Лорън Сейнт Джон
Песента на делфините (19)

19.

Мартина седеше с подгънати крака и гледаше как гърдите на Клавдий се издигат и спускат. Месеци наред за нея той беше едно от най-наглите и отвратителни момчета, които някога е срещала. Сега, когато зората се пукваше мъглява и сива над застиналото море, единствената й мисъл бе колко добре ще се почувства, ако той се събуди.

Осъзна, че островът малко по малко ги променя. Предната вечер Луси, която никога досега не е показвала и най-малък интерес към нещо, различно от модни аксесоари, пазаруване и собствената си личност, работи наравно с момчетата, за да построят подслон за Клавдий. А после настоя да поеме първата смяна на дежурство, стоя будна цяла нощ и събуди Мартина малко преди съмване. Сега спеше, разперила ръце и крака върху пясъка и лекичко похъркваше.

Дори Шерилин се стегна, за да помогне в събирането на дърва за огън, въпреки всички твари, които пълзяха в мрака. Най-много се промени Нейтън, който си беше градско момче до мозъка на костите и винаги е избягвал контактите с неопитомени животни и дивата природа. В училище се носеше спретнато и по униформата му не можеше да се види гънка или петънце. И въпреки това сам предложи да стане по тъмно и да отиде с Бен за риба, без кука и корда. Джейк притеснено си призна, че именно той изгубил рибарските принадлежности още първия път, когато се опитал да ги използва. Дни наред децата не бяха хапвали нищо друго, освен кокосови орехи. Затова Бен и Нейтън щяха да пробват един стар островен трик.

Един моряк от „Буревестникът“ каза на Бен, че когато нямат корда, островните рибари понякога счукват листа от палма арека, изсипват ги в някое скално езерце и чакат рибата да се упои, като междувременно преграждат излаза към морето. Когато рибите се опиянят, мъжете просто ги събират с мрежа, като овалват ръцете си в пясък, за да се предпазят от бодливите хриле.

Тъй като не знаеха кой от всичките видове палми на острова е арека, ако изобщо има такава тук, момчетата решиха да вземат клонки от всички, с надеждата някое да се окаже подходящо.

— Нямаме мрежа — замисли се Бен, хвърляйки косо поглед към Джейк, — обаче Нейтън предложи да услужи с ризата си!

Протестите на Нейтън се чуха по целия плаж, но Мартина не им обърна внимание, а продължи да се взира в безчувствения си пациент. Преживя тежка нощ. На Бен му отне повече от час, за да открие растението от Грейс, защото когато Мартина го засади край езерото, той беше при фара и сега не можеше да го намери на светлината на фенерчето. Когато се върна с листенцата, Мартина изстина при мисълта, че трябва да изстиска млечните им сокове директно върху обривите по корема и краката на Клавдий. Нейтън я убеди да рискува и предложи групата да сключи пакт. Всички щяха да сложат ръка върху Мартина, докато изстисква сока, за да споделят отговорността за изхода. Така и сториха.

Първоначалният резултат беше повече от лош. Обривите по кожата на Клавдий придобиха ужасяващ цвят на светлината на пламъците, а тялото му започна да се гърчи. Момчето стенеше, макар и в безсъзнание. Мартина почти беше сигурна, че са го убили. След десетина минути цветът избледня и обривите видимо започнаха да се скриват. През следващите няколко часа отокът по шията и лицето му спадна, а дишането му стана по-равномерно. Въпреки това Клавдий остана в безсъзнание до сутринта.

Сега Мартина беше сама с него. Луси и Шерилин спяха, несмущавани от подготовката на Бен и Нейтън за риболов, а Джейк, който не можеше място да си намери, отиде до фара. Възнамеряваше да донесе всичко, което му се стори, че може да им е от полза, докато Клавдий не бъде готов да го преместят. Всички деца се опитваха да бъдат смели, но предната вечер сред тях се промъкна отчаянието. Никой не искаше да каже на глас онова, което всички си мислеха — че са на острова от пет дни, но досега няма и следа от спасители, туристи или рибари. Мартина и Бен решиха, че моментът не е подходящ да им споменават за подводните мини и водолазите с харпуни.

И Мартина се чудеше какво ще стане с тях. Бяха толкова сигурни, че ще ги спасят. Ами ако не стане? Ако първи се появят мъжете от дховата? Ами ако Клавдий изобщо не излезе от комата?

Струваше й се, че островът е пълен с много „ако“ и нито едно не носи нещо добро.

Изведнъж Клавдий отвори очи и се огледа объркано наоколо.

— Мамо! — избъбри той неразбираемо. — Мамо!

— Клавдий, аз съм, Мартина. Още сме на острова.

Клавдий видя тръстиковия навес над главата си, белия пясък и палмите. После си пое въздух с хриптене.

— Изглеждаше толкова красива във водата — заговори той със странен пресипнал глас. — Плувах си… исках да я хвана. Все едно докоснах пламък, само че не можех да се дръпна. Целия ме оплете. Имах чувството, че ще изгоря жив. Крещях на Джейк, защото той се уплаши и не смееше да я махне. А после не си усещах краката.

— Спокойно — рече Мартина, самата тя потресена, — всичко е наред. Получи алергична реакция към отровата на португалската галера, но сега си в безопасност. Ще се оправиш.

