Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il Milione, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Божан Христов, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- vasko_dikov (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Марко Поло. Милионът
Държавно издателство „Отечество“, 1986
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествено оформление: Юли Минчев
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Елисавета Караминкова
Пътепис
Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади
История
- — Добавяне
54. Династията на Великия хан
След Чингис хан дошъл Чин хан, после Бату хан, след това Октай хан, Могу хан и накрая Кубилай хан[1].
Този последен император има много повече власт от всички предишни владетели, взети заедно. Дори ще ви кажа, че ако всички царе на света, сарацини и християни, биха се събрали, нямаше да бъдат по-могъщи от Кубилай хан.
Трябва да знаете, че всички потомци на Чингис хан са погребани в една голяма планина, наречена Алкай[2]. Когато татарските царе умират, дори да се намират на сто дни път, откарват ги на това място. И друго ще ви разкажа: когато откарват телата на великите ханове за погребение в планината понякога от места, отдалечени на четиридесет и повече дни път, всеки срещнат по пътя бива убиван. Когато убиват, му казват: „Иди да служиш на твоя владетел в отвъдния свят“. Наистина татарите вярват, че убитите ще продължат да служат на владетеля си и на оня свят. Когато Могу хан умрял, повече от двадесет хиляди души, които се озовали по пътя на траурното шествие, били убити.
Понеже започнах да ви разказвам за татарите, ще добавя и други неща.
Зиме татарите живеят в равнините, където намират трева и добри пасбища за стадата си; лете обаче се прехвърлят на по-прохладни места, в планините или в долините, където има тучни пасбища и вода в изобилие. Къщите им са дървени, покрити с плъст, по форма са кръгли[3] 136 и ги носят със себе си, където и да отидат, защото така добре и бързо сглобяват коловете, че не им е трудно да ги пренасят. Където и да поставят къщата си, вратата винаги е обърната на юг.
Колите на татарите също са покрити с черна плъст, така че, когато вали дъжд, онова, което е вътре, остава сухо. Теглят ги волове и камили, които жените и децата яздят.
Хората се хранят с месо, мляко и дивеч, ядат също мангусти, които навсякъде изобилствуват, конско, кучешко и краве месо, пият и кобилешко мляко.
За нищо на света един татарин не би правил любов с чужда жена, защото това се смята за голям грях и още по-голяма обида.
Жените са нежни и ласкави, грижат се за мъжете и семействата си. Мъжът може да си вземе толкова жени, колкото поиска, до сто, ако има пари и доходи, за да си го позволи. Мъжът трябва да дава пари на майката на невестата, а жената не е длъжна да носи никакъв чеиз в къщата на мъжа. Първата жена се смята за любимка пред останалите. В сравнение с много народи татарите имат много деца поради многото си жени. Мъжът може да се ожени за която и да е жена освен за майка си. Ако единият брат умре, другият може да се ожени за братовчедка си или снаха си. Сватбените празненства, които устройват, са величествени.