Юрий Ковал
Пет отвлечени монаха (13)

Телевизори и монаси

Вън се стъмни съвсем. Над киното светна огнената дума „Рубин“ и озари с червен пламък лицата на минувачите.

До оградата, на която бяха разлепени разни афиши, стоеше човек с гребло. Искаше му се да иде на кино, но не можеше да се реши и най-вече не знаеше къде да дене греблото.

Минувачите го задминаваха, трупаха се пред афишите, редяха се пред касите на киното, пушеха, блъскаха се, без да се извиняват. Едно момиче погледна греблото, засмя се и изтича към касите. Гражданинът се опита да го последва, но греблото не го пусна и той се спря, мечтаейки за гребло, което да може да се сгъва като въдица.

Дълго стоя на едно място и гледа как в прозорците на къщите светват с топла светлина абажурите, как трепти зад щорите нещо синкаво и нереално.

— Гледат телевизия — досети се той.

Зад един такъв телевизионен прозорец някакъв човек седеше, потънал в меко кресло. Този човек беше Похитителя.

На стената над главата му бяха окачени портрети на киноактриси — наши и чуждестранни, в краката му имаше плетен кафез с гълъби монаси, а точно пред очите му сияеха екраните на три телевизора. Похитителя гледаше три програми наведнъж. Трябва да отбележим, че същата вечер по първа програма даваха теглене на Тото 1, по втора — теглене на Тото 2, а по трета — „Хайде, момчета!“

„Хубаво е да имаш три телевизора — размишляваше Похитителя. — От нищо не се лишаваш. Да-а, полезно нещо е телевизорът.“

Похитителя плъзна поглед по трите телевизора от ляво надясно, после от дясно наляво и изведнъж зърна кафеза с гълъбите.

— Ето — каза той сам на себе си. — Онова, към което се стремях от толкова време, е постигнато. Повече с гълъби нямам работа. Изцяло превключвам на телевизори. Да се отмъкнат гълъби, е лесно, но да задигнеш телевизор, трябва да си малко нещо художник. Телевизорът е чуплива, обемиста вещ, закачаш с екрана дръжката на вратата, и край, отива на кино.

Похитителя стана и се приближи до огледалото, окачено сред портретите на киноактрисите. Беше му приятно да се вижда от време на време обкръжен от красавици от всички страни и континенти. Тогава той се чувстваше знаменит киноактьор и правеше най-различни гримаси — ту въсеше вежди и издаваше напред брадичка, ту пък обратно, дръпваше я назад и мърдаше вежди като морски вълни, ту я движеше от ляво надясно, възхищавайки се от собствената си красота.

Похитителя огледа лицето си и не остана доволен. Прекалено грубо и мрачно изглеждаше то. Такова лице трябваше да бъде развеселено и той си намигна, а после, като продължаваше да се гледа в огледалото, сам се попита:

— Къде ще продадеш монасите, мутро?

— Ами ще ги закарам, гълъбчетата, на Птичия пазар!…

— А много ли ще вземеш за тях?

— По две рублички и ето ти една десетачка.

— Такъв симпатяга, пък толкова скъпо взимаш — укоряваше се Похитителя.

— Какво да се прави, днес всяка рубла е на почит…

— Рублата е на почит, но гълъбът поевтиня.

— С акъл трябва да се търгува.

— Акъл дал господ…

Похитителя се засмя, доволен от разговора със себе си. И актрисите от стените, както му се стори, също се позасмяха. Впрочем смееха се предимно чуждестранните, нашите гледаха на тая работа доста намръщено.

— Хайде, стига толкова — каза Похитителя, пресичайки неуместния смях. — На работа!

Той решително изключи телевизорите и извади от бюрото канцеларска тетрадка, на чиято корица се четеше: „Кратко описание на моите престъпни деяния“.

Той разгърна тетрадката на съответната страница и записа:

Днес в 18 часа и 34 мин. взех гълъбарника от блок №7 на улица „Чадърска“. Операцията отне 3 минути и 27 секунди. Температура на въздуха: +19 градуса. Влажност на въздуха: 89%. Слаб, до умерен северен вятър. В крайна сметка са взети 5 г., порода монаси. На мястото на престъплението е оставена улика — железничарско копче, което трябва да заблуди следствените органи. Преди на местата на престъплението бяха оставяни копчета: войнишко, моряшко, на летец и лесничейско. По такъв начин до днешна дата в Москва и Московска област от мен безнаказано са отвлечени 250 гълъба. Планът е изпълнен. С това приключвам работата с гълъбите и изцяло превключвам на телевизори.

Похитителя сложи точка. Той мечтаеше някога, след десетина години, да се разкае, да започне нов живот и да напише книга за престъпните си дела, затова си беше изработил навика всеки ден да прави равносметка на извършеното.