Марко Поло
Милионът (56)

56. Равнината Баргу

Като оставим зад себе си Каракорум и Алкай, където погребват мъртвите татарски царе, както преди малко ви споменах, продължаваме на север в една област, наречена равнината Баргу^[1]; повече от четиридесет дни път са нужни, за да я прекоси човек. Нейните жители, все поданици на Великия хан, са мекричи^[2], див народ, който се храни с еленско месо. Не сеят нито жито, нито ечемик, не правят вино. През зимата поради големия студ не намират никакво животно, затова ядат опушено месо, което са заделили през лятото. След четиридесет дни път стигаме до океана^[3]. По планините на тази област свиват гнезда прелетните соколи и друг един вид птици, едри като яребици и наречени багерлак^[4], с които се хранят соколите; краката им са като на папагалите, опашката — като на лястовиците, и в полета са много бързи. Когато Великият хан се нуждае от соколи, праща да вземат от тези планини.

На островите в морето, което мие бреговете на тази област, се въдят жирфалки^[5]. Страната е толкова на север, че Полярната звезда изглежда отместена на юг.

Толкова много са жирфалките тук, че Великият хан може да има от тях колкото си иска, дори остават за източните владетели и за царя на Персия, Аргон.

И така разказах ви за провинциите, разположени между севера и океана. Сега ще говорим за други страни и ще се върнем при Великия хан и друга една провинция, за която вече говорихме — Кампичиу.