Юрий Ковал
Пет отвлечени монаха (32)

Миризмите на улица „Тетеринская“

Той не ни забеляза, а и много не се оглеждаше. Смеси се с тълпата, която излизаше от метрото, и бързо тръгна надолу по улица „Садовая“.

— Позна ли го? Гледай де! Гледай! Позна ли го, или не? Та това е Моня! Разбери, това е Кожения! Какво да правим, а?

Според мен беше ясно какво трябва да правим: да офейкваме. А че това е Кожения, който се крие от милицията, не ни засяга. В тази история се забъркахме само заради гълъбите, а Кожения не беше свързан с гълъбите.

— Гледай! Гледай! — повтори Геврека и тръгна след Моня. — Позна ли го, или не? Трябва да се обадим в Джобов. Така и така, Кожения е на Таганка. Абе ти позна ли го, или не?

Бях го познал, но точно това ми се виждаше чудно. Струваше ми се, че по никой начин Кожения не би могъл да се озове в Москва. Отдавна бях разбрал, че между Москва и град Джобов има голяма разлика. Това, което става в Джобов, по никакъв начин не може да стане в Москва. Но фактът си беше факт — в Москва, на Таганския площад, ние попаднахме в истинска джобовска ситуация.

Полъхна ветрец и аз почувствах как във въздуха се понесе миризма на бира и слънчогледови семки, и на мишени от стрелбището „Вълшебният стрелец“. Към това ухание се прибави и някаква остра, неприятна миризма, от която веднага кихнах. И Геврека кихна, и някои минувачи обезпокояващо се разкихаха.

— Да тръгнем ли след него, или не? — питаше Геврека и ускоряваше крачка… — Ами ако се огледа? Ако вземе да ни заколи, тогава?

Но Кожения не се оглеждаше, чак на улица „Тетеринская“ спря, извади едната си ръка от джоба и изсипа на асфалта някакъв прах. Постоя там около минута и зави по пресечката.

Винаги съм обичал улица „Тетеринская“. Тук е тихо, сенчесто и прохладно. Висока, ударена от гръмотевица топола се е изправила в началото на улицата. През първите дни на юни пухът на тази тетеринска топола — белоснежен и сух като барут, не пух, а изсушени на слънце снежинки — затрупва вратите, входовете, покрива локвите с шумоляща шапка, на ята кръжи край бъчвата с квас, която от пролет до есен се мъдри под тополата. Любителят на квас се принуждава да издухва заедно с пуха от тополата и пяната.

Скрити зад бъчвата, ние наблюдавахме как Кожения върви по пресечката, после притичахме на другата страна и се скрихме зад солидните гърбове на двама мъже, които бавно вървяха в същата посока. Всеки от тях държеше в едната си ръка снопче от брезови клонки, а в другата — чанта.

— Коля, какво носиш в чантата? — попита единият.

— Хамсия — кратко, но с достойнство отвърна Коля.

— А аз — пушена рибка — прошепна нежно първият и така издаде напред устни, като произнасяше „пуш-ш-ена“, че рибката му стана още по-опушена, още по-сочна.

На улица „Тетеринская“ винаги миришеше на риба.

Като размахваха снопчетата от брезови клонки и обсъждаха кое е по-вкусно — хамсията или пушената риба — приятелите се приближаваха към една мрачна, невзрачна на вид сграда, построена от червеникавочерни тухли. От запотените й прозорци излизаше наситена, тежка пара, а на табелата, която висеше на вратата, с бели букви на син фон, сякаш с пара по вода, беше написано:

ТЕТЕРИНСКА БАНЯ

Надничайки зад солидните гърбове, ние видяхме, че Моня влезе в банята, а след него — и хамсията с пушената риба.

Геврека спря, взе да тъпче на място, изведнъж ме сграбчи за раменете и ме погледна право в очите.

— Трябва да го задържим! — каза той и трепна от собствените си думи.

Закашлях се и махнах с ръка, мъчейки се да прогоня тази явна джобовщина, но Геврека ме стискаше здраво за раменете. В това време от вратата ни избутаха пет души с претъпкани чанти с храна и с мрежи, от които стърчаха и чирози, и ликовица за търкане, и бира в трилитрови шишета. Тези хора се изсипваха в банята, размахвайки брезови клонки, смееха се, говореха помежду си. Насреща им идваха други, излежали времето, определено за баня. Торбите и чантите им бяха отслабнали, бутилките празни, затова пък те имаха такива червени бузи, каквито другаде по света няма да видите. Над бузите сияеха сънени очи, в които беше изписано щастие. На десетина крачки около тях миришеше на попарени брезови листа и този мирис, мирисът на брезови листа, беше главният мирис на улица „Тетеринская“.

Изведнъж към това горско и селско ухание се прибави нещо лютиво. Засърбяха ме очите, носът ми се сбърчи, а Геврека веднага кихна.

— Хайде — каза той, побутна ме и приведени, ние незабелязано се промъкнахме през масивната врата на Тетеринската баня.