Марко Поло
Милионът (150)

150. Остров Загибар

Този остров е голям и красив, бреговете му имат обща дължина повече от две хиляди мили; тук хората са езичници, говорят свой език и са управлявани от цар. Мъжете и жените са едри и дебели, яки и мускулести подобно на великани и са толкова силни, че могат да носят товара на четирима обикновени души. И няма защо да се учудваме, защото те ядат пет пъти повече от нас. Кожата им е съвсем черна, ходят голи, като покриват само слабините си; косите им са ситно къдрави, устата — голяма, носът им е сплеснат нагоре, устните и ноздрите им — широки. Лицата им са така различни от тези на другите народи, че на този, който ги види извън тяхната страна, ще му се сторят грозни като дяволи.

В целия остров има много слонове и става голяма търговия с техните зъби; има също много лъвове от особена порода, както и леопарди. Животните тук са по-различни от тези в другите части на света: овните и овцете са напълно бели, но с черна глава и друга порода няма. Красивите жирафи имат късо тяло, задните им крака са по-къси от предните, които са дълги и тънки, а вратът им достига три крачки дължина^[1]. Главата на жирафите е малка, те са напълно безобидни животни, кожата им е червеникава на бели кръгове и наистина са много красиви за гледане.

Жените на Загибар са най-грозните в света, имат широка уста, дебел и сплеснат нос и гърди, които са четири пъти по-големи от тези на нашите жени.

Населението живее от ориз, месо, мляко и фурми. Нямат обичай да правят вино от лози, а от ориз, прибавяйки му захар и подправки. На острова пристигат много търговци, които разменят всякакви стоки, особено амбрата, която тук изобилствува поради многото китове. Мъжете са смели бойци и не се страхуват от смъртта. Нямат коне, а се бият седнали на камили и слонове. На гърба на тези животни товарят кошове, които побират от дванадесет до двадесет души. Оръжията им са саби, копия и камъни и битките им са крайно кръвопролитни. Преди да пуснат слоновете в бой, пият много вино, така че, когато се сблъскат с врага, имат повече смелост и дързост.

За Загибар нямам какво друго да разкажа. За Индия обаче искам да ви кажа едно нещо: говорих ви само за големите и интересни нейни острови; да ви говоря за всички останали би било невъзможно и крайно досадно, защото са безброй. Според разказаното от моряците, които плават из тия морета, както и от записаните неща, индийските острови, било населените, както и пустите, са дванадесет хиляди и седемстотин. Затова да престанем да говорим за Голяма Индия — тази, която се простира от Маабар до Кесмакоран^[2] и е разделена на тринадесет просторни царства, девет от които вече ви описах. Малка Индия от своя страна се простира от Чамба до Мултифили^[3] и се състои от осем царства, без да смятаме царствата по островите, които са безброй.

Чуйте сега разказа за Средна Индия, наречена Абаше.