Марко Поло
Милионът (38)

38. Голямата река Баласкам

След като напуснем Баласкам, пътят продължава дванадесет дни в североизточна посока покрай една река^[1], която тече във владенията на брата на владетеля на Баласкам. Тук човек може да срещне много къщи, хората са силни, смели и вярват в Мохамед.

Като премине този път, пътникът влиза в малка държава, която може да прекоси за три дни, наречена Вокан^[2]. Населена е от храбри и честни хора, които обожават Мохамед и говорят на свой език. Поданиците на царя на Баласкам са големи ловци, защото местността изобилствува от разнообразен дивеч.

След още три дни път започваме да се изкачваме сред планините покрай една верига, за която казват, че е най-високата в света^[3]. На върха, между две планини, от които извира една голяма и красива река^[4], се открива безкрайно плато с тучни пасбища, където едно мършаво животно може да се угои за десет дни. Цялата местност е богата на дивеч: има едри диви овни с рога, дълги шест педи, от които овчарите изработват паници за ядене. По това плато се движим дванадесет дни, но храна не се намира. Не живеят и птици, защото студът е голям, а огънят не дава обичайната си топлина и яденето не увира както в по-ниските места.

Но стига вече, защото искам да ви разкажа за други неща, които са разположени на изток и североизток.

Предстоят четиридесет дни път сред планините, винаги на североизток, следваме долините и прекосяваме голям брой реки и пустини, без да срещнем ни една къща или хижа, за да отпочинем и се подкрепим, затова пътникът трябва да носи всяко нещо със себе си. Тази област се казва Белор^[5]. Хората, които живеят в тези високи планини, почитат езически божества, първобитни са, хранят се с дивеча, ударен от тях. Носят дрехи от убитите животни, а мъжете са диви и груби.

От тази област се отива в провинцията Каскар.