Марко Поло
Милионът (98)

98. Провинция Ардандан

Като оставим зад нас Караджан и продължим пет дни на запад, стигаме до провинцията, наречена Ардандан^[1]. Населението е будистко и подвластно на Великия хан; столицата е Вачиан^[2]. Хората тук имат обичай да обличат зъбите си със злато, както долните, така и горните, и зъбите им изглеждат наистина като златни; този обичай обаче спазват само мъжете.

Мъжете са само войници и нищо друго; на жените лягат всички други грижи, но те са подпомогнати от роби, каквито тук има много.

Има друг интересен обичай: щом жената роди дете, съпругът й ляга в леглото и в течение на четиридесет дни се грижи за малкото, къпе го и го повива. Това той прави, защото смята, че след като жената се е измъчила да носи детето в утробата си толкова месеци, заслужава да си почине малко след раждането. Приятелите на съпруга му идват на гости, сядат около леглото и му устройват празненство. А жената през това време се отдава на домашните работи и се грижи за мъжа си.

Хората от тази област ядат всякакво месо, сурово и печено, както и ориз, сготвен с месо. Виното правят от ориз с прибавка на подправки; то наистина е добро. В цялата страна вървят златните монети и раковини. Едно златно саджо се разменя срещу пет сребърни, защото няма сребърни мини по-близо от пет дни път. По тази причина тук търговците правят добри сделки със среброто.

Не вярват в богове и нямат църкви; почитат най-стария член от семейството и са му напълно предани. Нямат нито азбука, нито писмо, но това не трябва да ни учудва, защото живеят в недостъпна местност и поради нездравия въздух през лятото ни един чужденец не се задържа тук.

Когато някой иска да купи нещо от друг, постъпват по следния начин: вземат една пръчка, пречупват я на две и след като издълбаят еднакви знаци върху двете части, всеки задържа своето парче. Щом длъжникът изплати дълга си, получава другата половина от пръчката.

В цялата страна няма лекари, нито в Караджан, нито във Вачиан, нито в Ячи. Щом някой се разболее, викат врачове и лечители. Болният обяснява къде го боли, а лечителите почват да пеят и танцуват при съпровод на своите инструменти. Малко след това един от врачовете пада на земята с пяна на уста и остава като умрял, защото злите духове са го обладали. Той лежи така известно време, докато останалите го разпитват за болестта на болния и за причините на заболяването. Обладаният от зли духове врач съобщава, че болният е обидил някой лош дух; тогава всички почват да се молят, повтаряйки тази фраза: „О, дух, ние те молим да му простиш, вземи кръвта му и се засити с нея“. Ако болният трябва да умре, врачът ще каже: „Духът тъй много е обиден, че по никакъв начин не дава опрощение“. Но ако болният може да оздравее, врачът съобщава: „Вземете толкова овни с черни глави, колкото ви кажа; вземете ония скъпи напитки, които ви наредя, и всичко принесете в жертва на духа“. Роднините на болния правят онова, което е заповядал духът, колят животните и изливат кръвта им, където им е посочено. После варят месото на овните в къщата на болния, където междувременно са се събрали и други врачове и жени според указанията на духа. Когато овенът е умрял и напитките са готови, всички присъствуващи започват да танцуват, свирят и пеят. После посипват тук-там от чорбата из къщата, горят тамян и миро и осветяват всеки кът от къщата, всичко това вършат, докато някой от тях не падне в гърчове на земята; тогава го питат дали духът е опростил болния. Ако отговори: „Не, още не е простил“, подхващат да вършат онова, което им било заповядано, докато оня каже: „Да, сега болният ще оздравее“. Тогава всички започват да викат: „Духът е с нас“, и начеват да се веселят и гощават, след което се разотиват по къщите си, а болният оздравява.

Но стига вече за тази страна, защото искам да ви говоря за други места.