Елизабет Адлър
Собственост на една дама (30)

Глава 29

Холивуд

Зев седеше на верандата на хотела в Холивуд и си вееше с броя на „Сан Франциско Екзаминър“. Беше девет часът сутринта. Горещината беше като тази в пустинята и далечните върхове на планините приличаха на мираж. Между тях и тъмносиньото небе нямаше ясна граница, очертанията на всичко бяха размити. Мръсната улица, която започваше след лехите с цветя, по нищо не се различаваше от главната улица на който и да е малък американски град. Понякога минаваше някоя кола, а малко по-надалеч, на ъгъла на „Холивуд“ и „Вайн“ имаше голяма портокалова горичка. Мислеше, че отива в голямата световна столица Холивуд, а ето, че той приличаше на село.

Погледна часовника си. В десет часа трябваше да се срещне с мистър Мел Шрьодер, за да обсъдят колко пари да инвестира във филмовата му компания. Отпи от портокаловия си сок, отвори вестника, но се загледа в заглавията и снимките на първата страница. Стресна се, като видя познатото лице. „Верити Байрън се жени за краля на стоманата“ гласеше заглавието над снимката на Миси, неземно красива, облегната на ръката на висок мъж, който не се усмихваше и приличаше досущ на немец.

Момичето на Зигфийлд, което преди беше манекенка на мадам Елиза, Верити Байрън, която се превърна в сензация още при първото си появяване на подиума, вчера се омъжи за барон Едмунд Арнхалд, милионер, крал на стоманата и оръжията. Церемонията беше изпълнена в тесен кръг в „Бъркли Крест“, приличния на палат дом на мистър и мисис Зигфийлд, разположен в Лонг Айлънд. Мис Байрън сияеше от радост. Беше облечена от глава до пети от мадам Елиза, а двата и пръстена и годежната халка бяха изработени от Картие. Нейна шаферка беше Азалий, облечена в розова рокля, в ръце с букет виолетки. Сватбеният букет на мис Байрън беше от любимите й кремави рози. Младоженецът подари на булката комплект бижута, украсени с диаманти и рубини. Булката подари на младоженеца златна табакера, специално поръчана в размер, достатъчен за неговите известни турски пури. На капака на кутията с диаманти са изписани неговите инициали. След церемонията мисис и мистър Зигфийлд дадоха малък обяд. Къщата им беше пълна с любимите рози на мис Байрън. Говори се, че младоженецът е изкупил всички рози по източното крайбрежие за своята любима.

Щастливата двойка замина още вчера за Париж, където ще прекара медения си месец. Новата баронеса напусна сцената, за да живее заедно със съпруга си в известния замък Арнхалд в Германия.

Зев остави вестника. Ръцете му трепереха. У него се надигаше силен гняв — гневът на мъж, който е забравен завинаги. Беше закъснял. Миси се беше омъжила за своя милионер и той никога вече нямаше да я види. Тя беше единственият човек на земята, който го интересуваше. Единственият, пред когото беше разкрил душата си единственият човек, когото обичаше. Горещината на гнева се стопи. Душата му стана леденостудена. Устата му заприлича на тънка резка. Той си каза, че ще я забрави, че в живота му тя вече няма място. Отсега нататък ще мисли само за себе си. У него се роди амбицията. Щом не може да има любов, ще има успех и пари. Замисли се за срещата си с Шрьодер. Ако го видеше в черния му костюм на съдържател на заложна къща, щеше да го сметне за новак. Е, щеше да сбърка. Сега Зев Абрамски управляваше живота си. Беше господар на съдбата си. Никой, никога вече, няма да успее да го направи на глупак.

 

 

Ню Йорк

О’Хара вървеше бавно из слабо осветения нощен клуб. Преценяваше на око размерите му. Да, беше добър, достатъчно малък, за да се превърне в място за специална клиентела, но достатъчно голям, за да носи добра печалба. Имаше подиум за оркестъра и кръгъл дансинг, който той щеше да покрие със стъкло, под което пък щеше да постави цветни лампи. Под тавана висяха въртящи се цветни глобуси. Местата бяха разположени на три площадки, които се издигаха на различна височина от пода. Разбира се, помещението се нуждаеше от пребоядисване. Той мислеше стените да бъдат черно-бели, за да изпъкват по-добре цветните дрехи на жените. Килимите щяха да бъдат черни, а покривките и завесите — сребристи. Да, малко блясък и ще стане великолепно. Застана в центъра на дансинга с ръце в джобовете и обхвана с поглед цялото помещение. Представи си го изпълнено с джаз музика, с шума от отварянето на шампанско — всяка бутилка по двайсет и пет долара — и със смеха на млади, красиви жени. Мъжете щяха да се натискат да плащат високата такса на новия клуб на Краля О’Хара. Той кимна доволно с глава, а агентът по недвижимите имоти, който стоеше до вратата, въздъхна облекчено.