Опита да се усмихне, но се почувства странно, защото не си представяше, че ще дойде ден да се усмихва на Клавдий.

— Искаш ли вода? — попита го тя.

Той кимна и тя приближи кратунката към устните му. Беше й трудно, но успя да го привдигне, за да отпие. После Клавдий пак се отпусна назад и дълго време мълча, загледан в стената на подслона. Мартина реши, че е заспал и самата тя се унесе в дрямка. Събуди я дрезгавият му глас:

— Защо?

— Какво защо? — попита сънено Мартина, въпреки че май се сещаше какво иска да каже.

Клавдий се завъртя. Бузите му бяха хлътнали, а кожата му жълтееше.

— Защо го направи? Защо ми помогна след всичко, което причиних на теб и Бен?

Отговорът не беше лесен, затова Мартина само каза:

— Ти беше много зле. Пък и не аз ти помогнах, а Грейс. Тя е лечителка. Тя ми даде растението, с което те излекувах.

— Не е трябвало да ти го дава! — избухна Клавдий. — И ти не трябваше да ми помагаш. Аз не заслужавам да ме излекуваш. По-добре делфините изобщо да не бяха ме спасявали. Иска ми се да бях умрял! Видя как постъпих с Бен на кораба. Аз съм страхливец!

Мартина неведнъж си беше мислила същите неща, но като ги чу от собствената му уста, разбра, че Бен е бил прав. Това момче не заслужава презрение, а съжаление.

— Вече е забравено — успокои го тя. Излъга, но сега дори лъжата беше оправдана. — Всеки може да направи глупост, когато е уплашен. А и ти не си страхливец. От всички на борда на „Буревестникът“ ти най-малко се уплаши. Чух те да казваш на Люк, че смяташ да си останеш в стаята за почивка и да гледаш филм… И си помогнал на баща си да преведе яхтата през онзи ураган на Каймановите острови, а за това трябва смелост.

Клавдий съкрушено я прекъсна:

— Това за яхтата не е вярно.

— Кое не е вярно? Нямате ли яхта?

— Имаме. И не каква да е, а яхта, която някога е принадлежала на един от най-богатите мъже в Гърция. Имах предвид, че не е вярно за урагана, нито че баща ми ме е молил да държа кормилото. Баща ми не може да различи кърмата от носа, а дори да можеше, аз щях да съм последният човек, на когото ще повери такова нещо. Когато бях на Каймановите острови, наистина видях ураган, само че по новините в хотелската стая. Ветровете блъскаха прозорците, плющеше дъжд, палмите се огъваха, но ние бяхме на сигурно място. Окото на урагана остана на осемдесет километра от нас. По телевизията показаха баща и син, които се борили със стихията в малката си лодка, и бащата беше толкова горд от героизма на сина си, че ми се прииска това да е моята история. — Клавдий отмести поглед. — Доста телевизия съм изгледал по хотелските стаи, докато майка ми и баща ми ходят по коктейли с богатите си приятели. А тези хора не обичат наоколо да се въртят деца, особено дебели като мен.

Мартина си представи собствения си живот в Савубона — лагерните закуски с Тендай, който й разказва зулуски легенди и я учи да оцелява в природата; Джеми, който ухае на прясно окосена трева и нежно я докосва с кадифената си муцунка; празничните вечери, с които двете с баба й отбелязваха излекуването на някое сираче бебе в резервата. Осъзна каква късметлийка е. Да, изгуби родителите си, но те й бяха дали много повече любов, отколкото някои хора получават от своите семейства за цял живот. А и баба й постоянно й показваше обичта си, макар и без думи.

— Затова ли… затова ли не се държиш добре с нас? — попита тя Клавдий. — Защото си нещастен?

— Питаш дали затова ви тормозя? Можеш спокойно да го кажеш. Не, теб специално те тормозя, защото си моята противоположност. Завиждам ти. Твоят живот изглежда толкова прост и като че ли не искаш и нямаш нужда от нищо, освен белия си жираф и приятелите в Савубона. И макар Бен да не говори, очевидно, че двамата винаги ще се държите един за друг. Вас ви е грижа един за друг.

Мартина беше поразена.

— Виж — рече тя, — животът ми може да ти изглежда идеален, но няма да повярваш колко хора успях да разстроя и разочаровам през последните седмици. Нараних дори Бен — най-добрия човек, когото познавам. Но по-рано тази година, когато откраднаха белия жираф заради собствената ми глупост, един друг човек ми каза, че никога не е късно нещата да се поправят.

Клавдий се засмя уморено.

— Не съм сигурен. Както и да е. Сега, когато знаеш истината за мен, може да си отмъстиш. Давай. Разкажи на всички какъв нещастник съм.

На входа на подслона се появи тъмната глава на Нейтън и той мушна вътре бамбукова пръчка с пет дебели риби, нанизани на нея.

— Та-дам! — тържествуващо извика той. В този момент видя, че Клавдий е в съзнание и очите му се разшириха. — Всичко наред ли е? Чухме гласове.

— Просто фантастично! — увери го Мартина. — Клавдий току-що се събуди. Чудеше се дали някой е успял да прескочи до „Макдоналдс“. Ако не, каза, че ще се зарадва и на закуска от кокосово мляко и печена рибка.