Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключения в Африка (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dolphin Song, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2015)

Издание:

Лорън Сейнт Джон. Песента на делфините

Американска. Първо издание

ИК „Фют“, София, 2011

Редактор: Илияна Владимирова, Албена Раленкова

Илюстрации: Дейвид Дийн

ISBN: 978-954-625-647-8

История

  1. — Добавяне

24.

Планът им се състоеше от три части. Първо щяха да се опитат да предизвикат експлозия и да примамят мъжете с дховата към острова. След това Клавдий трябваше да отвлече вниманието им, докато Бен и Мартина, като единствените доброволци за тази задача, се промъкнат в лодката и намерят къде да се скрият. Добрали се веднъж до щаба на водолазите, те щяха… е, всъщност не беше ясно какво точно щяха да направят, но главната им цел бе да открият причината за страданието на делфините и да се опитат да установят контакт с външния свят.

Такава беше идеята на хартия, по-точно на пясък. Клавдий нахвърля плана с една пръчка на Плажа на спасението. Докато го обсъждаха, лицата на седемте деца бяха сериозни. Този път няма шега. Всички знаеха, че ще си имат работа с човешкия еквивалент на басейн с акули.

Мартина си мислеше каква пъстра компания са се събрали. Изкъпаха се в езерото, но без сапун не се забеляза видим ефект. До един бяха изгорели от слънцето, със загрубяла от вятъра кожа и много отслабнали. Дрехите им изглеждаха ужасно. Най-нелеп вид имаше Шерилин в розовата си пижама, останала без копчета, не по-малко смешен беше Клавдий в дрипавите си дънки, които му висяха заради изгубените килограми, и червения пуловер, разплетен на единия лакът. Само да не беше толкова чувствителен след инцидента с португалската галера, Мартина щеше да се изкуши да му напомни как я тормозеше за дупките в дънките й. Ако някой видеше Бен и Мартина с мръсните им фланелки и протрити дънки, щеше да си помисли, че живеят на острова от година, а не от десет дни. Най-забележителна гледка представляваше някога белият анцуг на Луси.

Нейтън и Джейк се представяха най-добре с облеклото. Дънките на Джейк и тъмнозеленото му спортно яке с жълта яка бяха невероятно издръжливи. Като се изключи фактът, че е поизмачкана, карираната синя риза на Нейтън и сините му панталони от груб плат изглеждаха сравнително добре.

Обаче никой не изглеждаше екипиран за схватка с убийци на делфини.

Първата фаза от плана безпокоеше най-много Мартина. Като най-добър плувец и единствен член на екипа, който знае нещо за подводните експлозиви, Бен трябваше да отиде до потъналия кораб и да закачи корда за жицата, задействаща експлозиите. Според него не било толкова опасно, колкото изглежда: „Ако системата е твърде чувствителна, нали всяка риба, която мине оттам, ще я задейства“, обясни той.

Мартина обаче не беше убедена, че е така лесно. Помогна на Луси да съберат кора от дърветата край езерото, а Шерилин имаше задача да удължи кордата от комплекта за оцеляване с тънки жилки кора. В случая дължината беше по-важна от здравината. Каквото и да приказва Бен, надали ще трябва голямо усилие, за да се предизвика взрив.

В четири следобед всички тръгнаха към Залива на делфините. Бен носеше тънкото въженце, намотано около китката си, а Джейк — спасителна жилетка. Стратегията беше проста. Бен трябваше да върже единия край на въженцето към задействащата жица (стига да я намери, естествено), а другия — към потъналия кораб. Когато слънцето започне да залязва, Джейк трябва да отиде до кораба, да вземе въжето, да плува надалеч, колкото може, и да задейства експлозията. След това трябваше да се върне на брега и да се надява, че ще успее да се скрие, преди да са дошли мъжете с дховата. После идваше ред на Клавдий и фаза номер две.

Мартина повече от всички искаше да помогне на делфините, но мислеше, че планът им е откачен. Това не са двама смотани бракониери, а мъже с харпуни. Най-добрият възможен изход беше да се окажат рибари или служители на кабелна компания и след като чуят историята на децата, да им помогнат да разберат какво мъчи делфините и после да ги върнат при семействата им. В най-лошия вариант щяха да се окажат пирати или иманяри от континента, които няма да се зарадват, че някой им се бърка в работата. И тогава никой не знае какво следва.

Мартина така потъна в мислите си, че осъзна какво прави Бен чак когато той нагази до прасците във водата. Втурна се след него и го хвана за ръката.

— Бен — каза тя тревожно, — откажи се, моля те. Няма да понеса да ти се случи нещо.

Бен я погледна изненадано:

— Трябва.

Имаше нещо странно застинало в него, сякаш медитира.

Мартина поклати глава:

— Не, не трябва. Това е лудост. Може да се взривиш и да станеш на парчета. Ще измислим друг начин да помогнем на делфините.

Той отвърна спокойно на погледа й.