— Ще подпиша договора — каза му О’Хара, — но не на онази луда цена, която ми искате вие. Тя е малко завишена. Дори най-богатият човек на „Бродуей“ няма да ви даде толкова пари.

О’Хара си знаеше идеално урока. Беше предвидил цените на напитките. Двайсет и пет долара за бутилка скоч и десет долара за бутилка уиски. И два долара за виното и бирата. Момичетата щяха да продават цигари, дрънкулки и сувенири, малки кукли и кошнички с цветя. И който джентълмен не похарчи поне пет долара за своето момиче, ще се смята за скъперник.

— Тук е Харлем — каза той на нервния агент по недвижимите имоти. — И говоря съвсем разумно. Ще платя двайсет и пет процента по-малко от исканата от вас цена.

Мъжът преглътна и кимна.

— Окей — изръмжа той. — Сделката е сключена.

— И ще я сключим за десет, а не за пет години — добави О’Хара, докато вървяха към вратата.

Мъжът трепна.

— Е, хайде сега, мистър О’Хара — каза той.

О’Хара сви рамене.

— Или се съгласявате, или сделката отпада.

— Добре — изръмжа повторно мъжът смръщил вежди. — Утре ще приготвя договора.

— Това е добре.

О’Хара гледаше след него широко усмихнат. Спря се отвън, на тротоара, и вдигна поглед към фасадата на нощния клуб. Вече дори виждаше надписа на вратата: „Крал О’Хара“ в яркозелено, неговия любим цвят. Тръгна бавно по тротоара с ръце в джобовете и широка усмивка на уста. Най-после щеше сам да си бъде господар. Беше му омръзнало да снабдява с алкохол братята Ориконе, да върши цялата работа и да поема риска, а те да прибират всичките пари. Беше видял как работят те. А той познаваше бизнеса като извивките по дланта си. Имаше и необходимите контакти, за да се справи блестящо. Пък и работата нямаше да е много по-различна от това да ръководиш кръчма в Деланси. Само че този път ще направи състояние. Взе такси и каза да го закарат на Шесто авеню. Щеше да обядва и може би да направи посещение на Миси. Не беше я виждал два месеца, защото непрекъснато пътуваше до Чикаго, за да върши работата на онези Ориконе. Предполагаше, че тя също е била много заета. Момичетата на мадам Елиза наистина работеха много. Тя много му липсваше, но той беше решил да играе по нейните правила. Чакаше да изтече годината срок, която му беше поискала. Знаеше, че си заслужава, че накрая ще спечели. Той щеше да бъде богат и известен и тя щеше да стане негова съпруга, негова кралица.

Влезе в един бар и си поръча уиски с тоник. Извади бележника си и нарисува няколко фигурки. Усмихна се, когато ги съедини. Отпи от напитката си, докато чакаше да му донесат обяда, и разсеяно вдигна вестника, който лежеше на масата. Не четеше много, беше прекалено зает затова, но сега хвърли един поглед. И почти се задави с тоника, когато на първата страница видя снимката на Миси. Бързо прочете статията. Трудно му беше да повярва на онова, което пишеше там.

— Господи! — простена високо той и събори всичко от масата с едно гневно движение на ръката си. Хвърли два долара на бара, излезе, взе такси и отиде до апартамента на Миси.

— Тя замина, сър — уведоми го портиерът самодоволно. — И тя, и малкото момиченце заминаха. Бавачката също. Всички. За Германия. Тя се омъжи за милионер — добави той с усмивка. — Като всички момичета на Зигфийлд.

