Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Milione, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Корекция
vasko_dikov (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Марко Поло. Милионът

Държавно издателство „Отечество“, 1986

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествено оформление: Юли Минчев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елисавета Караминкова

Пътепис

Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади

История

  1. — Добавяне

54. Династията на Великия хан

След Чингис хан дошъл Чин хан, после Бату хан, след това Октай хан, Могу хан и накрая Кубилай хан[1].

Този последен император има много повече власт от всички предишни владетели, взети заедно. Дори ще ви кажа, че ако всички царе на света, сарацини и християни, биха се събрали, нямаше да бъдат по-могъщи от Кубилай хан.

Трябва да знаете, че всички потомци на Чингис хан са погребани в една голяма планина, наречена Алкай[2]. Когато татарските царе умират, дори да се намират на сто дни път, откарват ги на това място. И друго ще ви разкажа: когато откарват телата на великите ханове за погребение в планината понякога от места, отдалечени на четиридесет и повече дни път, всеки срещнат по пътя бива убиван. Когато убиват, му казват: „Иди да служиш на твоя владетел в отвъдния свят“. Наистина татарите вярват, че убитите ще продължат да служат на владетеля си и на оня свят. Когато Могу хан умрял, повече от двадесет хиляди души, които се озовали по пътя на траурното шествие, били убити.

Понеже започнах да ви разказвам за татарите, ще добавя и други неща.

Зиме татарите живеят в равнините, където намират трева и добри пасбища за стадата си; лете обаче се прехвърлят на по-прохладни места, в планините или в долините, където има тучни пасбища и вода в изобилие. Къщите им са дървени, покрити с плъст, по форма са кръгли[3] 136 и ги носят със себе си, където и да отидат, защото така добре и бързо сглобяват коловете, че не им е трудно да ги пренасят. Където и да поставят къщата си, вратата винаги е обърната на юг.

Колите на татарите също са покрити с черна плъст, така че, когато вали дъжд, онова, което е вътре, остава сухо. Теглят ги волове и камили, които жените и децата яздят.

Хората се хранят с месо, мляко и дивеч, ядат също мангусти, които навсякъде изобилствуват, конско, кучешко и краве месо, пият и кобилешко мляко.

За нищо на света един татарин не би правил любов с чужда жена, защото това се смята за голям грях и още по-голяма обида.

Жените са нежни и ласкави, грижат се за мъжете и семействата си. Мъжът може да си вземе толкова жени, колкото поиска, до сто, ако има пари и доходи, за да си го позволи. Мъжът трябва да дава пари на майката на невестата, а жената не е длъжна да носи никакъв чеиз в къщата на мъжа. Първата жена се смята за любимка пред останалите. В сравнение с много народи татарите имат много деца поради многото си жени. Мъжът може да се ожени за която и да е жена освен за майка си. Ако единият брат умре, другият може да се ожени за братовчедка си или снаха си. Сватбените празненства, които устройват, са величествени.

Бележки

[1] Или Гуиук, първороден син на Огодай, роден през 1206 г. и умрял в 1248 г. Бату царувал от 1227 г. до 1255 г. Октай, известен под името Хулегу, Могу или Монка хан, първороден син на Тулуи (1208–1259) Кубилай, брат на Могу и внук на Чингис хан (1214–1294). Император от 1260 г. и основател на династията Юан, която управлявала Китай от 1280 г. до 1368 г.

[2] Планинската верига Алтай на границата между Съветския съюз, Китай и Монголия.

[3] Типичните шатри на помадите, наречени юрти.