— Помниш ли какво ми каза онази вечер?

Мартина изстина. Отново я връхлетяха вината и срамът от онези мъчителни часове. Тя пусна ръката му.

— Съжалявам, Бен! Наистина не го мислех. Просто се държах като глупачка.

— Беше права за едно — прекъсна я Бен. — Понякога е важно човек да отстоява това, в което вярва.

После се гмурна във водата и изчезна.

* * *

Първият етап от плана мина гладко, неочаквано гладко. Мартина захлупи лице с ръце, представяйки си отново и отново как скатът се взривява и парчетата от него падат върху водата като кървав дъжд. А Бен свърши работата за рекордно кратко време и се наложи Луси да я сръчка, за да отвори очи и да го види как стои на кораба и им дава знак с вдигнати палци, че всичко е наред.

— Нищо работа — рече той, като се върна на брега, но щом надигна кратунката да пие вода, Мартина видя, че ръцете му треперят.

После всички седнаха да хапнат супа от раци, доста водниста, понеже хванаха само три хилави рака.

— Нищо лошо не искам да кажа за готвенето ти, Шерилин — рече Луси, — но ако се измъкнем от този остров, кълна се до края на живота си да не хапна риба, раци или кокос. И цяло стадо биволи не могат да ме завлекат да спя на открито. Няма да легна на студената твърда земя при буболечките, ако ще да ми дават и милион ранда[1].

Най-трудната част беше сбогуването. Прекараха толкова време заедно, а сега не знаеха дали се разделят за часове, за дни или завинаги. Мартина се съмняваше, че близостта, породила се между тях на острова, ще се запази, като се върнат в училище, но беше сигурна, че ще останат свързани. Тя винаги щеше да им бъде вярна и да застава до тях, защото и те бяха застанали до нея в нощта, когато трябваше да спасяват делфините. Без тях двайсет живота щяха да угаснат.

Мартина бръкна в джоба си и напипа бялото делфинче, което й подари Джейк. Той го издяла следобед от сърцевината на палмов плод и й го подаде с думите: „За късмет“. Мартина не можеше да повярва. Тъкмо беше започнала да се чуди дали това момче няма топка за ръгби в гърдите вместо сърце. Освен това Джейк протегна ръка на Бен и му каза: „Готин си“, което беше най-големият комплимент от него. Шерилин им подари по една идеална раковина и ги целуна по двете бузи, а Нейтън им стисна официално ръцете с думите „До после“, все едно бяха туристи, които отиват на обиколка по островите и задължително ще се върнат за вечеря.

Луси ги прегърна и каза сподавено:

— Ако намерите телефон, кажете на Люк, че ми липсва… и да не ни забравите, ей!

Клавдий отказа да се сбогува, защото според него това значело, че се разделят завинаги. Трябва да мислят позитивно. Ако не след броени часове, то след няколко дни със сигурност ще се видят отново. Въпреки това смушка Мартина по ръката и топло й каза:

— Пази се! Хич не си лоша като за сираче.

На което тя отговори:

— И ти не си лош като за момче, което се облича като сираче!

Клавдий избухна в смях.

Призори Джейк отплува до кораба и задейства експлозията. Върна се колкото може по-бързо на брега и се скри при Нейтън, Луси и Шерилин, в нишите над Залива на делфините. Бен и Мартина се снишиха зад скалите на брега. В джобовете си бяха взели по няколко парченца кокосов орех, в случай че се наложи да изкарат известно време без храна, но оставиха комплекта за оцеляване при другите. Ако планът проработи, скоро пак щяха да са заедно, но междувременно ножът, фенерчето и другите неща ще помогнат на другите, които остават на острова. Мартина взе само корена от джинджифил, защото се боеше да не й прилошее от вълните.

Двайсет минути нищо не се случи. Хоризонтът беше пуст и Мартина почна да губи търпение. Повтаряше си, че рискът, който поемат, може да спаси живота им и да я отведе по-бързо в Савубона, при Джеми и другите й приятели, но съмненията скоро надделяха. Най-много я ужасяваше мисълта, че на дховата може да има място само за един от тях и че Бен ще изчезне, а тя ще остане на острова и няма да знае какво става с него.

— Ако не можем да тръгнем заедно, мисля, че трябва да се откажем — каза тя, като се изправи и раздвижи изтръпналите си крака. — Много е опасно. Ще останем тук и ще измислим друг начин да се спасим и да помогнем на делфините.

Бен вдигна очи.

— А ако изобщо никой не дойде?

Застанал високо на скалите, Нейтън им направи знак да се снишат. Мартина клекна. Отстрани на острова обаче се появи не дховата, а моторница. На борда имаше само трима африканци, единият с водолазен костюм. Спряха близо до потопения кораб.

Етап две от плана започваше.

Бележки

[1] Ранд — парична единица в Република Южна Африка, 10 ранда се равняват на около 1 евро. — Б.пр.