Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Пять похищенных монахов, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Мая Методиева-Драгнева, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Юрий Ковал
Заглавие: Пет отвлечени монаха
Преводач: Майя Методиева-Драгнева
Година на превод: 1984
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1984
Тип: Повести
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“
Излязла от печат: август 1984 г.
Отговорен редактор: Лилия Рачева
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Стефанов
Рецензент: Жела Георгиева
Художник: Г. Калиновски
Коректор: Снежана Бошнакова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1554
История
- — Добавяне
Пролог
Пред блок номер седем гражданинът Никифоров се спря.
Метна на рамо греблото, което обикновено носеше със себе си, и огледа насъбралата се тълпа. Навалицата привличаше, теглеше към себе си. В нея имаше мъже и жени, които си шепнеха и се провикваха.
Да беше някоя мълчалива мъжка тълпа, гражданинът Никифоров изобщо не би спрял, но сега му се дощя да се смеси с тълпата, да си пошушука с някого, да се провикне на свой ред.
Едва Никифоров се мушна в навалицата, и веднага някакъв небръснат човек му прошепна на ухото:
— И какво, както са си с раса ли ги отведоха?
— Не зная — изтръпна гражданинът. Тези неприятни думи го уплашиха. Не разбра напълно думата „раса“, но какво значи „отведоха“, веднага се досети.
— Да, с раса — каза високо гологлав дангалак. — Вървят един до друг петима монаси, а ръцете им — оковани във вериги.
— Изведоха ги от входа и ги натикаха в един жълт фургон.
— Какви ги дрънкаш! Какъв фургон! Те носеха куфар, натъпкан с пари.
— Ама не сте ли чули? В Перловка се появили черни монаси, три торби злато отмъкнали.
— Какви монаси? Какво злато? В нашата махала само Геврека имаше монаси, но му ги задигнаха.
— Монасите! Отмъкнали ги в кошница.
— Че как ще се поберат в кошница?
— Пу! — плюна Никифоров и си помисли: „Защо ми трябваше да се бутам тука? Ще взема да се забъркам в някоя каша“. Дръпна се встрани и се блъсна в някаква бабичка, която внимателно го разглеждаше.
— Я чакай, гълъбче — каза тя и препречи пътя му с рамо. — Не си ли ти оня, дето е бъркал в бюфета? Защо пребледня?
Гражданинът Никифоров стана бял като мъртвец и търти да бяга.