Неговата добродетелна и почтена Миси е участвала в шоу? И той сигурно е бил единственият мъж в Ню Йорк, на когото това не е било известно! О’Хара отиде пеш до театър „Ню Амстердам“, изпълнен с гняв. Работници, покачени на стълби, тъкмо изтриваха името на Верити от афишите, но снимката й все още беше на вратата, заедно със снимките на другите участници. О’Хара остана дълго време втренчен в нея. В очите му напираха сълзи. Изпитваше и душевна, и физическа болка. Миси беше обещала да му даде отговор след една година. Беше обещала. И виж само как го беше излъгала! Беше участвала в шоуто на Зигфийлд и се беше омъжила за милионер! Неговото момиче, неговата любов. Ако тя беше тук сега, щеше да я удуши с голи ръце. Беше готов да увисне на бесилото заради Миси О’Брайън.

 

 

Еди беше наел две каюти на борда на „Маджестик“. Едната за него и Верити, а другата — за Азалий и Бюла. Беше доволен от съпругата си. Тя беше много красива и много елегантна в дрехите на мадам Елиза. Когато се качиха на борда на кораба, тя беше облечена във виолетово палто с кожена яка и привлече погледите на всички мъже. Стюардът, който ги заведе до каютата, също не сваляше поглед от нея. Когато той си отиде, тя се завъртя и се засмя щастливо.

— Прекрасно е, Еди, не, великолепно е — извика тя, като тичаше от стая в стая и ги броеше. — Всекидневна, две спални, две стаи, в които да се преобличаме, две бани.

Тя беше радостна като малко момиченце. А той я гледаше замислено. Може би тази нощ щеше да се окаже по-интересна, отколкото си беше мислил. Погледна часовника си. Щяха да отплават с отлива в шест, а да вечерят навън, щеше да бъде неучтиво. Освен това вечеря преди шест е малко рано. Изведнъж загуби търпение всичко това да приключи и той да я има в леглото си. Азалий почука на вратата, а после се втурна вътре, развълнувана колкото Миси. Бюла я следваше почти по петите.

— Знаеш ли, че на палубата има специално място за разходка на кучета? — попита тя. — Има и специален стълб, където да ги завържеш. Миси, можеше да вземем Виктор.

— Мила, Виктор е прекалено стар, за да пътува — отговори тя спокойно. — Много по-добре му е при Роза. Знаеш, че тя ще се грижи добре за него. Освен това често ще го виждаме. Еди казва, че много често има работа в Америка, затова непрекъснато ще прекосяваме Атлантика.

— Наистина ли? — Лицето на Азалий се озари от радост, но тя каза тъжно: — Той много ще ми липсва, матюшка.

Миси я изведе на палубата. Те гледаха дълго как сградите на Манхатън изчезват в далечината. Когато „Маджестик“ излезе в открито море, те ясно почувстваха люлеенето на палубата.

Миси не можеше да не си спомни как беше стояла до перилата преди четири години, как нямаше търпение да види големия град, как се питаше какъв ли ще е животът й там. Сега беше оставила след себе си София, погребана в чужда страна, Роза, която обичаше толкова, колкото и Азалий и двамата мъже, които й бяха помагали и я бяха окуражавали. Но беше омъжена за човек, по когото беше луда, а Азалий щеше да води живот, какъвто й се полагаше по рождение. Надяваше се, че Миша щеше да се гордее с нея. Беше омъжена за Еди, но Миша завинаги щеше да си остане нейната първа, истинска любов.

Вечеряха тихо, сами на масата, разположена в ъгъла на голямата корабна трапезария, която имаше стълбище, по което елегантните дами и господа да слязат величествено и да покажат тоалетите си. Еди щедро наля от превъзходното вино, а след вечеря се разходиха по палубата. Той я прегърна, за да я предпази донякъде от люлеенето на кораба, и погледна часовника си.

— Става късно — каза той. — Да се прибираме ли?

