Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Los pasos perdidos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
Anichka0872 (2016 г.)

Издание:

Автор: Алехо Карпентиер

Заглавие: Загубените следи

Преводач: Валентина Рафаилова

Година на превод: 1966

Език, от който е преведено: Испански

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1966

Тип: роман

Националност: Кубинска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Редактор: Стефан Танев

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Александър Поплилов

Коректор: Йорданка Маркова; Цветанка Апостолова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2276

История

  1. — Добавяне

Бележка

Мястото на действието в първите глави на тази книга не се нуждае от точно определение; латиноамериканската столица и провинциалните градове, които се появяват по-нататък, са прототипове, несвързани с определено географско място, тъй като основните им черти са общи за много страни; авторът обаче смята за нужно да изясни — за да задоволи едно законно любопитство, — че след селището, наречено Пуерто Анунсиасион, описаната природа отговаря съвсем точно на изгледа на места, малко познати и едва ли някога фотографирани.

Описаната река, която в началото би могла да бъде която и да е голяма река в Америка, по-нататък съвсем точно възпроизвежда горното течение на Ориноко. Мястото на мината на гърците би могло да се намира недалеч от вливането на река Вичада. Проходът с тройния знак във формата на буквата „V“, бележещ входа към тайния проход, съществува действително, както и самият знак, при входа към протока Гуачарака, на няколко часа път с лодка нагоре по Вичада; той води — под сводове от растителност — към едно селище на индианците гуаибо, което има свой пристан в един скрит малък залив.

Бурята се разразява на едно място, което може да бъде Прагът на Мъртвия. Столицата на Формите е планината Аутана, с нейните очертания на готическа катедрала. След този етап от пътуването пейзажът по горното течение на Ориноко и пейзажът на Аутана се изместват от Великата Савана, чиито описания са дадени в отделни пасажи на трета и четвърта глави. Като Света Моника, закрилница на елените, е могъл да бъде градът Света Елена на Уарирен в първите години след основаването му, когато най-лесният начин да се стигне до зараждащия се град беше едно седемдневно изкачване откъм Бразилия през прохода по коритото на един бурен поток. Оттогава досега се родиха много други подобни селища — още неотбелязани на географските карти — в различни части на американската джунгла. Неотдавна двама известни френски изследователи откриха едно от тях, за което нищо не беше известно; то особено прилича на Света Моника, закрилница на елените, и в него живее човек, чиято история е също като на Маркос.

Главата с литургията на конкистадорите се развива в едно селище на индианците пиароа, което наистина съществува и се намира близо до Аутана. Индианците, описани в ден XXIII, са от племето ширишана, от горното течение на Каура. Един изследовател записа на плоча, която се намира в архивите на венецуелския фолклор, Плача на магьосника.

Аделантадо, Монтсалватхе, Маркос, брат Педро са лица, които всеки пътешественик среща по великата сцена на джунглата. Всички те съответствуват на действителността — както съответствува на действителността митът за Елдорадо, подхранван още от златните залежи и залежите на скъпоценни камъни. Колкото до гърка Янес, който странствува с тома на „Одисеята“ като единствено имущество, достатъчно е да се каже, че авторът не е променил дори името му. Трябва само да се добави, че заедно с „Одисеята“ той почиташе най-много от всичко „Анабазис“ от Ксенофонт.

А. К.

Край