Ан Райс
Вампирът Лестат (46) (Първоначалното възпитание и ранните приключения на вампира Лестат)

4

Присъни ми се семейството. Всички се прегръщахме. Дори и Габриел бе там, облечена в кадифена рокля. Замъкът бе почернял, целият изгорял. Съкровищата, които съхранявах, се бяха разтопили или превърнали в пепел. Всичко винаги се превръща в пепел. Но нали вехтият цитат е „Пепел при пепелта, прах при прахта“?

Не беше важно. Бях се върнал и бях преобразил всички във вампири, и ето ни, родът Лионкур, белолики красавци и красавици, всички до един, та чак до бебето кръвопиец в люлката и майката, навела се да му даде гърчещия се дългоопашат сив плъх, от който то щеше да смуче.

Смеехме се и се целувахме, докато вървяхме през пепелището — моите бели братя, техните бели жени и призрачните деца, и бърборехме заедно за жертвите, слепият ми баща, който, като библейска фигура бе станал и извикал:

— ВИЖДАМ!

Най-големият ми брат ме прегърна. Изглеждаше чудно, облечен в прилични дрехи. Никога не го бях виждал толкова хубав, а вампирската кръв му бе направила лицето му тъй изпито и духовно.

— Знаеш ли, много добре направи ти, да му се не види, като дойде и донесе всички тия Мрачни дарове! — той се засмя весело.

— Мрачни магии, скъпи, Мрачни магии — поправи го жена му.

— Защото ако не беше дошъл… — продължи той — Ами че сега всичките щяхме да сме умрели!