Стюардът беше отворил куфарите им и разопаковал нещата им, а Бюла ги беше подредила така, както знаеше, че Миси би искала. Кремовете за лице и пудрата бяха сложени на тоалетката до сребърните й четки за коса и до високите шишета парфюм. Красивите й нови рокли висяха в гардероба, шапките, прибрани в лилави кутии, бяха наредени на рафтовете отгоре, а красивите й нови обувки — строени в редица отдолу. Великолепното палто от норки, сватбен подарък от мадам Елиза, беше прибрано в специална обвивка, а куфарът, в който бяха бижутата й, беше заключен в сейфа, вграден в каютата, която щяха да ползват като всекидневна. „Аз съм богата — помисли си тя, малко изненадана. Мога да имам каквото пожелая. Да правя, каквото поискам. Точно като Анушка.“ Но единственото нещо, което искаше, беше съпругът й, който нетърпеливо я чакаше в спалнята.

След като се съблече бързо, тя се изкъпа и облече копринената си нощница. Елиза беше надминала себе си. Нощницата беше неземно красива. Разреса косата си, така че тя заблестя, и я спусна отпред над полуголите си гърди. Обу пантофите си, които бяха в тон с нощницата, и се парфюмира с „Виолетовата Елиза“. Пое си дълбоко дъх и отиде, бавно, в спалнята.

Еди седеше в креслото, облякъл пижамата си и наметнал халата си, и четеше вестник. Вдигна поглед, когато тя влезе. Присви очи, а тя се изчерви.

— Мила моя Верити, изглеждаш… очарователно — каза той тихо.

Угаси осветлението, като остави да свети само една лампа до леглото.

— Ела тук, при мен — каза той, прекоси стаята и я взе в ръцете си.

Страстните му целувки спряха дъха й. Бяха по-различни отпреди — настоятелни, изискващи.

— Моля те, моля те, Еди — прошепна тя задъхала се, когато той отлепи устните си от нейните. — Остави ме да си поема дъх!

Той се засмя и я заведе до леглото. Свали дантелените презрамки на нощницата и зарови лице в гърдите й. Тя тръпнеше в ръцете му. Не знаеше как да му отговори, как да го люби.

— Еди, ще трябва да ми покажеш какво да правя — прошепна тя и погали русата му коса.

— Свали нощницата си — прошепна той с дрезгав глас, изправи се и съблече халата си.

Тя се изчерви, но се подчини. А после се сви на леглото.

— Така е по-добре — каза той, но на нея гласът му й се стори като стон.

Положи я да легне по гръб. После бързо се озова отгоре й. Пръстите му влязоха толкова грубо в нея, че тя простена от болка.

— Точно така! — извика той възбудено. — Искам да чувам стоновете ти.

Той влезе рязко в нея. Струваше й се, че тласъците му нямат край. Отново и отново, и отново. Все по-силно и по-силно. Тя викаше от болка, молеше го да спре, гледаше го умолително през сълзи. Но очите му бяха затворени, главата му — отметната назад, лицето му — гримаса на болка и екстаз. Той достигна върха и се строполи тежко върху нея.

След секунди се изправи. Без дори да я погледне, влезе в банята и затвори вратата. Чу шума на водата и разбра, че е пуснал душа. Затвори очи, изумена. Питаше се това ли е „правенето на любов“, за което всички непрекъснато говореха, и как може някой да намира любов в него. И как хората се наслаждават на това? Нямаше никаква нежност, никакви любовни ласки, просто брутално сливане на две тела.

Той се върна от банята, загърнат в халата си, чист и освежен. Изглеждаше съвсем нормално. Сигурно само на нея й се струваше, че нещо не е наред.

— Предлагам и ти да се изкъпеш — каза той студено. — Ще се чувстваш по-добре утре сутринта.

— Еди? — прошепна тя, изправи се до седнало положение и сграбчи ръката му. — Винаги ли е така? Или само първия път?

Той сви рамене.

— На някои жени им харесва повече, отколкото на други. От теб зависи, Верити, дали нещата ще станат по-добри или по-лоши. — Сините му очи бяха студени и безизразни, когато каза: — Сега си лягам. Моля те, не ме буди до сутринта. Помолих камериера си да ми донесе закуската в десет. А ти можеш да правиш каквото пожелаеш.

И без да я погледне втори път, той отиде в другата спалня. Тя гледаше, но не вярваше на очите си, как вратата се затвори след него. Чу превъртането на ключа в ключалката. Зарови лице във възглавницата и заплака. Романтичните й мечти бяха разбити.

