— Назад! — изрева той към другарите си. — Бързо, да се измъкваме от тази примка!

Ала в този момент тежките крила на градските порти грубо се затвориха със злокобен трясък, който отекна така, като че възвестяваше края на света. И тогава от околните улички изникнаха десетки създания, които с вой се хвърлиха върху рицарите.

Това бяха орки — човекоподобни огромни и страховити чудовища, с лица като на гущер, с твърда и напукана кожа, облечени в платнени и кожени дрехи. На гърдите им висеше символът на Йенибохор — ревящ лъв, обграден от пламъци.

Кадехар, който беше по-назад, разпозна герба и побледня.

— Хората на Тунку! Пак ли! — възкликна той.

— Като същински плъхове са! — горчиво констатира командорът при вида на пълчищата чудовища, които изпълниха главната улица и заеха моста, стягайки Братството като в менгеме.

— Трябва да се отскубнем от тях и да избягаме! — рече Валантен, който се опитваше да запази спокойствие. — Това е единственият ни шанс.

— Аз ще се заема с вратата — обяви Кадехар и се върна назад.

Но в същия миг един гигантски орк му препречи пътя. Инстинктивно магьосникът му изпрати графемата Турсаз. Без никакъв ефект. „Виж ти! — удиви се Кадехар. — При това използвах формата й за Несигурния свят!“

Опита още веднъж да срази противника си с графемата, като отскочи, за да избегне един силен удар с юмрук. Напразно усилие.

„Йорван беше прав! — внезапно разбра той. — Тук има магия, която поглъща моята!“

Магьосникът отби още един удар на орка и се хвърли срещу него. Успя да го удари в гърлото и същевременно му отне оръжието — дълъг и назъбен като трион меч. После се обърна към другарите си, които водеха кървава схватка с чудовищата. Битката беше повсеместна.

Един друг орк го забеляза и с яростно ръмжене се хвърли към него, размахвайки боздуган. Магьосникът въздъхна и зачака удара с вдигнат меч.