Фани Попова-Мутафова
Солунският чудотворец (43)

Глава XIII

Твърде наскоро рицарят Жирар дьо Шанли бе повикан обратно в Константинопол. През негово отсъствие там беше станало нещо страшно и неочаквано. Баилът Мурзуфлон хвърлил младия император Алексей IV и баща му Исак Ангел в тъмница, като заповядал да удушат момчето. Исак умрял от тъга, като се научил за убийството на сина си.

След това предателят се провъзгласил за император под името Алексей V, пратил известие на бароните: да напуснат земите му в разстояние от осем дена, като заплашвал, че ще ги убие всичките, ако не изпълнят заповедта му. Бароните се дълбоко възмутили.

Как? Този, който бе убил с измама господаря си, смееше да им изпраща такова дръзко послание? И пламнали от справедлив гняв, те се заклеха да разрушат и накажат този прекрасен, но коварен град. Тъкмо в това време Калоян, разтревожен от новото дълго мълчание на папата, реши да опита при латините това, което не бе успял да получи от другаде. През януари на 1204 година той накара граматиците Павел и Анастасий да напишат на латински едно послание до високите латински барони, в което съобщаваше, че може да помогне със 100 000 войска против Мурзуфлон, ако те признаят държавата му и го коронясат за цар на българите. Поздравяваше ги като брат и им пожелаваше всички успехи срещу коварния Алексей. Изпрати писмото по великия боляр Сеслав, коместабул Сергий и войводата Хрелко. И зачака с мъчителна тревога и неспокойство.

Защото търпението на Калояна бе стигнало вече към края си. Още малко и чашата щеше да прелее. Толкова години се готвеше за борба. Кръвта му кипеше за дела, за подвиг, а той, буйният, неукротимият, трябваше да седи у дома си като немощна жена и да чака. Все да чака. През дългите самотни дни, разяден от тревоги и съмнения, през дългите безсънни нощи, измъчван от зли прокоби.

И той усещаше как в него се набират страшни, могъщи сили, които дирят само един знак, за да избухнат в грозна, разрушителна стихия.

Той стискаше зъби и чакаше. А складовете с оръжие пращяха от изобилие на стрели, лъкове, саби, щитове, мечове…

Изкусни технитари под негово ръководство бяха приготвили страшни, невиждани и нечувани дотогава обсадни машини.

Хамбари, кюпове, ями, бяха препълнени догоре с храни. Всичко бе готово за решителната бран. Защото битката при Варна беше само подготвителен удар. Калоян бленуваше за една решителна среща между главни сили. За велика битка, в която би могъл да развихри всичкото си бранно изкуство.

И той стискаше зъби и чакаше само един знак.

Чакаше вести от папата, от Венгрия, от латините… Лицето му бе измършавяло, очите му хлътнаха. Стана зъл и раздразнителен. Често избухваше в припадъци от ярост. В такива дни нито Целгуба, нито Елена, нито Йоан смееха да го заговорят.

В началото на март пратениците до латините се върнаха.

Когато Калоян научи, че пътниците минали моста при водениците, страшно вълнение го скърши и като се метна на белия си кон, той препусна като мълния насреща им. Намери ги при градските порти.

Пратениците бяха тъжни и замислени. Още щом ги зърна, той разбра. Само глухо попита:

— Е?

Мъка и гняв душеха гласа на боляра Сеслав. Обикновено тих и спокоен, сега очите му блестяха в буйна омраза.

— Нищо не стана. Отначало поискаха да се съветват. След това ни известиха, че не искат да знаят ни за тебе, ни за помощта ти.

Калоян се дръпна назад, сякаш бе получил плесница. Изплашен, конят му подскочи нагоре. След това, внезапно ударен от господаря си, той се обърна и пое пътя към Света гора. През, където минеше царят в лудото си бягство, смаяни люде се извръщаха и прекръстваха.

Сякаш червени облаци се тълпяха пред очите на Калояна. Буря се надигна в душата му, разпъна гърдите му в див яростен стон.

Такъв позор! Такава обида! Можеше ли той да ги преживее?

Още миг и той щеше да отключи на воля кипналата си кръв, още миг и той щеше да заповяда поход срещу надменните кръстоносци, в помощ на ромеите. И той щеше да смаже като червеи нахалните чужденци, дошли да се разпореждат в чужди земи като господари. Зловеща усмивка кривеше устата му.

О, те не познаваха Калояна, те не знаеха колко зло и жестоко може да бъде сърцето му, колко дръзка и отчаяна битката му… Горко им! И той се заканваше със свит пестник.

Но когато стигна до гората и слезе от замерения кон, полека-лека мъдростта надделя над страшния му гняв. Той облегна пламналото си чело на дънера на един дъб и се замисли.

Докато не получи последен отговор от папата по спора му с венгрите, той не можеше да се скарва с покровителствуваните от него кръстоносци. И после — ако латините бяха безумно надменни, ромеите не бяха ли толкова и повече коварни? И после — отгде можеше да знае какви бяха силите на тези железни хора? Можеше ли да им противопостави своите войскари с незащитени тела и коне? А ако в последния миг ромеите го измамеха и се обърнеха към латините?

И той смири яростта си, преглътна тежката обида и я скри дълбоко в сърцето си. Все някога щеше да се отплати за нея.

Калоян не забравяше.

Един месец след това, на 13 април 1204 година, латинците превзеха Константниоаград и с огън, клане и грабеж опустошиха прославения град на градовете, „зеницата на света“. След това провъзгласиха за император на новата латинска империя благочестивия граф Бодуен.

Тогава царят съвсем обузда гордостта си, разбра, че сам срещу латинците никога няма да може да се бори, и отново потърси приятелството им. Затова, когато научи, че новокоронясаният император е заминал да приема клетва за вярност от тракийските градове, като добър съсед, Калоян се отправи да го приветствува на границата.