Срещнаха се на обяд на другия ден. Той беше любезен и очарователен, когато не бяха сами. Но далечен и мълчалив, когато оставаха насаме. Вечерята този път беше истинско събитие. Миси облече най-красивата си рокля от мека, шумоляща зелена коприна и се загърна с шала, обсипан с мъниста и приличен на опашката на паун. Имаше диамантени звезди в косите. Носеше диамантената огърлица, която беше сватбен подарък от Картие за съпругата на любимия им клиент. Еди беше много красив в облеклото, което приличаше малко на военно. Тя си помисли, замечтана, че са красива двойка, докато той я придружаваше надолу по стълбището към масата на капитана.

Седеше между капитана и много известен британски министър, който я беше гледал на сцената на театъра и й каза, че завинаги ще остане неин предан обожател. Тя направи всичко възможно да блести и да бъде забавна, но през цялото време наблюдаваше Еди изпод спуснатите си клепачи. Той флиртуваше и си бъбреше интимно с високата руса графиня Гретел вон Дусман, която, очевидно, познаваше много добре.

По-късно вечерта тя се съблече и се приготви. Облече друга нощница, ушита в ателието на мадам. Но й се прииска да беше взела и някои от старите си памучни нощници. Чакаше, нервна, Еди да дойде. Чуваше шум от съседната спалня, но той не влезе в стаята й. По-късно чу затръшването на неговата врата и шума от стъпките му да заглъхва в коридора. Легна си, тъжна, в леглото. Сигурно беше много разочарован от нея, щом беше предпочел да си опита късмета в казиното.

Дните, които прекарваха на борда на кораба, започнаха да си приличат, придобиха рутина. Тя ставаше рано сутрин и закусваше с Азалий, а после двете се разхождаха по палубата. В единайсет часа изпиваха по чаша хранителен бульон на палубата, който внимателните келнери винаги им носеха. В един се присъединяваха към Еди за обяда. Макар че той много често нямаше какво да й каже, но правеше всичко възможно, за да очарова Азалий. Купуваше й дрънкулки и дребни подаръци от магазина на кораба, глезеше я с шоколади и сладки. Миси мислеше, че тя разцъфва в негово присъствие. Като малко момиченце, което най-после е намерило баща си.

Миси винаги оставаше при Азалий, докато тя не изядеше храната си, а после се прибираше във великолепната си стая и изпълняваше ритуала, в който се беше превърнало обличането за вечеря. Всяка вечер обличаше различна рокля, винаги в различен цвят, но неизменно шита за нея от Елиза. И винаги привличаше възхитените погледи на всички, докато слизаше по стълбището, подпряна на ръката на красивия си съпруг. И всяка вечер го наблюдаваше как флиртува с Гретел вон Дусман. И всяка вечер напразно го чакаше да дойде в спалнята й.

Последната вечер, преди корабът да хвърли котва в Шербург, тя облече роклята от червена тафта, която носеше и когато той й предложи ръката си. И за първи път си сложи наследствените бижута на фамилията Арнхалд. Вдигна гордо глава, докато слизаше по стълбището, и потърси в морето от лица, вдигнати възхитено към нея, злобната усмивка на Гретел вон Дусман. Усмихна й се нежно в отговор, докато заемаше мястото си на масата. Знаеше, че огромната и дебела блондинка не може да се сравнява с нея. Елиза я беше научила на изкуството да привлича и задържа вниманието на публиката, а Зигфийлд — да играе добре ролите си. Дори Еди не успя да отдели поглед от нея тази вечер. Всеки път, когато тя вдигаше поглед към него, виждаше, че очите му са приковани в нея.

Той тихо, мълчаливо, се върна с нея в каютата им, отвори й вратата и я пропусна да мине, последва я, свали вратовръзката и сакото си и разкъса ризата си като луд. Напълно гол, тръгна към нея. Тя стоеше втрещена, ужасена от бруталността в погледа му. Той я обърна гърбом към себе си, разкопча роклята й и я остави да падне на земята. Бавно съблече бельото й, погали гърдите й, а тя го гледаше със страх в очите. Беше гола и все още срамежлива. Бяха й останали само копринените чорапи и блясъкът на рубините. Не сваляше поглед от лицето му, защото се страхуваше да погледне надолу. Изпитваше ужас от онова, което щеше да последва. После той изпсува ядно няколко пъти на немски и я бутна толкова силно настрани, че тя полетя през стаята.

