Марко Поло
Милионът (154)

154. Градовете Дуфар, Калату и Кормос

Дуфар^[1] е голям и красив град, отстоящ на петстотин мили северно от Етер. Жителите му са мюсюлмани. Управлява ги един граф, но са част от царството Аден. Градът има добре защитено пристанище и важен търговски център, поне като този на Ешер.

За да си набавят тамян, нарязват дълбоко кората на едни дървета, които тук растат в голям брой. От раните на кората изтичат капки, прилични на смола, които се втвърдяват, и това вещество е тамянът. От същите тези дървета излизат поради горещината големи мехури, сякаш са от каучук. Това също е тамян. С тамяна и конете, които докарват от Индия, правят голяма търговия.

Сега ще ви разкажа за Калату^[2], който се намира в едноименния залив и отстои на шестстотин мили на север от Дуфар. Той е красив град на морето, чиито жители са мюсюлмани, поклонници на Мохамед. Тук не се отглежда нито жито, нито зърнени храни, но благодарение на добре защитеното му пристанище пристигат много кораби, които носят големи количества стоки и различни други произведения. Градът е построен на самия вход на залива, така че ни един кораб не може да влезе и излезе без позволение.

Като се потегли оттук с кораб още триста мили по посока на северняка^[3], се стига до Кормос^[4], докато петстотин мили по на запад^[5] се стига до град Кизи.

Ние отидохме в Кормос^[6], голям град на морето, за който ще ви говорим.

Толкова е силна горещината на това място, че не би могло да се живее, ако в къщите нямаше особени камини, които правят течение. Засега няма да добавя друго за този град, защото тук отново ще се върнем и тогава ще ви дам други подробности.

Сега искам да ви говоря за Велика Турция, областта, в която навлизаме сега.