Юрий Ковал
Пет отвлечени монаха (18)

Четене на мисли от малки разстояния

Това беше невъзможно да се проумее.

Изглеждаше невероятно: откъде се взе гражданинът Никифоров на пазара в Джобов? Как, къде и кога вчерашното му гребло беше успяло да се размножи?

Геврека стана син от почуда.

В главата му се разшаваха като змии съмнителни мисли. Как така, вчера бродеше из нашата улица, а днес изведнъж — в Джобов? Получава се някаква странна връзка. Каква е тая работа?

Очевидно тази връзка учуди и гражданина Никифоров. Вчера ни видя на нашата улица, а днес изведнъж — в Джобов.

Геврека и гражданинът замряха, впили поглед един в друг.

Изведнъж над главата ми профуча тревожна хала, люшна косата ми и се стовари върху гражданина Никифоров. Тази хала всъщност не беше нищо друго, освен мислите на Геврека.

„Какво става? Как така? Вчера — на нашата улица, а днес — в Джобов!“ — мислеше с шеметна бързина Геврека.

Халата беше пресрещната от насрещен ураган: „Какво става! — мислеше Никифоров. — Вчера — на уличката, днес — в Джобов!“.

И веднага над главата ми със свистене полетяха най-различни мисли — мислите на Геврека и на гражданина Никифоров. Те се кръстосваха като шпаги.

„Вчера…“ — мислеше Геврека.

„… на уличката…“ — парираше Никифоров.

„А днес…“ — мислеше Геврека.

„… в Джобов!“ — мислено крещеше Никифоров.

„Гребла! Гребла! За какво са тия гребла?“

Известно време мислите на Геврека тъпчеха около греблата, после изведнъж попаднаха на нова следа: „Греблата са за заблуда на противника. Той е свързан с Кожения!“.

„Следят ме!“ — в същата секунда мина през главата на гражданина.

Няколко мига мислите на Геврека и на гражданина бушуваха с все сила. Те се изливаха в моята глава като мътни потоци в езеро.

„Гребла!“ — гърмеше от едната страна.

„Следят ме!“ — клокочеше от другата.

Главата ми се пръскаше от напора на чужди мисли. Но ето че малко ми поолекна — разсъжденията на противниците се поуспокоиха.

„Глупости — реши най-после Никифоров. — Откъде ще знаят? Аз съм чист като гълъб. Всичко е суета.“

„Спокойно, Геврече, спокойно — идваше на себе си Геврека. — Отде накъде Кожения? Трябва да се наблюдава.“

Като се поуспокои, гражданинът Никифоров реши да облече с думи някои свои мисли.

— Вие какво търсите тук? — попита той.

— А вие?

— И дядо ми, и баща ми бяха селяни — поясни гражданинът Никифоров. — А пък аз майсторя гребла… за нуждите на селското стопанство.

— А ние просто така… — измънка Геврека. — Също за нуждите… интересуваме се…

— От мене ли? — намекна гражданинът.

— А, не, ние за нуждите… относно фризьорския салон…

— Относно фризьорския салон с нищо не мога да ви помогна — отсече гражданинът Никифоров. — Моята специалност са греблата… Гражданко, гражданко! — извика той, обръщайки ни гръб. — Купете си гребла! Сами загребват, сами разгребват. Изключително полезен инструмент!

— Нещо прекалено са дълги — изказваше съмнение гражданката, разглеждайки греблата. — А зъбците им здрави ли са?

— Зъбците на тия гребла са по-здрави от зъбите на крокодил! — поясни Никифоров. — Изработени от най-добрите видове брезова дървесина. Кеф ти земя греби, кеф ти опадали листа.

Когато жената си отиде, Геврека попита:

— А вие не знаете ли как можем да намерим Кожения?

— Че ей го там — каза Никифоров, за да се отърве от нас. — Ей го там Кожения. С коженото палто.