Марко Поло
Милионът (44)

44. Голямата провинция Тангут

След преминаването на пустинята срещаме един град, който се нарича Сакион^[1] и принадлежи на Великия хан. Разположен е в провинцията Тангут^[2], която се простира на изток и североизток. В по-голямата си част населението е будистко, но многобройни са и християните-несториани, и мюсюлманите.

Будистите говорят на свой език, не са търговци, а селяни; имат манастири и скитове, където почитат езически божества, на които принасят жертви.

Всеки човек, който има деца, отглежда един овен в чест на боговете; на Нова година, когато са религиозните празници, бащата и синът заедно занасят животното пред олтара на бога и коленичат. Изпичат овена и отново го занасят пред олтара, където остават по време на свещенослужението и произнасят молитви за благополучието на семейството си. После отрязват част от месото на животното и го оставят пред олтара на божеството, а останалата част отнасят в къщи. Тук се събират с роднини и се гощават. Накрая събират кокалите и ги слагат в дървени кутии, които поставят в краката на леглото си. Обичай при будистите от Тангут е да изгарят телата на мъртвите. Изнасят труповете извън къщи до мястото на кладата; по целия път дотам близките на починалия издигат тръстикови шатри, които покриват с копринени платна. Когато погребалното шествие стигне до някоя от тези шатри, поставят в нея умрелия, а близките и приятелите му сядат наоколо и започват голямо ядене и пиене. По този начин те смятат, че покойникът ще бъде приет със същите почести в отвъдния свят. После на мястото, където трябва да бъде изгорен трупът, изработват изображения от хартия на хора, коне, камили и огромни монети бизанти^[3]; изгарят тялото с всички тези изображения, защото хората вярват, че мъртвият ще отнесе със себе си на оня свят много коне, овни, пари и всякакви други неща, които са били изгорени в негова памет на онова място заедно с трупа. Щом тялото почне да гори, всички музикални инструменти започват да свирят пред кладата.

И друго искам да разкажа: когато някой умре, роднините му повикват астролози и гадатели и съобщават рождения ден на покойника. Посредством магически обреди тези гадатели посочват кога трябва да бъде изгорено тялото. Понякога роднините трябва да държат умрелия в къщи по една-две седмици, дори цял месец, в очакване на благоприятния час за изгарянето му. Ако гадателите кажат на роднините на умрелия, че не е добре да го изкарат през вратата поради неблагоприятно съвпадение на съзвездията, роднините го изкарват от друга страна дори ако трябва да съборят някоя стена. Всички, които вярват в будистката религия, постъпват по този начин.

Нека оставим тази провинция, защото искам да ви говоря за други земи, които се намират на северозапад, там, където свършва голямата пустиня.