— Ти, глупаво, малко, възпитано момиченце — изръмжа той. Страстта му угасна и той започна да се облича. — Нямаш ли представа, какво възбужда страстта на мъжа? Не те ли научиха на това в театъра? Дори най-бедното момиче от улицата знае по-добре от теб как да разпали мъжа!

Стоеше и я гледаше, напълно облечен, и прокарваше длан през косата си.

— Облечи се, за бога — каза й той презрително. — Един ден ще ти покажа как да не бъдеш лейди в леглото. Но тази вечер ще се занимавам с по-приятни неща.

Завъртя се рязко на пети, излезе и затръшна вратата след себе си.

Много по-късно тя го чу да се връща. Чу звъна на чаши и женски смях, а по-късно — животинските им, похотливи пъшкания, виковете им и неговите команди, които жената изпълняваше, за да го задоволи. Миси зарови глава във възглавницата, за да не чува, но много добре знаеше какво става в другата спалня. Гретел вон Дусман задоволяваше съпруга й така, както тя никога нямаше да може.

Стана рано, качи се на палубата и зачака корабът да влезе в пристанището на Шербург. Еди тръгна към нея, а тя го гледаше, без да го вижда. Беше безупречно облечен, както винаги, и тя се запита как така по лицето му няма следи от изминалата нощ. Еди, облечен и джентълмен, беше съвсем различен от Еди, гол и брутален. Той й каза рязко:

— Реших да не ходим в Париж. Отказах резервацията ни в хотела. Отиваме направо в Германия.

Лицето на Азалий помръкна и той я прегърна.

— Не искаш ли да видиш замъка Арнхалд? — попита я той усмихнат. — Твоят нов дом?

— О, да, да, разбира се — отговори тя развълнувано.

— Значи Париж ще почака, докато пораснеш още малко.

Пътуването с влак и автомобил беше дълго и Миси беше вече съвсем изтощена, когато колата най-после зави по алеята към къщата. Местността около нея беше мрачна, с гъсти гори, а тя беше обградена от жив плет. Алеята беше от чакъл и никъде не се виждаше нито едно цвете. Тя се вгледа, ужасена, в страшната сива къща. Вратите се отвориха и на прага застана икономът. Слугите се строиха в редица, за да поздравят господаря си с „добре дошъл“. Икономът побърза да отвори вратата на колата, тракна с токове и се поклони. Представи се като Манфред. Миси мина покрай редицата слуги усмихната мило. Всяко едно от момичетата направи реверанс, всеки мъж й се поклони.

Високата жена с царствена осанка, която стоеше в сянката вътре в залата, наблюдаваше малкото представление, което се даваше навън. Погледът й попадна на Миси, но тя бързо извърна глава, за да погледне детето. И ахна. Еди, се беше оказал прав. Приликата с Анушка Иванова беше поразителна. Тя се усмихна. Синът й се беше справил добре. С едно действие беше постигнал това, на което те се надяваха години наред. Нямаше никакво съмнение, че това е изчезналата дъщеря на княз Иванов, която руските власти смятаха за мъртва вече четири години. Но сега тя беше „дъщеря“ и на Еди Арнхалд.

Планът им имаше само едно слабо място. Детето беше само на шест години. Но чакането си струваше. Тя щеше да нареди на адвокатите си да приготвят договора. И когато, момичето навърши осемнайсет години, те щяха да разкрият, че тя е наследница на княза и собственичка на мините в Индия. Булката, Верити, също беше от значение, защото единствено тя можеше да бъде свидетел. Нямаше да се поколебаят да използват сила, ако е необходимо, за да я принудят да каже истината. А междувременно Еди трябваше да бъде предан и любещ баща и съпруг. Естествено, че когато порасне, Азалий ще припише мините на него. Дотогава ще е станала истинска Арнхалд. И ще бъде омъжена за любимия й внук Оги, който ще наследи всичко.

Тя се втурна да поздрави снаха си, усмихна й се студено и й подаде бузата си за целувка.

— Надявам се, че ще бъдете много щастливи тук — каза тя и побърза да прегърне Азалий. — А ти, дете, ще зарадваш нас и ще направиш дните ни по-слънчеви с младостта си. Замъкът Арнхалд ви приветства. И искам да помните, че отсега нататък той е ваш дом.